На Петровден в Стария град: Показват занаяти, черпят с кутмач

Майстори ще демонстрират техниката плъстене днес навръх Петровден в Етнографския музей. Ваня Терзиева ще покаже тънкостите на занаята. А  по повод празника гостите ще могат да вкусят петровско пиле, питка с шарена сол, ябълки и круши и ястието „бял мъж“. Известно е още като кутмач или белмъш и е запазено в българския фолклор като единственото, приготвено от мъж. 

Празничната програма е част от Седмицата на традиционните занаяти, която се провежда в двора на музея от 24 до 30 юни. Освен че съхранява българския бит, събитието възражда някои забравени традиции. Събира над 30 майстори от различни краища на страната, които мотивират деца и родители лично да се докоснат до магията на работния процес в демонстрации и творчески работилници. Всеки може да избере какво да изпробва: извайване на глинени съдове, изработка на ароматни свещи и гердани от плъстена вълна, плетене на гривни, изписване на яйца с восък и рисуване на кутийки за бижута.  

Акцентът тази година е българското плъстене на вълна – древно изкуство, възникнало сред номадските племена. В музея посетителите могат да разгледат и националната изложба „Българските плъсти – послание от древността“, събрала плъстени изделия от шест музейни институции, включително и от считаната за средище на занаята – Копривщица. Експозицията представя и някои съвременни български творения. Едно от тях е на Мариета Недкова.  

Майсторката взела занаята от баща си. Впоследствие създала собствени модели на изделия от нетъкан стил и кожени предмети за бита. Правила е и реквизит за филмови продукции, сред които „Време разделно“.

Мариета Недкова споделя, че последните две-три десетилетия интересът към занаята се завръща.

Въпреки че е разпространен из цяла Европа, унгарецът Ищван Видак – друг гост-демонстратор на събитието – един ден почукал на вратата именно на български плъстар, бащата на Мариета. Без  нито една българска дума в речника си, той застанал на прага на дома на майстора, а само по жестовете му домакинът разчел желанието му да бъде посветен в занаята.  Днес Ищван е сред най-добрите в областта на нетъкания стил. 

Цени ли се достатъчно този занаят в наши дни? „Цени се, защото майсторите плъстари се броят на пръстите на едната ми ръка“, казва Мариета Недкова. Нейната кауза да популяризира българските занаятчийски традиции, както и приемствеността в дома й, подклаждат надеждата, че този занаят тепърва ще започне да се разраства.     

Автор: Ева-Йоана Стаматова, стажант-репортер