Небет тепе се кани да стане атракция №1 на Пловдив

На върха на Небет тепе ​- там, където днес кипи усилена реставрация, която трябва да приключи до края на април - лежат останките на едно от първите праисторически селища в Европа. То е възникнало през IV хил. пр.Хр., а хълмът е обитаван без прекъсване и досега, твърдят археолозите. 

Руините по тепето доскоро с нищо не загатваха за величието на миналото. Сега проектът на арх. Румяна Пройкова вероятно ще запълни липсващите детайли в пъзела. И ще разкаже на туристите една история от миналото на Пловдив - от праисторията до наши дни, ​- улавяйки важните детайли от старата градоустройствена структура и укрепителната й система. Според археоложката София Христева, която прави последните проучвания на хълма, тезата, че Пловдив е най-старият жив град в Европа, е спорна. Ала тя не отрича, че въпреки това градът със сигурност е сред най-старите на континента.

Небет тепе го доказва. 

„Обектът е огромен и труден за овладяване ​- задачата се усложни и поради скалистата характеристика на хълма. Ето защо основната ни идея е максималната изява на археологическата структура във възможно най-плавна, спокойна зелена повърхност. Проектът решава този проблем чрез максимално създаване на зелени шкарпи - естествен фон на археологията“, разказа архитект Румяна Пройкова. Разработката й>, наречена „По крепостните стени на Филипопол“,

поставя фокус върху Източната крепостна стена. 

„Несъмнено тя е част от укрепителната система на Филипопол. В този смисъл считаме, че стената следва да е естествено продължение на комплекса „Небет тепе“ - обявен за археологическа ценност от национално значение“, обясни арх. Пройкова. После ни повежда в една "виртуална" разходка по хълма, който все още е в  процес на реставрация и консервация.  

Достъпът до комплекса се оформя от ул. „Д-р Иван Чомаков“ с паважна алея, която отвежда до северната крепостна стена - любима панорамна площадка за посетителите на хълма. Друга павирана алея се отклонява на запад към Голямата кула и археологическите структури в най-ниската част, пред вътрешната страна на Западната крепостна стена. 

Източната крепостна стена под Рахат тепе се разкрива след първото слизащо рамо на ново стълбище ​- това става при втора междинна площадка. Самото стълбище следва трасето й, а след това слиза на юг до началото на пешеходната алея „К. Муравенов“ и продължава в зона за зеленина и археология. В северния нисък край на алеята средновековната стена прави чупка напред, оформена като градеж от квадри. Нагоре външното лице е обрушено и ядрото от ломен камък и тухли е видно. На места във височина запазените квадри подсказват наличието на кула.       

Именно в Голямата кула се изпълнява метална панорамна площадка, 

достъпна от автентичния отвор ​- врата, посредством нова конструкция. „Тук сме предприели леко надграждане на кулата. При предишна реставрация фугата е сигнирана - още се вижда оловната ламарина, слагана навремето. Тази част от кулата се надгражда по близък начин на съществуващия градеж - едър камък от двете страни на зида, а вътре - пълнеж от по-дребен. Липсва достатъчно материал от срутване, затова се въвежда нов, но подобен на оригинала. Следва се съществуващата стъпаловидна графика на кулата във височина“, обясни архитект Пройкова. Бет​онът, за който се чуха много възмутени гласове в социалните мрежи, се използва само за укрепване на западния стръмен скат -този под Голямата кула и Западната крепостна стена. Дотам се изгражда пътека от северната алея. Повечето от алеите са предвидени от усилена тревна настилка с каменни плочи. 

Осветлението ще бъде решено така, че да подчертава археологията, и там, където е възможно, тя да бъде осветена в контражур. Това ще позволи  например да има добра видимост към тепето от бул. „Шести септември“ - там, откъдето е единствената изява на Небет тепе. Понеже от другия булевард - „Цар Борис III Обединител“, няма видимост, оттам ще има прожектори, осветяващи хълма от вътрешната и от външната страна. Те ще „описват“ отдолу стената така, че вечер, в тъмното, силуетът на крепостните стени да стане по-отчетлив и видим. Директорът на Археологическия музей доц. д-р Костадин Кисьов внася още детайли в исторически разказ.

„Небет тепе е българската Троя“, 

казва археологът, който с години проучва тракийската култура. Затова според него траките са не по-малко интересни от древните елини. „Не е случайно, че в Троя има такова натрупване на културни пластове: от каменно-медната епоха до Средновековието. Точно както на Небет тепе“, твърди археологът.

