Myśl Polska: Руската стратегия за "смилане" на ВСУ дава плодове, те отстъпват по целия фронт

Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) отстъпват по всички участъци на фронта, след като изчерпаха резервите си, пише анализаторът Кшищоф Подгорски в Myśl Polska. Локалните тактически кризи на украинската армия прераснаха в поредица от кризи с оперативно значение. Задълбочаването им през зимата ще достигне стратегическо ниво.

Главнокомандващият Обединените сили на руската армия, на когото е поверено провеждането на (...) специална военна операция в Украйна, генерал Валерий Герасимов има поводи за удовлетворение, а командващият ВСУ генерал Александър Сирски - основания за загриженост.

В навечерието на есенните дъждове и киша, което частично ще спре боевете, украинската армия отстъпва на почти всички участъци на фронта. Повечето им са разбити или значително обезкървени, а силите на така наречения стратегически резерв са изчерпани. Моралът на украинската армия е нисък, дезертьорството и липсата на вяра в успеха са масови. Руската страна показва признаци на умора и изтощение, но все още има нападателни възможности.

Руската стратегия за "смилане" на украинските войски, съчетана със самоубийствената украинска стратегия, която може да се характеризира с лозунга "нито крачка назад", започна да дава плодове. Руската армия се радва на успехи. Руснаците имат много териториални придобивки, които, честно казано, не могат да се нарекат впечатляващи. Но не става въпрос за тях. Повечето западни анализатори не разбират, че териториите не са били основната цел на лятно-есенната офанзива. Генерал Герасимов се стреми да унищожи украинските войски по цялата фронтова линия, провеждайки основно настъпление към Покровск, второстепенно настъпление на юг от Донецк, а в други райони просто задържайки вражеските сили.

Украинската страна всъщност изчерпа собствените си резерви и локалните тактически кризи прераснаха, както прогнозира Герасимов, в поредица от кризи с оперативно значение. Задълбочаването им през зимата в резултат на планираното зимно настъпление на руските войски може да създаде криза от стратегическо ниво за украинците. Лишената от всякаква логика от гледна точка на военното изкуство отчаяна украинска авантюра в посока Курск само влоши ситуацията в Киев.

Руската есенно-лятна офанзива в момента е достигнала своя апогей, така че предлагам да разгледаме текущата ситуация на фронтовете.

Войскова група "Днепър"

Ген. Теплински трябваше да защитава границата, но в същото време болезнено "ухапа" украинците. В стратегическия план на щаба на войските на Днепърската група, командвани от генерал Михаил Юревич Теплински, е отредена пасивна роля. Те бяха инструктирани да държат линията по брега на реката, защитавайки предния участък от проникване на вражески сили, способни да водят настъпателни операции в посока Крим. Единствената, но важна настъпателна задача беше заповедта за ликвидиране на останките от украинския плацдарм близо до Кринки, която беше изпълнена през първата половина на юли.

Динамичният, находчив командир на руските Въздушно-десантни войски (ВДВ), въпреки ограничените си сили, нямаше да бъде себе си, ако беше останал бездеен. Парашутните части бяха изпратени за почивка, попълване и преподготовка. Това бяха 83-та въздушнодесантна бригада, 7-ма и 76-та гвардейски въздушнодесантни дивизии и 104-та въздушнодесантна дивизия, която се създаде от нулата. Тези именно елитни части генералът реши да използва.

Освен това 18-та общовойска армия, подчинена на генерала, включваше две, а от време на време и три бригади морска пехота, както и 10-та бригада на Специалните сили.

Използвайки тактиката "удряй и бягай" в продължение на месеци, руските войски изтласкаха украинските въоръжени сили от повечето острови и островчета на Днепър, принуждавайки украинците да заемат дълбока отбранителна позиция. По време на летните боеве и след настъплението на украинските войски в посока Курск, войските на Днепърската група трябваше да се откажат от много от своите части, които бяха прехвърлени в други сектори на фронта, включително Курск, където се сражават 810-та гвардейска морска бригада и парашутистите.

Ген. Теплински използва максимално подчинените му специални сили, които благодарение на координираното взаимодействие на операторите на безпилотни самолети с артилерийски подразделения, включително 227-ма артилерийска бригада, както и 180-ти, 81-ви и 8-ми артилерийски полкове, нанесоха съкрушителни артилерийски удари по укранските части.

