Необитаемите жилища в блоковете спъват санирането

Участват ли българските домакинства в енергийния преход към климатична неутралност? Този въпрос постави на дневен ред форумът, организиран от "Хабитат България". Неправителствената организация от години работи за ускоряване на енергийното обновяване на жилищата и преодоляването на енергийната бедност на домакинствата. 

Събитието се фокусира и върху новата цел за климатична неутралност до 2050 г. и как ще я постигнем. Свои мнения споделиха Апостол Дянков, съветник на министъра към Министерството на околната среда и водите (МОСВ), Добромир Василев, шеф на дирекция „Жилищна политика“ в Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Ивайло Алексиев, изпълнителен директор на Агенцията за устойчиво енергийно развитие, и Теодора Пенева от Института за икономически изследвания при БАН и старши експерт “Климат и енергия” в WWF България.

Тази политика на неутралност по отношение на климата не е просто национална или европейска цел, тя има глобален характер, каза на срещата Апостол Дянков от МОСВ. „Основната промяна е една - тя е много елементарна, но в същото време от изключително съществено значение. Тя е в новия член 2а и гласи: „Република България определя обща дългосрочна национална цел за постигане на климатична неутралност и нулеви нетни емисии на парникови газове не по-късно от 2050 г. в съответствие с разпоредбите на Парижкото споразумение и приложимото законодателство на Европейския съюз“. 

Пътят към постигането ѝ е 55% до 2030 г., 90% до 2040 г. и пълна неутралност към 2050 г. ​- обясни Апостол Дянков. Според експерта това може да стане чрез масово внедряване на ВЕИ, спиране на въглищните мощности, разчитане на нови и скъпи технологии, като индустриалното поглъщане на въглерод или на природобазирани решения. Дянков постави и въпросите какво ще стане с водородната икономика и доколко миксът от възобновяема енергия ще се наложи като основно решение или ще трябва да се разчита допълнително на повече ядрена енергия. "Това са нюанси, които тепърва ще бъдат решени“, обобщи Дянков, който говори по първата тема​ - „Предложените промени в Закона за ограничаване изменението на климата - новата цел за климатична неутралност до 2050 г. и как ще я постигнем“.

Санирането буксува заради искането за 20% съфинансиране 

Добромир Василев от МРРБ говори за “Националната програма за Енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради” по Националния план за възстановяване и устойчивост. В момента програмата е във втория си етап, при който се изисква 20 процента съфинансиране от гражданите. В първия етап осигуряваният грант е бил стопроцентов.

„Тази разлика във финансирането обяснява и разликата в интереса към програмата. В първия етап, при 100% безвъзмездно финансиране, интересът беше 4 пъти по-голям от осигурените средства“, обясни експертът. Василев бе категоричен, че за да има стабилна политика по обновяване на сградния фонд, следва да се осигури редовно финансиране, а да не се разчита на така нареченото "програмно финансиране", което е валидно за определени периоди. Василев посочи и проблема при кандидатстване за финансиране от сгради, в които има необитаеми жилища. Това се превръща в голям препъникамък за останалите съседи в опитите им да се включат в санирането с европари. Търсенето на възможни решения на този казус пък са голямо предизвикателство.   

Домакинствата притеснени от цената на енергията   

„В Дълг​ос​рочната стратегия за насърчаване на обновяване на сградния фо​нд в страната е бил направен анализ за чувствителността на инвестициите за енергийна ефективност и е било посочено, че най-голяма чувствителност има към цената на енергията на база разход за отопление или енергия на домакинство“, съобщи на форума Ивайло Алексиев, изпълнителен директор на Агенцията за устойчиво енергийно развитие. „Либерализацията на пазара е отложена, а не отменена, и енергията, когато бъде на пазарна цена, ще окаже по-сериозен натиск. Тогава много по-лесно ще бъдат взимани решения за предприемане на такива действия. В такава ситуация наличието на техническа подкрепа или услуга на едно гише и възможност за кредитиране биха довели до ускоряване на целия процес“, допълни Алексиев.