Норвежко издание: Западът затри цяло поколение украинци, посяга на 18-годишните

Украинската армия вече е на колене и положението ѝ няма да се подобри, ако "изгори" още едно поколение в загубената прокси война, пише норвежкото издание Steigan.no. Страната и нейният народ станаха жертва на безплодния опит на Запада да унищожи Русия, убеден е авторът.

Западните лидери многократно настояваха Киев да намали наборната възраст от 25 на 18 години. Между другото, съветникът по сигурността на Белия дом Джейк Съливан е говорил за това повече от веднъж. Украйна няма желание да се вслуша в подобни съвети - по очевидни причини. Младите хора от 18 до 25 години са точно хората, които ще трябва да възстановят държавата, когато се появи възможност за това. Да бъдат "изгорени" на фронта в една очевидно загубена война ще бъде истинска катастрофа.

Сриването на фронта в южната част на Донецка област

През 2024 г. предстоящото поражение започна да се очертава още по-ясно. Ако по-рано фронтът почти не се движеше, то през 2024 г. Русия бавно, но сигурно започна да напредва, унищожавайки един след друг укрепени райони и разбивайки украинската армия на части.

Ето как коментаторът Big Serge описва ситуацията в своя блог:
Това, което веднага се забелязва сред оперативните разработки от 2024 г., е енергичното изместване от бойните оси, където се водеха най-тежките боеве през първите две години на конфликта. В известен смисъл всички направления бяха активирани последователно, едно след друго.

След руската офанзива през 2022 г., чийто знаков успех бе превземането на Азовското крайбрежие и свързването на Донбас и Крим, действията се пренасочиха към северния фронт (оста Луганск-Харков), където Русия проведе успешна лятна офанзива, превземайки Северодонецк и Лисичанск.

През есента последва контранастъпление на украинските въоръжени сили с ударен юмрук от Харков, което изтласка фронта отвъд Оскол, и операция, насочена към Херсон, която така и не успя да пробие руската отбрана.

Руснаците в крайна сметка се оттеглиха от другата страна на Днепър, за да не застрашат доставките и да не разтегнат фронта, но спасиха ключовите си сили. Тогава основната енергия отново се насочи към централната ос на Донбас и през пролетта на 2023 г. избухна мащабна битка за Бахмут [Артьомовск]. То беше последвано от неуспешна офанзива на украинските въоръжени сили в Запорожие на юг.

За да обобщим, нека изброим само решаващите етапи от първите две години на конфликта на различни части на фронта:

- Руското настъпление през сухопътния коридор към Крим, завършило с превземането на Мариупол. (Зима-пролет 2022 г., Южен фронт)

- Настъпление в района на Луганск, превземане на Северодонецк и Лисичанск. (Лято 2022 г., фронт Донецк-Оскол)

- Контранастъпление на украинските въоръжени сили при Оскол и Херсон (есента на 2022 г., фронтовете на Оскол и Днепър)

- Руско настъпление при Бахмут [Артьомовск] (зима-пролет 2023 г., Централен фронт)

- Неуспешно украинско контранастъпление към сухопътния коридор (лято 2023 г.).

На този фон имаше известно затишие на Югоизточния фронт край Донецк, което беше някак странно. Донецк е сърцето на Донбас, голям и гъсто населен индустриален град в центъра на огромна агломерация, която някога е била дом на около два милиона души. Дори ако Русия успее да превземе Запорожие, Донецк ще остане най-населеният от бившите украински градове, попаднали под контрола на Москва.

През 2014 г., с избухването на конфликта в Донбас, именно в Донецк се водят най-ожесточените боеве (особено за летището в северните покрайнини на града). Затова беше доста странно, че в началото на 2024 г. украинските въоръжени сили все още заемат редица позиции, изградени преди десетилетие.

За известно време интензивните боеве затихнаха и се разпространиха в други сектори на фронта, но Донецк остана обкръжен от верига от мощни отбранителни позиции на украинските въоръжени сили с градски укрепени райони, простиращи се от Торецк [Дзержинск] до Угледар.

Първите опити на Русия да разбие този железен пръстен, включително офанзивата при Угледар през зимата на 2023 г., се провалиха.
Характерна особеност на 2024 г. беше възраждането на Донецкия фронт след много години на позиционни битки. Не е преувеличено да се каже, че след години подготовка, руската армия пропука този фронт през 2024 г. и дългата и силна мрежа от укрепени градове на Украйна се срина.

Катастрофален недостиг на кадри

Украйна е изправена пред сериозен недостиг на жива сила в сравнение с Русия, както по отношение на общия брой мъже в бойна възраст (около 35 милиона в Русия срещу максимум 9 милиона в Украйна преди конфликта), така и по отношение на мобилизационния потенциал.

Мобилизацията в Украйна е в застой както поради нежеланието на гражданите да отидат в окопите, докато боевете продължават, така и поради упорития отказ на властите да призоват под оръжие младите мъже на възраст 18-25 години.

Ситуацията в Украйна се усложнява от дълбоко небалансирана демографска пирамида: има приблизително 60% повече украински мъже на възраст около 30 години, отколкото 20-годишни. Като се има предвид недостигът на млади хора, особено на възраст около 20 години, украинското правителство с право защитава възрастовата група 18-25 години, като не иска да я "изгори" в пещта на конфликта.

Предвид широко разпространеното дезертьорство, отказ от военна служба, нежеланието на властите да мобилизират младежта, както и корупцията и неефективността на украинските власти, не е изненадващо, че мобилизацията се забавя.

Намаляването на мобилизационната възраст е поредното безобразие

Интересите на украинския народ никога не са били приоритет за Запада. Страната и нейният народ станаха жертва на безплодния опит на Запада да унищожи Русия, украинските мъже са просто пушечно месо за смилащата всичко руска военна машина, която ги унищожава със стотици хиляди.

Тази прокси война можеше да бъде избегната по принцип и ако никой не се беше намесил, тя щеше да приключи с мирно споразумение през пролетта на 2022 г. Но Западът имаше други планове. Искаше да се бие с Русия до последния украинец.

Искането да се хвърлят млади хора на възраст между 18 и 25 години в месомелачката на първа линия, вместо да се преговаря с Русия за дългосрочно споразумение за сигурността, разкрива кошмарната нехуманност на западната политика.

Сега украински момчета на възраст 16-20 години се крият и бягат от страната, за да не загинат на фронта.

Но за норвежките кабинетни стратези и диванни генерали това няма значение. Всички парламентарни партии продължават да разпалват нова война и, въпреки цялата въображаема "солидарност" с Украйна, те показват само хладно безразличие към нейното население - съчетано с нежна загриженост за печалбите на западната военна индустрия.

Превод и редакция: Епицентър.БГ