На школското хоро за Трети март - с носия, цървули и 50 байрака

01 Март, 14:44 0

Градски момичета облякоха днес народни носии. Грейнаха софийска до родопска, до северняшка. Разцъфнаха лалета и невени по момински престилки в двора на Гимназията по хранителни технологии и техника.

Запяха народна песен учителката по литература Теодора Димитрова и библиотекарката Димитричка Шопова. И се изви хоро. Завъртя се от край до край в двора, пък не му стигна мястото и се надипли в 4 кръга - един в друг. Люшна в ритъма си ученици от всички класове – близо 900 в цялото училище.

За трета година в гимназията ги увлича в него в навечерието на националния празник 3 март. Възпитаваме в патриотични чувства не само в часовете по български език и гражданско образование, където това е заложено в задължителната програма, обясни директорката Людмила Ганчева.

Сега с колегите й решили да предизвикат учениците да се вгледат в миналото на своя род, да потърсят из скриновете бабини носии, да попитат у дома от къде е тръгнала жилката на фамилията. „Искаме за празника да припомним, да сведем глави, да благодарим. И когато един ден тези ученици станат родители, да предадат това на своите деца“, каза Ганчева. Самата тя облече автентична носия и обу цървули. С тях е обиколила съборите в Жеравна, Гела и на Рожен.

За днешния празник от читалището в Калековец дали 75 национални костюма – да се нагиздят младите, както е било преди, когато всяка девойка сама е везала шевици и е втъквала сърцето си в шарките и гайтаните.

Учителката по немски език Стела Тютюнджиева избра северняшка престилка и препаса снага над сукман от мелнишкия край. Учителят по физическо възпитание г-н Аргиров засука червен пояс над дънките и облече син елек.

Златислава Гатевска от 10. Ж клас и Цветелина Аврамова от 8. Ж сами потърсили носии от своя край – Брезово. Двете от малки участват в школа по народни танци, ходят по фестивали. „Хорото и ръченицата са удоволствие, принадлежност. И по-добър фитнес от един час тренировка в залата“, споделиха те.

В това време седемгодишната Юлия пристъпи в средата на двора със слънчогледи в косите и запя за момци добруджанци във варненски ръченик.

След легендата за мартеницата момичета от танцовия състав на училището пресукаха бяло и червено платно във въже – да поскачат моми и ергени.

Дванадесетокласничката Нина Мушевска от специалност „Биотехнологии“ запя „Хубава си, моя горо“ и съм бялото и червеното бе втъкнато и зеленото на националния трибагреник.

50 флага купило училището специално за честването. Когато се вживеем в нещо, се вживяват и децата, разбрала е директорката Людмила Ганчева. И 50 момчета ги разпънаха, докато звучи рефренът на Слави Трифонов: „…Кой уши байрака, кой му тури знака…“.

Целият двор се смълча, когато възмъжаващ момчешки глас поде „Опълченците на Шипка“. Даже калпазаните притихнаха.

Писна гайда, екнаха тъпани, гръмна пищов, проехтя гласът на Васил Михайлов с думите на капитан Петко войвода: „Не ща везирин да ставам, стига ми царството да ме тачи народът“.