Най-тъжната история в Пловдив: Куче гние на тротоара, евтаназираха го

Съдбата на улично куче в Пловдив предизвика сълзи и гняв. Тежката му история разказа в сигнал до "Марица" пловдивчанката Виолета Стайкова. "Вчера сутринта апатията и липсата на хуманност в нашето общество буквално се явиха пред очите ми. Появиха се под формата на улично куче, което имаше огромен тумор на главата и буквално гниеше живо. Беше отблъскващо. И не толкова разпадащата се и смърдяща на мърша жива плът, колкото въпросът – как се е стигнало до тук? И докато в 7.30 се чудех на кой да звънна за съдействие, бързо разбрах от събиращите се наоколо сеирджии, че кучето си живеело там отдавна и всички го познавали". Това написа пловдивчанката до редакцията на вестник "Марица".

Докато сеирджиите коментирали, че институции нямало, че никой нищо не правел, че то в България хората живеели зле, тя решила да действа и да опита да се свърже с няколко неправителствени организации. "Очаквано, телефоните им бяха изключени толкова рано сутринта. Накрая не ми остана друг избор и звъннах на Общинския приют за безстопанствени животни в Пловдив. Първо се изненадах, че в 7.48 часа ми вдигнаха телефона. После се изненадах, че приеха сигнала ми и накрая се изненадах, че ми се обади лично управителят д-р Бекирски, за да ми каже, че ще прати екип при първа възможност. Така, след около 50 минути, кучето беше уловено чрез съдействието на пловдивския общински приют за животни. Едни сърцати мъже (не смея да си помисля дори какви заплати взимат) дойдоха, упоиха го и го закараха във ветеринарната клиника, която им посочих", разказа още Стайкова. Лекарите съобщили най-лошото - че не могат да направят нищо, освен да го евтаназират. "Съгласих се - отлагането на проблема изисква крайни решения. Със служителите от приюта и с лекарите отдадохме дължимото на кучето и изчакахме сърцето му да спре. Оправихме всички документи, поздравихме се за човешкото отношение, но въпреки и това един въпрос продължи да ни смущава - как се е стигнало до тук? Институции има, ветеринари има, хора, които искат да помогнат има, доброволци има. Явно липсва само доверието между всички тези граждански и общински звена по веригата. Но ако искаме да променим общата картинка, вместо всеки да се мъчи сам с малките парченца, ще ни се наложи да поработим заедно", убедена е пловдивчанката. Тя изказва сърдечни благодарности към управителя на Пловдивския приют за безстопанствени животни д-р Бекирски и към целия екип, който работи там.