Невидимите руски подводници клас "Кило", наречени "черни дупки", все още притесняват американците

Усъвършенстваната руска подводница клас "Кило" получи прозвището "черна дупка" в САЩ, пише Харисън Кас в The National Interest. Тези подводници са известни със своята невидимост (стелт ефект) и носят модерни оръжия: торпеда, морски мини и крилати ракети, способни да поразяват цели от големи разстояния, отбелязва авторът на статията.

Подводницата от клас "Кило", дизел-електрическа подводна лодка, разработена от СССР през 70-те години на миналия век, остава най-важната бойна единица в редовете на руския флот. Въпреки че дизайнът е много стар, в продължение на няколко десетилетия подводниците от този клас (първоначално проект 877 "Палтус") бяха модернизирани, което доведе до появата на подобрения вариант "Кило-2" (проект 636.3 "Варшавянка"), представен през 2014-2016 г.

— Известни със своя стелт ефект, те са почти невидими и бяха наречени "черни дупки" от някои служители на ВМС на САЩ. Този тип подводници са въоръжени с модерни оръжия: торпеда, морски мини и крилати ракети "Калибър", способни да поразяват цели от големи разстояния;

— По време на руско-украинския конфликт подводниците от клас "Кило" активно действаха в Черно море, нанасяйки ракетни атаки по наземни цели в Украйна и по този начин доказаха своята приложимост в съвременен конфликт.

Руската военна операция съживи интереса към руския военен арсенал. Голяма част от фокуса беше поставена върху наземните и въздушните оръжия на Кремъл, тъй като конфликтът се превърна в наземно противопоставяне на изтощение. Много внимание беше отделено например на руския танков и бронетанков флот.

Но интерес представлява и руската авиация, например самолетите Сухой и МиГ. По-малко внимание се обръща на руските военноморски сили, които също участваха в конфликта, макар и с по-незначителни роли.

Един от видовете оръжия, използвани на фронта, е подводницата от клас "Кило", съветска конструкция, която обаче все още е в състояние да се конкурира с украинските военноморски системи.

История на подводницата от клас "Кило"

Подводницата "Кило" се отличава с това, че се задвижва от дизел-електрически двигатели.

Американските и дори много руски подводници преминаха към ядрена енергия, но "Кило" все още разчита на дизел-електрическа енергия. Недостатъкът тук, разбира се, е намаляването на издръжливостта. Една атомна подводница може да остане в морето за неопределено време, докато "Кило" има крейсерски резерв от само 45 дни.

Така една ядрена подводница може да обиколи целия свят, докато "Кило" е ограничена до само 1860 километра (или до 13 890 километра под вода). Този обсег на действие не е добър, ако вие (като САЩ) сте се провъзгласили за световния полицай. Но за да наложи присъствието си в териториалните води на източните си съседи, диапазонът "Кило" е повече от достатъчен.

Подводницата от клас "Кило" е проектирана през 1970-те г. и е построена за първи път през 1980-те. Построени са общо 73 единици, 64 от които все още са в експлоатация. Една беше загубена поради авария, друга бе консервирана, а 16 бяха свалени от строя. Но като цяло построените "Кило" все още са в експлоатация.

"Руската дизел-електрическа подводница от клас "Кило" е една от най-успешните военноморски програми в съвременната история", отбеляза Ерик Уъртхайм в своя доклад за Военноморския институт на САЩ. "Повече 70 бяха създадени за последните 40 г и над 60 още са в експлоатация с военноморските сили на Алжир, Китай, Индия, Иран, Мианмар, Полша, Виетнам и Русия. Продължават да се строят и проектират нови и подобрени модели, доставката на които е планирана за бъдещето."

Еволюцията на "Кило"

Първоначално известна като проект 877-"Палтус", "Кило" е атакуваща подводница, предназначена за противокорабни и противоподводни операции в плитки води. Проектът започва да се разработва през 1974 г. в Съветския съюз, в конструкторското бюро "Рубин". От началото на 80-те години "Кило" е в непрекъснато производство, но за да се запази актуалността на подводницата, нейният дизайн е многократно актуализиран и модернизиран.

"Строителството се извършва в няколко съветски/руски корабостроителници", пише Уъртхайм, "започвайки с Проект 877-"Палтус" през 1980 г. и завършвайки с разширена модификация в рамките на Проект 636-"Варшавянка" през 1990 г. Подводницата по проект 636, който често се нарича подобрен "Кило" или "Кило-2", включваше всякакви подобрения."

Кои конкретно? По-тих ход, подобрено задвижване и повишена автоматизация. Съветската "Кило" е адаптирана към ХХI век. Модернизацията продължи и по-късно. През 2010 г. "Кило" е разработена в така наречения Проект 636.3, известен още като подобрения "Кило 2".

Подобрената "Кило 2" за първи път влезе на въоръжение в руския флот през 2014-2016 г. Поръчките за Тихоокеанския флот започнаха да пристигат в края на 2019 г. и се очаква да продължат до 2025 г. Очевидно новата подводница Проект 636.3 е способна на много.

"Съвременният Проект 636.3 има водоизместимост от около 2350 тона на повърхността и 3100 тона под вода", пише Уъртхайм, добавяйки, че според някои източници тази цифра може да достигне 3950 тона. Дължината на подобрените подводници Кило-2 е 73,8 метра, ширината - 10 метра, газенето - 6 метра.

Най-новите "Кило" са оборудвани с два дизелови генератора с едно седемлопатно витло с фиксирана стъпка. Тази силова установка позволява максимална скорост от 17 възела над вода и 20 възела под водата. Смята се, че максималната дълбочина на гмуркане на "Кило" е почти 300 метра.

Подводницата е толкова незабележима, че някои американски военноморски експерти я нарекоха "черна дупка".

Въоръжението на "Кило"

"Кило" е оборудвана с шест носови тръби, от които е възможно да се изстрелват торпеда или морски мини. Торпедните тръби могат дори да се използват за изстрелване на ракети "Калибър/Клуб" за удари срещу наземни цели или противокорабни атаки. Съобщава се, че такива подводници са били използвани за атаки на далечни разстояния срещу ИДИЛ още през 2015 г.

В последно време подводници "Кило", плаващи в Черно море, бяха използвани за атака на наземни цели в Украйна.

За автора

Харисън Кас е автор на тема отбрана и национална сигурност с общо над 1300 статии по въпроси, свързани с глобалните въпроси. Адвокат, пилот, китарист и професионалист по хокей, Харисън се присъединява към ВВС на САЩ като стажант-пилот, но е освободен по медицински причини. Харисън има бакалавърска степен от Lake Forest College, JD от Университета на Орегон и магистърска степен от Нюйоркския университет.

Превод и редакция: Епицентър.БГ