Най-сладките имена черпят днес, почитаме голям пророк и свети великомъченик

Православната църква чества свети великомъченик Теодор Стратилат и свети пророк Захария Сърповидец всяка година на 8 февруари.

Имен ден днес празнуват Захари, Захарин, Зашо, Зарин, Зарко, Заро, Захарина, Зара, Заша.

Теодор Стратилат, наричан също Теодор Хераклийски (по мястото на смъртта му), е родом от Мала Азия и е живял в края на III век и началото на IV век, по времето на императорите Константин Велики и Лициний. Назначен бил за стратилат (пълководец) в римския гарнизон на град Херaклея Понтийска, (дн. Караденѝз Ереглѝ), близо до Черно море.

 Той мъдро управлявал поверения му град и мнозина като виждали добродетелите му, приемали християнската вяра. Управляващият източната част на Римската империя Лициний, мразел християните и строго ги преследвал. Като научил за Теодор, изпратил да го доведат в Никомидия. Теодор не се страхувал да умре, но искал да приеме мъченичеството в своя град, за да може с примера си да утвърди във вярата новопокръстените. Затова, с писмо помолил Лициний сам да дойде в Хераклея. Придружен от голяма свита сановници и много войници, императорът взел златните и сребърните си идоли и потеглил.

Дерзай, Теодоре, Аз съм с тебе!

Същата нощ видение предсказало на Теодор, че наближава времето на неговия подвиг. Той чул глас: "Дерзай, Теодоре, Аз съм с тебе!" На другия ден Лициний седнал на престол на площада и пред всички поканил Теодор да принесе жертва на идолите пред народа. Теодор помолил да отложат жертвоприношението с два дни, а императорът му позволил да вземе идолите при себе си в къщи.

След два дни, преди още Теодор да успее да каже нещо, един от войниците побързал да съобщи, че е видял златната глава на един от идолите у един бедняк. Теодор потвърдил: "Аз действително строших твоите богове и добре сторих. Как могат те да ти помогнат, когато сами не можаха да се спасят от разрушение?"

Линч с волски жили

Лициний силно се разгневил и със страшни заплахи заповядал да бият Теодор с волски жили, после с оловни пръчки, да го обгорят с огън, да трият раните му с керемиди… След дълги изтезания го затворили в тъмницата без вода и хляб. След пет дни извели мъченика, за да бъде разпнат. Приковали го на кръста, войниците стреляли в лицето и му изболи очите. Накрая го посекли с меч.

Страданията на светия великомъченик и неговата твърда вяра станали причина много жители на града и войници да приемат християнската вяра.

Култът

През Средновековието култът към Теодор Стратилат е много разпространен. При основаването на Венеция, заедно със св. Марко, св. Теодор Стратилат е провъзгласен за патрон на града. И до днес една от най-големите реликви на венецианската църква "Сан Салваторе", разположена недалеч от Риалто, са мощите на св. Теодор Стратилат, поставени в мраморен саркофаг в дясната част на олтара. Неизвестен майстор от ХVII в. е изобразил върху северната стена на храма фреска за тържественото внасяне на тялото на светеца във Венеция и в определения за това храм. Мощите на светия мъченик са били заграбени през 1257 г. и пренесени във Венеция през 1267 г. от латинските рицари кръстоносци. Преди това са се съхранявали в митрополитската църква "Св. София" в нашия Несебър, където се почитали от векове.

Не малко църкви в България носят името на светеца, между които и прочутата стара църква в Добърско, която носи името на свети Теодор Стратилат и св. Теодор Тирон – друг светец войн.

Свети пророк Захария Сърповидец произлизал от Левиевото коляно и живял през VI век преди Христа. Пророк Захария е единадесети от малките пророци. Заедно с пророк Агей, подбуждал княза Зоровавел да възстанови Йерусалимския храм. Той предсказал и тържественото влизане на Иисуса Христа в Йерусалим, Юдовото предателство за тридесет сребърника и разбягването на апостолите по време на Христовите страдания.

Пророк Захария се нарича сърповидец, защото имал видение – слизащ от небето сърп, който покосява неправедните люде.

Пророкът починал около 520 г. преди Христа, в последните години от царуването на персийския цар Дарий I, син на Хистасп.