На 13-ти март НАО - Рожен празнува годишнината си

На 13-ти март Националната астрономическа обсерватория Рожен ще отбележи 44-тата си годишнина. Официалното й откриване е на тази дата през 1981-ва година. Редовната наблюдателна дейност по научни програми започва от септември 1979 г. Тя е най-голямата астрономическа обсерватория на Балканите и в този район на Югоизточна Европа. Националната астрономическа обсерватория е изградена на връх „Св. Дух“, над местността Рожен. Тя е емблема на Родопите и изключително важна за развитието на науката. Съвременно оборудвана е с пет телескопа, като най-големият е двуметровият. Обсерваторията осигурява наблюдения по широк клас астрономически и астрофизически задачи от динамика и физика на телата от Слънчевата система, до извънгалактични изследвания.Доц. д-р Никола Петров работи в нея от близо 30 години и еднакво милее за най-големия ни научен институт, и като учен, и сега като директор.

"Имаше много, много тежки моменти допреди 6-7 години. Всички медии ни оказаха каква ли не помощ, за да ни подкрепят да се запази обсерватория, в тежко финансово състояние като сме били, за тежка пътна инфраструктура до обекта. Като че ли нещата започнаха да врвят в правилната посока. Последните 2-3 години уж нещата вървят, но имам леки опасения да не стигаме отново до тези най-тежки моменти", коментира доц. д-р Петров.  

В съвременната астрономия с новите телескопи, с които разполага Роженската обсерватория, за много наблюдателни задачи стоенето до телескопа във всякакви условия вече го няма, но някои задачи още налагат астронома да бъде на място, отбеляза той. Като коментира, че изкуствения интелект все още не може да измести учените.  

Роженската обсерватория разполага с новоизградена метеорологична станция, която на всяка минута обновява информацията. "Тя е свързана с актуалния въпрос наречен космическо време. Тоест астрономически и космологични фактори, които биха могли да повлияят и на климатичните изменения на Земята е пряко свързано с това на първо място да наблюдаваме слънчевата активност, но и да можем да измерваме в реално време въздействието й върху приземния атмосферен слой - температура, валежи, слънчева радиация - ултравиолет, видима светлина или инфрачервени лъчи. Това ни помага да намерим по-точно връзката между космическите процеси и тяхното въздействие върху условията за живот на Земята", каза доц. -д-р Петров.  

За него бюрокрацията, с която се сблъсква, е по-сложния проблем, отколкото лошото време. „Бюрокрацията е проблем за всички научни организации. Обществените поръчки са огромна грешка, когато става въпрос за наука. Особено, когато производителят на дадени технологии, е единствен в света“, коментира шефът на НАО - Рожен. 

Любителите астрономи през настоящата 2025 г. ще могат да очакват наблюдения на метеорните потоци Персеиди през август и Леониди през ноември месец. Към края на тази година ще можем да видим и пълно лунно затъмнение. През 2025 г. няма да има слънчеви затъмнения. "Възможно е винаги нощното небе да ни изненада с новопоявила се комета, нов астероид. Винаги има нещо, което си заслужава да ни накара да погледнем към небето", каза доц. д-р Петров.

По повод предстоящия рожден ден на Националната астрономическа обсерватория доц. Никола Петров си пожела: "Повече хубави нощи, повече ентусиазирани за работа хора и да не достигаме до онова ниво на упадък и недоимък, в които да се молим. Нека да мислим за науката и бъдещето си".