Като цяло Днепърската група изпълни възложената ѝ задача, премахвайки предмостието в Кринки и допълнително превземайки островите на Днепър. В резултат на активната защита, организирана от Теплински, беше унищожено голямо количество украинска техника, включително артилерия, както и много вражески персонал, заемащ десния бряг на Днепър.

Войскова група "Восток"

На обезкървената групировка войски "Восток" (Изток), отбраняваща Запорожието, командвана от генерал-лейтенант Александра Санчик, бяха поставени задачи от второстепенен характер. Подразделенията на 58-ма общовойскова армия поеха основната тежест на атаката на украинската армия по време на миналогодишната голяма лятна офанзива на украинските въоръжени сили. Героичните и победоносни битки край Работино са завинаги вписани в историята на руското оръжие.

Именно тук руската армия, разчитайки на добре изградени укрепени линии, умело водеше отбрана и благодарение на героизма на своите войници унищожи настъпателния потенциал на украинската армия, създаден с участието на огромни ресурси на НАТО, включително оръжия, съветници и инструктори.

Лятната кампания на 2023 г., както и зимната и пролетната кампания на 2024 г., когато по време на кръвопролитни битки руснаците направиха опити (предимно успешни) да си върнат териториите край селата Работино, Вербовое, Старомайорское и Урожайное, отслабиха руските войски на групата "Восток". Ставката (върховното командване) им оказа помощ, по-специално 7-ма и 76-та гвардейски въздушнодесантни дивизии.

В резултат на това през лятото групировката "Восток" изтласка украинците от района на Работино и окупира Урожайное, достигайки покрайнините на Макаровка.

В началото на октомври, в резултат на неочаквана маневра на левия фланг, преминавайки през пресъхнал участък от Кураховското водохранилище и изоставен язовир на река Янчекрак, руските войски нахлуха във вилната зона на село Каменское. Действията на 2-ри отделен батальон бяха напълно неочаквани за новосформираната украинска 49-а десантно-щурмова бригада.

Като цяло през лятото на 2024 г. руснаците не провеждаха настъпателни действия в Запорожието, сковавайки украинските сили, но през есента и двете страни започнаха прегрупиране на резервите тук, което може (но не е задължително) да показва евентуално активизиране в този участък на фронта.

Войскова група "Юг" - превземане на крепостта Угледар, пробив на фронта, излизане на южните покрайнини на Курахово

Руската група войски "Юг", като част от плана за лятната настъпателна операция, трябваше да изпълни втората по важност задача. На първо място, да обкръжи и превземе крепостта Угледар, след което да разбие украинските войски и, натискайки на широк фронт, да пробие от юг към крепостта Курахово. Руснаците трябваше да напреднат тук в няколко сектора, за да достигнат линията на пътищата Курахово, Островское-Константинополское, Максимовка, Шахтерск, Велика Новоселка.

За изпълнението на тази сложна задача щабът разпредели 29-та общовойскова армия, 35-а общовойскова армия, 41-ва общовойскова армия, 8-ма гвардейска общовойскова армия и 68-ми армейски корпус.

На десния фланг близо до Донецк силите на 150-та гвардейска Берлинско-Идришка мотострелкова дивизия превзеха Георгиевка и в момента се бият за Максимиляновка, разположена на около 5 км от укрепения град Курахово.

Настъпващата по-надолу 20-та Карпатско-Берлинска гвардейска мотострелкова дивизия превзе Константиновка и сега се бие за селата Антоновка и Елизаветовка.

В зоната на действие на 68-ми армейски корпус руснаците, след като превзеха Водяное и огромната мина Юждонбаская-3, се придвижват към село Богоявленка.

29-та общовойскова армия изпълни основната задача на есенно-лятната кампания и превзе укрепения град Угледар, защитаван от 72-ра механизирана бригада на ВСУ "Черни казаци".

Крепостта беше обкръжена по фланга от 36-та мотострелкова бригада, 57-ма мотострелкова бригада и 430-ти мотострелкови полк, а от десния фланг - от силите на 5-та отделна гвардейска танкова бригада, шурмовия отряд на 40-та гвардейска морска бригада, както и бойци на 14-та бригада на Специалните сили, подкрепени от батальони на 200-та артилерийска бригада.

72-ра механизирана бригада на ВСУ бе разбита, но не и победена. Руските войски, следвайки принципите на своята школа за превземане на градове, заобиколиха Угледар от двете страни, оставяйки на гарнизона на крепостта "коридор" за отстъпление. Беше сключено своеобразно споразумение, в резултат на което украинските войски отстъпиха, а руснаците влязоха в града. Така руснаците избягнаха кръвопролитни битки в града. Ето защо не сме виждали никакви снимки или видеоклипове на украински военнопленници.