Пловдивчани едва ли си дават сметка за стойността на руините по хълма, които в последните 10-15 години предизвикаха доста спорове в гилдиите на архитекти, историци и археолози. Тук обаче са скрити фрагменти от цитаделата от времето на Филип II, потерната към нея, квадратната кула, бастиона. Одрисите, създали първата голяма тракийска държава, вписали следващия пласт в историята на хълма. През V в. пр.Хр. те включили селището на Небет тепе в своето прочуто Одриско царство, разказа Кис​ьов. Археологът се надява, че един ден западната крепостна стена на гърба на Етнографския музей също ще бъде реставрирана, заедно с всички други отбранителни зидове на хълма. „Първите от тях са дело на тракийски цар, за когото нямаме конкретни сведения“ ​- убеден е дългогодишният археолог. Филип II Македонски продължил изграждането им, като ги укрепил, променил планировките и прокарал улици, създавайки първата схема на античния град. После му дал името си - Филипопол. По-късно Филип III Аридей, брат на Александър Македонски,

построил кула с бойници на върха на тепето. 

Преправил и стените, които бавно започнали да слизат надолу по Трихълмието. Римляните продължили градежа и така крепостният зид обградил целия хълм. Стигал до сегашния централен площад на града. Близо 1000 години крепостните стени по Трихълмието били строени и разрушавани, после пак изграждани. През 250 г. ги сринали готите, през 441-ва - хуните на Атила. Стените помнят нашествията на аварите през 587 г. и на киевския княз Светослав през 970 г. Строени една върху друга, днес тези крепостни стени се пресичат и застъпват с по-ранни и по-късни укрепления ​- затова е толкова трудно да се датират. Върху тях ​- в епохата на Възраждането - местните издигнали красивите си къщи. С времето от тях не останало почти нищо и това бавно ги заличило от паметта на пловдивчани. 

Снимки от Наташа Манева 

Обмислят да го затварят от 23 до 6 ч.

„Изискването на Община Пловдив е обектът на Небет тепе да бъде отворен денем, но да се затваря нощем, за да се опазва по-добре. Вероятно това затваряне ще е между 23 часа вечер до 6 часа сутринта“, уточни Таня Петкова, ръководител на проекта „По крепостните стени на Филипопол“. На този етап обаче дамата не може да даде категоричен отговор какъв ще е режимът на достъп до реновирания паметник. Това са въпроси, които ще се решават тепърва на общинска сесия, допълни Петкова.  

Защитната ограда е задължителна за исторически важни обекти като Небет тепе -там, където има останки от историята ни, твърди директорът на Регионалния археологически музей в Пловдив доц. д-р Костадин Кисьов. Още в проектна фаза Кисьов настоявал пред Института по паметниците на културата за защитна ажурна ограда на Небет тепе. Той посочи, че практика в целия свят е археологията да е оградена. "Така е от Микена до Теринт! Оградата е задължителна за подобни обекти“, категоричен е Кисьов. 

Историк: На върха е имало резиденция на деспот Слав

На върха на Небет тепе своя резиденция е имал деспот Алексий Слав. Тази необичайна хипотеза лансира историкът Калин Йорданов от Института за балканистика с Център по тракология - БАН и хоноруван преподавател в СУ „Климент Охридски“. Йорданов откри две папски писма, които хвърлят нова светлина върху личността на деспот Алексий Слав и на отношенията между българи и латини през първата половина на XIII век. И разплитат загадката кой е принцът на Филипопол.

Калин Йорданов

Точно три години след като рицарите поемат към Светите земи в своя Четвърти кръстоносен поход, българският цар Калоян е на прага на Пловдив (Филипопол). В далечната 1205-а градът пада и е разрушен след опустошителния му поход в Тракия. По това време тук е административният център на Филипополското дукство - кръстоносна сеньория, васална на Латинската империя, която просъществувала за кратко - от 1204 до 1230 г. Двама от владетелите на тази латинска сеньория са известни. Първият е Рение дьо Три (1204-1206), а вторият - Жерар дьо Стрьом, негов родственик, който управлява града от началото на 20-те години на XIII в. до 1229 г. 

Кой обаче стои начело на Филипополското дукство в периода от 1208 до 1218 г.? В чии земи и под чие владение е бил по онова време Пловдив?

Учените нямат отговор на този въпрос. Д-р Калин Йорданов обаче твърди, че това е деспот Алексий Слав - владетелят на Родопите и Мелник и васал на Латинската империя, който произхожда от царската династия на Асеневци. Йорданов изследва княжеството, произхода, родословието и загадъчната личност на деспот Алексий Слав в монографията си „Принцът на Филипопол: непознатият деспот Алексий Слав в светлината на нови извори и открития", която е на книжния пазар от издателство Wunderkammer.