Нови храни вместо ГМО - как се създават и опасни ли са за хората

Следващата генно изменена храна, която ще сервираме, няма да е ГМО (генно модифициран организъм) - поне не и в традиционният смисъл. Вместо това е твърде вероятно тя да е създадена, благодарение на КРИСПР - новата технология, която позволява на учените с максимална точност и прецизност да изменят генома.

Тази промяна в ДНК-то на разнообразни култури ще може да усили техния вкус, да им подсигури по-дълъг срок на съхранение и устойчивост на различни климатични условия, пише sciencealert.com. Министерството на земеделието в САЩ вече даде разрешение за отглеждането на култури, използващи КРИСПР, заобикаляйки строгите правила, които забраняваха намесата на всякакъв тип биотехнологии, като ГМО.

В публичното си изявление публикувано тази седмица секретарят на департамента Сони Пердей заяви, че от министерството не планират да регулират растения, които биха могли да бъдат отгледани и чрез традиционни техники.

Това означава, че модифицирани с КРИСПР култури получават зелена светлина и все повече се доближават до момента, в който ще бъдат сервирани на масата ни. Посевите, използващи ГМО, обаче продължават да са под строгата рестрикция на Министерството на земеделието в САЩ.

Разликата е в метода за редактиране на гени, който двата подхода използват. Ако можем да сравним двата метода, то прилагането на ГМО е като да използваш тъпо острие, докато КРИСПР осигурява прецизността на скалпел. Крайният продукт при използване на КРИСПР по нищо не може да бъде различен от този, произведен по традиционен начин без генетична намеса.

ГМО технологията разчита на това в дадена култура да се добави ДНК от различен жив организъм, като бактерия например. Използването на КРИСПР позволява намесата в генома да се осъществи с педантична точност спрямо само една буква от ДНК последователността. Пълната генетична секвенция съдържа четири букви, обозначаващи четирите нуклеотидни единици на ДНК веригата. Възможните букви са А - аденин, Ц - цитозин, Г - гуанин и Т - тимин.

"Да промениш Г на А е много по-различно от това да привнесеш ген от бактерия в растение",  заяви генетикът от Харвард, Джордж Чърч. За никой не е изненада, че много компании имат желание да инвестират и да извлекат ползи от КРИСПР технологията. Най-важната цел на учените обаче остава желанието им да помогнат на населението в развиващите се страни и да намерят разрешение на проблема с все по-малко обработваемата земя в регионите с нарастваща популация.

В Китай технологията вече е изпробвана при експеримент с крави, които да са по-устойчиви на туберкулоза. Шведски учени са използвали КРИСПР, за да защитят растения от вредители. Преди няколко години отново в северната страна агрономът Щефан Янсон беше първият, който опита ястие, използващо технологията, приложена върху къдравото зеле, което отглеждал в задния си двор. "Това не е методът на бъдещето. Говорим за нещо, което вече се случва", заяви Янсон пред Business Insider.