72-ра механизирана бригада на ВСУ "Черните казаци" беше подведена от своите съседи. Първо на десния фланг руската 40-а отделна бригада на морската пехота и 5-та отделна гвардейска танкова бригада разгромиха украинската 58-ма механизирана бригада.

След битката стана известно, че командирът на 186-и батальон от 123-та бригада на териториалната отбрана на Украйна полковник Игор Гриб се е самоубил. Причината - бягството на неговия батальон, който отказа да изпълни заповед и напусна позицията си край Угледар. Точно на тази бригада беше възложено да държи "коридора", по който трябваше да отстъпят войските, отбраняващи Угледарската крепост. Мащабното дезертиране принуди украинските командири да се споразумеят с руснаците и да изтеглят гарнизона по организиран коридор, без тежко въоръжение и боеприпаси, оставяйки тежко ранени.

В момента подразделенията на 40-та отделна гвардейска бригада морска пехота на руските въоръжени сили са заели село Золотая нива и се придвижват към Велика Новоселка. 5-та отделна бронетанкова бригада настъпва в посока Новоукраинка и Шахтьорск. Артилерийска поддръжка осигурява 30-та артилерийска бригада.

Като цяло, след превземането на Угледар, руската страна започва изпълнението на втората част от задачата - достигане на линията, определена от Ставката. Украинската страна в този участък на фронта очевидно няма достатъчно резерви за отбрана, тъй като отслабената и силно очукана 72-ра механизирана бригада не беше изпратена за попълване, а зае следващата линия на отбрана.

Като цяло украинските войски на южното Донецко оперативно направление бяха разбити и в момента отстъпват.

Група войски "Център"

Генерал Андрей Мордвичов получава следната основна задача от Ставката: "Да бъдат разгромени вражеските сили, да се извърши пробив на фронта и да бъдат ликвидирани или неутрализирани двата основни украински логистични възела – Покровск и Курахово, със спомагателни удари да бъдат щурмувани укрепените градове Торецк и Часов Яр."

За изпълнение на горната задача Ставката отдели огромни сили. На десния фланг действаше 3-та гвардейска комбинирана армия, която беше подкрепена от въздушнодесантни части, включително 98-ма гвардейска въздушнодесантна дивизия и 11-та десантно-щурмова бригада, а на първия етап от операцията - и 106-та гвардейска въздушнодесантна дивизия.

Тези сили нанесоха удар по укрепения град Часов Яр, като постигнаха известни тактически успехи там през лятото и изтласкаха отбраняващите се войски зад канала Северски Донец в Донбас.

Отделни части на 51-ва гвардейска общовойскова армия щурмуват укрепения град Торецк. По време на есенно-лятната кампания те пробиха външния пръстен на отбраната на крепостта. В момента се водят боеве в центъра на града, който е разсечен на два сектора от руснаците. Съдбата на крепостта изглежда е решена.

Основният удар в посока Покровск и Курахово се нанася от: 2-ра гвардейска общовойска армия, 41-ва общовойска армия, части, подчинени на Централния военен окръг, като 90-та гвардейска танкова дивизия, главните сили на 51-ва общовойскова армия, както и многобройни резерви на Ставката под формата на резервни полкове, формирани и попълнени в резултат на мобилизацията, извършена през есента на 2022 г.

По време на кампанията групата войски "Център" превзе няколко села и градове: Красногоровка, Украинск, Новогродовка, Гродовка.

За да спаси фронтовата линия, в края на август генерал Олександър Сирски получи от президента Зеленски разрешение да използва значителна част от силите на стратегическия резерв на ВСУ, чиито бригади периодично спираха руския натиск към Покровск в покрайнините на Мирноград. Там се бият украински войници от 38-ма бригада морска пехота, 425-ти десантно-щурмов батальон „Скала“, 71-ва и 152-ра егерски бригади, 151-ва механизирана бригада и 14-та бригада на Националната гвардия „Червона Калина“, както и бойци на 3-ти полк от специалните сили и остатъците от батальоните на 25-та въздушнодесантна бригада.

Покровск обаче е в обсега на руската артилерия, тъй като атакуващите части на руските войски се приближиха до него само на 6 км. По този начин, като логистичен и комуникационен център за украинските въоръжени сили, той загуби значението си. Подчинените на генерал Мордвичев изпълниха поставената от Ставката задача.

