Някои хора се чувстват тревожни, ако не проверяват социалните си мрежи през 2 минути

Деканът на Философския факултет заяви, че има хора, които ако през 2 – 3 минути не си проверяват профилите в социалните мрежи, споделят, че се чувстват тревожни.
Психичното здраве е изключително важно. Няма здраве без психично здраве. Това заяви председателят на Управителния съвет на Дружеството на психолозите в България (УС на ДПРБ) Стою Недин на пресконференция по повод Световния ден на психичното здраве.
„За Световната здравна организация (СЗО) здравето е състояние на пълно физическо, психическо и социално благополучие, а не просто като отсъствие на болест“, отбеляза Недин.
Председателят на УС на ДПРБ подчерта, че България, Малта и Унгария са страните, които имат най-малка динамика на предразположеност към депресии.

„България, Малта и Унгария можем да кажем, че са по-устойчиви на депресия“, поясни той.
Психичните заболявания представляват 20% от глобалното бреме на болестите. „По малко от 3% от глобалния бюджет за здравеопазване обаче се отделят за психичното здраве“, каза Недин и посочи, че 15% от възрастните в трудоспособна възраст имат психично разстройство през 2019 г.
Повече от 720 хил. души умират от самоубийство, като зад самоубийствата стоят леки психични разстройства. Тревожните и депресивните разстройства са най-често срещаните.
Разстройствата, свързани с употреба на вещества – от опиати до алкохолни, при мъжете са два пъти повече, отколкото при жените.

36% от хората на възраст от 18 до 25 г. страдат от психични разстройства, 28,1% – от 26 до 40 г., 15% – на 50 и повече години.
Употребата на антидепресанти е по-често при жените, отколкото при мъжете.
В България се падат 8 психиатри на 100 хил. човека, което прави страната ни много назад за стандартите в Европа. Едва 1/5 от тези психиатри са под 50-годишна възраст.
„Проблемът с психичното здраве е изключително сериозен. Тогава, когато човек има такива проблеми, това неминуемо се отразява и на неговото физическо здраве и оттам проблемът става много сериозен“, обясни проф. д.пс.н Соня Карабельова, декан на Философски факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ и ръководител на секция „Здравна и консултативна психология“ към ДПРБ.
Карабельова посочи, че се стремят да популяризират идеята, че превенцията, от една страна, е изключително важно нещо, а, от друга страна, грижата.
„Непрекъснато се повишава интересът на кандидат-студентите към психологията като специалност. Това е световна тенденция. Конкретно за СУ мога да кажа, че от 20 г. ние непрекъснато сме в първите 3 места на една от най-желаните специалности в университета и това е нещо, което е съвсем очаквано и логично, защото проблемите са много“, подчерта тя.
Карабельова заяви, че очаква един по-стабилен парламент, така че да бъде направена една сериозна законова регулацията по отношение на психичното здраве.
„Центърът за психическо консултиране и изследване към СУ беше създаден с идеята да предлага на една много важна и много уязвима група от нашето общество, а именно студентската общност, психологическо консултиране“, разказа доц. д-р на пс.н Камелия Ханчева, ръководител на секция „Психология на развитието и образованието“ към ДПРБ и ръководител на Центъра за психично консултиране и изследване. Тя обърна внимание, че от 2 г. върви консултативна дейност на живо, тъй като преди това е била онлайн.

Идеята, поясни Ханчева, е акцентът върху човешките отношения. „Отношенията на човек, и най-вече тяхното качество, които започват от отношението към себе си и от отговорността, която човек е способен да поеме за своите действия. Отношенията с околните живи същества и материалния свят и тяхното качество, и най-вече отговорността за тези отношения, са най-вече в основата на психичното здраве“, отбеляза тя.
Центърът за психично консултиране и изследване е единственият университетски център в България. „Във всеки един университет в Европа и в САЩ съществуват такива университетски центрове“, уточни Карабельова.
Деканът на Философския факултет коментира, че има хора, които ако през 2 – 3 минути не си проверяват профилите в социалните мрежи, споделят, че се чувстват тревожни. „Това е сериозна тенденция и има негативни ефекти. Ние сме отговорни да адресираме проблема и пред широката общественост и работим сериозно за обръщане на внимание от страна на хората, които могат да помогнат политиките в тази насока да бъдат реализирани, така че в бъдеще да имаме една по-здрава нация“, каза още Карабельова.

От своя страна Ханчева заяви, че психичното здраве не е тема, за която трябва да се говори веднъж в годината – на 10 октомври, а трябва да стане приоритет за всеки човек. Тя открои като изключително важна и работата с родителите.
Всеки момент е важен! Последвайте ни в  и , за да сте в крак с темите на деня