Вход
24 Май, 11:18 0 Пловдивският журналист, музикант и художник Хари Нигохосян ще открие в понеделник изложба живопис в Балабановата къща в Стария град.
В Сводестата зала той ще подреди 26 платна, които е нарисувал през последните години.
„Повечето картини са относително големи, - споделя живописецът. – Често ме питат защо рисувам такива големи работи. Отговарям им, че „малки холандци“ може да има, но „малки арменци“ – не“, смее се Хари, който е известен като виртуозен китарист.
„ Известният пловдивски художник Анастас Константинов, светла му памет, ми повтаряше, че художникът е толкова голям, колкото големи са платната му. И рисуваше картини по 3-4 метра. Това аз не мога да си го позволя, защото живея на 11-тия етаж и рисувам в стаята, в която и спя – 3х4 метра. Жалко, но явно никога няма да стана „голям арменец“….“
Признава, че никога не е учил рисуване. „Но винаги съм знаел как се рисува, споделя той. – Вярвам в прераждането и съм убеден, че в един предишен живот сигурно съм бил художник.
За това още от дете знаех как да работя с четката. Рисувах репродукции на картини от стари майстори и дори още пазя едно „копие“ на „Момче с лютня“ от Франц Халс. Ако я пусна на пазара, някой будала може наистина да я вземе за оригинал,“ гордее се Хари.
Сега на стари години вече рисува свои сюжети, най-вече – градски и селски пейзажи.
Градските му пейзажи са често тъжни, дъждовни и меланхолични. Селските са повече носталгични. „Рисувам стари, дори порутени къщи. Виждал съм много такива в родопските селца. В една от опустелите махали видях къща, от която бяха останали само основите и едно каменно стълбище, което водеше…наникъде. И си представих колко хора са стъпвали по тези стъпала. Живели са в тази къща, мечтали са, раждали са и са отглеждали деца. А сега от всичко това е останало само „стълба към небето““.
Хари с лекота съчетава пристрастията си на художник и музикант и обяснява, че музиката е живопис, а живописта- музика.
„Музиката е живопис от звуци, а живописта – музика от цветове. За това някои от моите картини носят заглавия, вдъхновени от музиката за китара: „Един ноемврийски ден“, „Септември“, „Акорди от античността“.
Имам и едно платно „Едем“, в което се опитах да нарисувам Рая. Раят на Ева, но не онази библейската, а на Ева Касиди. Според мен, а и според мнозина други, не се е раждала друга такава велика певица, която за съжаление си отиде твърде млада и почти непризната. Днес вече е музикална икона.
Е, със сигурност не би могла да спечели „Евровизия“, защото си беше нормално, топло, талантливо човешко същество.“
Дълги години по време на „журналистическия си период“ Хари беше загърбил рисуването. Преди десетина години отново се върна към четката.
„По-скоро към клечките, смее се той. – Изобщо не използвам четки. Винаги са ме дразнели следите от косми по платното. За това използвам шпатули, клечки за зъби, домакински гъби и всякакви други чудеса на „домашното“ ателие.
Да се върна към рисуването ме вдъхнови моят добър приятел, известният пазарджишки художник Константин Анастасов. Радвам се, че в понеделник той ще открие изложбата ми в Балабановата къща.“
На откриването ще прозвучат популярни мелодии, изпълнени от един прекрасен ансамбъл – мандолинна формация „Елена Генова“ от Пазарджик.
Ще чуем и младия и талантлив китарист Райно Мишов, възпитаник на Дайана Рачева. Този път Хари си е обещал да не пипа китарата. „Този ден ще бъда само художник, смее се той. - Но вярвам, че все пак и аз съм си заслужил едно малко местенце в онзи, музикалният Едем“… Христо Николов.