През последните седмици руснаците съсредоточиха офанзивата си на юг, превзеха град Цукурино и се придвижиха зад украинските гарнизони, защитаващи градовете Горняк и Курачевка, както и по фланговете към град Селидово, който се защитава от елитната украинска 15-та бригада на Националната гвардия "Кара-Даг".

За да попречи на руснаците да превземат Цукурино, генерал Сирски изпрати многобройни сили: 116-та бригада за териториална отбрана, 59-та моторизирана пехотна бригада, 68-ма егерска бригада и 5-та отделна танкова бригада. Идните дни ще покажат какъв ще е резултатът от подобно сътрудничество. Като цяло, тук, близо до Покровск и Курахово, се разгръщат основните бойни действия на руската есенно-лятна настъпателна операция.

Групата войски "Запад" трябваше да разсече украинските войски на левия бряг на река Оскол и да ги отблъсне отвъд Жеребец

Групата "Запад", командвана от генерал Сергей Кузовлев, беше значително отслабена, тъй като именно от нейния състав бяха разпределени силите за групата "Север" на генерал Лапин, която извърши диверсионна атака срещу Харков и след това спешно беше прехвърлена в посока Курск за отразяване на украинското нахлуване.

Като цяло генерал Кузовлев има на разположение силите на 20-та общовойска армия, 25-та общовойска резервна армия, отслабената елитна 1-ва гвардейска танкова армия и отслабената 6-та общовойска армия.

На свой ред украинското командване, за което задържането на град Купянск е стратегически важна задача, концентрира тук значителни сили. Всъщност през лятото и есента руснаците провеждат тук ограничени офанзиви с тактическо значение.
Въпреки това през септември и октомври частите на 1-ва гвардейска танкова армия премина към решителни настъпателни действия и в момента провежда операция по разсичане на украинските войски на десния бряг на река Оскол. На 6 октомври настъпващите части на 2-ра гвардейска Таманска мотострелкова дивизия, 4-та Кантемировска танкова дивизия и 27-ма мотострелкова бригада се приближиха до река Оскол на разстояние 1,5 километра. В обсега на руските танкови оръдия и минометен огън е стратегически важното кръстовище в село Кругляковка.

Украинската група там е много многобройна и силна. Състои се от 92-ра десантно-щурмова бригада, 110-та бригада за териториална отбрана, 115-та механизирана бригада, 154-та механизирана бригада, 77-ма аеромобилна бригада, 115-та бригада на териториалната отбрана, 46-та механизирана бригада, 1-ва президентска оперативна бригада "Буревий", подкрепяни огнево от 40-та артилерийска бригада. Боевете на този участък от фронта са изключително кръвопролитни, имат характер на т.нар. "материална битка", когато битките се водят не само от военните, но и от индустриалните комплекси на противниците.

В района на селата Невское и Макеевка силите на 20-та общовойскова армия на Русия достигнаха река Жеребец. Руската 3-та мотострелкова дивизия изтласква украинците от коридора между тези вече превзети села. 144-та гвардейска мотострелкова дивизия отново се приближи на 2 километра до село Терни.

Близо до Купянск, след две години кръвопролитни боеве, руската 25-та мотострелкова бригада превзема гори и село Синковка, но по-нататъшното настъпление е в застой.

Като цяло на границата Харков-Луганск двете воюващи страни взаимно свързаха многобройни сили, въпреки че през лятото и есента на 2024 г. този участък от фронта беше вторичен.

Група войски "Север"

Командирът на малката група руски войски "Север" генерал Александър Лапин достига Волчанск и превзема половината от този град, след което бе изтласкан от него чрез контраатака на украинците. Неговата задача беше да скове украинските войски със симулирана атака срещу Харков. Той изпълни поставената от Ставката задача, в резултат на което сцената на бойните действия край Волчанск наподобява лунен пейзаж. Бойните сцени тук изглеждат наистина апокалиптични.

В момента и двете страни са изтеглили част от силите си в други посоки и този район е придобил характер на третостепенен тактически район на бойни действия.

Курската авантюра - украинските "Ардени-1944"

От гледна точка на военното изкуство украинската атака срещу Курск беше хазартна стъпка, лишена от военен смисъл и не предвещава нищо на атакуващата страна, освен щети. Курска област, която ВСУ атакуваха в средата на август с цел да превземат руската атомна електроцентрала в Курчатов, се превръща за украинците в това, което беше пристанището на Антверпен за нацистката армия, настъпваща в Ардените през декември 1944 г. - химера.

