На крилете на две музи Стоян Динков - художникът с финес на поет, който събра „Душата в палитра"

Писателят Стоян Динков дойде в ​града на тепетата, за да подреди своите наивистични платна в "Арт клуб и галерия Савов". На 3 септември известната пловдивска галерия откри есенно-зимния сезон с изложба на твореца под надслов „Душа в палитра".

Така ценителите на четката ще се насладят на приказно красиви природни картини, пресъздадени умело от самобитния талант. 

Той е син на поета и белетрист Иван Динков и ученик на проф. д-р Франсоа-Жорж Драйфус. Баща му е неизменна част от т.нар. Априлско поколение, в което твори заедно с Любомир Левчев, Константин Павлов и Стефан Цанев. Така че съвсем естествено литературата е средата, в която расте Стоян Динков. Изненадващо и без поза в гласа обаче, признава: „Рисувам от двегодишен, доста преди да започна да пиша. Разбира се, писането сякаш бе неизбежно за мен, тъй като съм живял десетилетия сред писатели. Покрай баща ми и неговите приятели, слушайки почти всеки ден разговори за литература, за техните книги, за български и световни имена. Подобно влияние формира и душевни нагласи, желанието да сътвориш нещо свое. Разбира се, в тази среда на големи български писатели аз единствено слушах, опитвах се да науча нещо и си мечтаех, но никога не съм се сравнявал с тях“.Днес Динков е автор на седем издадени книги и на още седем в електронни издателства. Ала

четката остава една от големите му страсти.   

Обича да казва, че „всяка картина представлява самостоятелна книга“. „Внушенията и посланията са принципно едни и същи, макар и формално изразени по различен начин. Възприятието при изобразителното изкуство е по-кратко, но влиянието върху душевността може да бъде вечно, предавайки се през поколения. Подобно е и с писменото слово, където обаче възприятието е малко по-аналитично, по-нееднозначно“, разказва пред „Марица“ художникът.

Учи се да рисува в частното художествено училище „Гахраманов” в Баку, в курса на един от големите азербайджански и кавказки художници Зохраб Кабаров. Днес твори, следвайки стила на течението „наивно изкуство”. Първата му самостоятелна изложба е в Азербайджан, а настоящата е втората му в България. 

Питам го защо избира точно Пловдив за своята поредна изложба.

„Пловдив е неоспорим център на българската култура,

съвсем логично е да бъде избран. Уникален град с хилядолетна история, притежаващ неповторим дух и атмосфера. Мечтата и желанието да направя изложба в Пловдив бе моя, а любезното съгласие на галериста Божидар Савов я реализира. За мен е чест, че именно в неговата галерия "Арт клуб и галерия Савов" се представя третата ми изложба и втора в България“, споделя авторът. 

Изложбата преминава под надслов „Душа в палитра". Самият автор е убеден, че съвременните българи са духовни хора. „И такива са били от хилядолетия. Дори днес, след всички политически експерименти и тежки кризи, те съумяват да съхраняват своята висока духовност. Тя вероятно е генетично заложена и не може да се промени, нито да се унищожи“, казва художникът естет, който със замах използва ярките цветове в своите наивистични платна.

Убеден е, че ярките цветове идват сякаш от някакво успоредно на нашето пространство ​- и го допълват. Така е и с формите в картините му - те са като добавени от някакъв „друг паралелен свят”. И носят една трайна енергия, но и чувството за веселост и добро настроение.

Българи и турци имат обща история и произлизат от един древен народ

Древните гърци почитали Клио - музата на историята. Вярвали, че тя съхранява на своите свитъци всички събития, случващи се по света. Дори незначителните. За Стоян Динков незначителни събития в историята няма ​-особено в българската. В една от книгите си ​- „Османо-Римска империя, българи и тюрки”, авторът защитава смела концепция. Тя гласи: „Османската империя е продължител на Римската и благодарение на нея българският народ оцелява в един изключително труден период“.

Питам го как би мотивирал подобна необичайна теза.

„Османската империя е наследник на Римската, по-конкретно на Източноримската империя. Това не е моя теза или откритие, а исторична визия, обсъждана и доказана в повечето безпристрастни историографии в света. Конкретно в книгата „Османо-римска империя, българи и тюрки" аз никъде не правя анализ за това кой народ как е живял. Това е непосилно, поне за мен, тъй като над 80 съвременни държави и съответно народи са били в рамките на Османската империя в продължение на няколко века. Вероятно съм „откривател" на определението "османо-римска". В тази книга правя исторически, етногенетични и културни взаимовръзки между българи и тюрки, започвайки още от времето на Атила и стигайки до 14. век, макар тези взаимовръзки да са много по-древни. Подобни изследвания, сходни с моите, са правени през последните поне два века, специално по отношение на етногенезите, при това от най-знаменитите историци, писали по темата, като Прицак, Рънсиман, Фехер, Гумильов, Куник, Микола, Томашек, Генинг и много други. Също и от големи български историци, сред които Златарски, Мутафчиев, Ангелов, Бешевлиев... Днес науката разполага и с генетични данни, херменевтика, епигенетика...

В книгата Динков описва управлението на османските султани като по-толерантно от това на редица европейски владетели и твърди, че българи и турци имат обща история и произлизат от един древен народ, който от времето на Атила управлява степите на Евразия. Писателят подчертава колко е важно България да поддържа добри отношения с тюркската общност днес и смята, че бъдещето на света е обединението, както и че след Европейския съюз ще дойде време и за азиатски и евро-азиатски съюз.