След първите няколко дни на безспорен успех, сломяване на съпротивата на руските части, защитаващи границата и пробива на руските гранични укрепления, украинците се оказаха в задънена улица. Те презеха площ с размерите на среден полски град. ВСУ задействаха там многобройни елитни подразделения, включително такива с опитен бригаден щаб, способен да координира маневрен бой не на батальонно, а на бригадно ниво. Беше привлечена и техника на НАТО, включително танкове Leopad-2, Challenger-2, шведски CV90 и немски бойни машини на пехотата Marder-1A3, американски транспортьори Stryker и т.н.

(...)

Малбройна групировка от руската армия в района на Курск успя да спре украинската офанзива. Украинските войски в Курска и съседната Сумска област са подложени на интензивен обстрел от руски бомбардировачи, както и от безпилотни самолети от клас MALE "Иноходец" и "Форпост", които нанасят големи щети на личния състав и техниката на противника.

Втората цел на украинците беше да обвържат руските сили колкото е възможно повече; предполагаше се, че руснаците по пропагандни съображения ще изтеглят резервите си тук и ще започнат контранастъпление. Нищо подобно не се случи и днес украинците не само не привличат русите сили, но и самите те се оказаха сковани на тези позиции.

***

Обобщавайки, можем да кажем следното: в първите дни на октомври 2024 г. ясно се вижда, че оперативната инициатива в Украйна несъмнено принадлежи на руската страна, че тя диктува къде да се водят боевете. Украинската страна е в отбрана, тя е изчерпала резервите си. В много райони на Донбас украинските войски бяха изтласкани от укрепленията си, които бяха изградени в продължение на 10 години, започвайки от 2014 г. По време на есенно-лятната офанзива руската армия превзе укрепените градове Красногоровка и Угледар, а ВСУ отчаяно отбраняват Торецк.

Руските войски действат с подкрепата на бомбардировъчна и армейска авиация. Руският военно-промишлен комплекс доставя на ВВС достатъчно количество бомби с планиращ модул с бойни заряди от 250 до 3000 кг. Именно руските ВВС са "ключът" към успеха на руските сухопътни операции. Руската армия също така получава достатъчно количество артилерийски боеприпаси и безпилотни самолети от всякакъв вид. Артилерията им, въпреки по-малкия си обсег на стрелба в сравнение с ракетните и артилерийски системи на НАТО беше ефективно реорганизирана.

Днес руската ракетна и оръдийна артилерия, подкрепена от множество разузнавателни дронове, доста добре организирани комуникации (с които има определени проблеми, наличието на които руснаците не крият), съчетани с ефективна система за управление, която им позволява бързо и гъвкаво реагиране на текущата ситуация, е наистина смъртоносно оръжие.

Оръдия с калибър 122 мм, стандартни 152 мм гаубици Мста-С, далекобойни системи 2С5 "Хиацинт" и 2С7 "Малка" с калибър 203 мм и обсег на стрелба 47 км позволяват гъвкаво огнево въздействие върху врага.

Многоцевни 122-мм реактивни артилерийски установки като БМ-21 "Град" или "Торнадо-Г", БМ-27 "Ураган" с калибър 220 мм и БМ30 "Смерч" или "Торнадо-С", с всичките им недостатъци по отношение на точността, позволяват унищожаването на украински оръдия на разстояния от 24, 36, 70 км или доли 110 км. В допълнение, ракетните системи 9K720 Искандер-M с обсег на стрелба до 500 км са ефективни, като успешно поразяват американски "Хаймарс" и РСЗО 270 със спътниково насочване с обсег на стрелба до 90 км.

Не по-малко активни са руснаците и в контрабатарейната война. Силите за радиоелектронна борба значително намалиха ефективността на американските сателитно-насочвани ракетни системи M142 Himars и MLRS 270, като успешно ги заглушават.

Благодарение на факта, че настъпващите руски войски отблъскват врага, повредените бронирани машини се изтеглят от групи за евакуация с помощта на бронирани машини, възстановяват се в мобилни ремонтни бази и се връщат в бой.

Наблюдаваме процес на очевидно системно унищожаване на украинската армия, виждаме как нейните тактически кризи се превърнаха в оперативни, как не ѝ достигат хора и техника, разбираме, че моралът на мнозинството от украинските войници, особено на принудително мобилизираните, е на много ниско ниво.

Есенно-лятната руска офанзива, макар и незавършена, в общи линии изпълни поставените от Ставката задачи. Решаваща обаче ще бъде зимната кампания на 2024/2025 г.

Превод и редакция: Епицентър.БГ