Няма нужда от табута в клас и ЛГБТ плашило в гардероба, трябват ни добри учители!

Когато бях дете, в библиотеката на дядо, а после и у дома, стоеше една особена книга - „Половиятъ въпросъ“. Колкото ме смущаваха тия Ъ накрая, два пъти повече какво ли пише вътре. 

Беше време, когато за тези неща не се говореше публично.

Обаче то отмина.

Днес  социалните медии (и несоциалните) така са се разпищолили, че тъкмо сега най-много има нужда от гражданско образование. Не да насажда „правилния“ начин на мислене, а да даде ориентири кое какво е, как децата да си изградят отношение към другите и информирана позиция по различни въпроси, на какво да вярват и как да проверяват дали нещо е истина или ги манипулират с фалшиви новини. Нарича се критично мислене, медийна грамотност и много се говори за него покрай амбицията училището да гради „уменията на XXI“ век.

Една промяна в Закона за предучилищното и училищното образование обаче го запрати обратно в миналото, като въведе тема табу. Добавена към забраната за налагане на идеологически и религиозни доктрини и осъществяване на политическа и партийна дейност, тя забрани  в училищата „извършване на пропаганда, популяризиране и подстрекаване по какъвто и да е начин, пряко или косвено, на идеи и възгледи, свързани с нетрадиционна сексуална ориентация и определянето на полова идентичност, различна от биологичната“. А „нетрадиционна сексуална ориентация“ според новата точка 16 ще рече „различна от общоприетите и заложените в българската правна традиция схващания за емоционално, романтично, сексуално или чувствено привличане между лица от противоположни полове“.

Първо, не стана ясно какво се има предвид под пропаганда. И резултатите вече са налице – заради своята позиция против промените варненски учители бяха нарочени за джендъри, които развращават младото поколение, и бяха подложени на линч от партия „Възраждане“.

След като текстовете вече са обнародвани в Държавен вестник, всичко може да се тълкува всякак и всеки може да стане обект на подобни хули и преследване. Да вземем доброволците на БЧК, които говорят сред връстниците си за опасността от полово предавани болести. Когато разказват за предпазване от СПИН и венерически заболявания, да не излезе, че и те пропагандират безразборен сексуален живот, че и хомосексуални връзки (нали това са уязвимите групи)? По кое ще разграничим информиране от пропаганда, като поправките забраняват описаната дейност „по какъвто и да е начин, пряко или косвено“? Тълкувания много – все различни, според капацитета и интереса на коментиращите.

Цялата школска ЛГБТ истерия прилича на безумието отпреди няколко години, когато пак същата партия се заигра със същия въпрос и успя да спре приемането на Стратегията за закрила на детето. Повлече по протести защитници на традиционните ценности и християнското семейство, като ги подплаши, че социалните служби ще им взимат от къщи децата и ще ги дават на еднополови двойки в Норвегия. Почнаха родителски походи и участниците в тях искрено вярваха в заплахата. Никой не си беше направил труда да прочете документа от 80 страници, за да види, че няма нищо подобно в стратегията, но има други мерки в подкрепа на семействата. Обаче друго им бяха казали на хората и страшни работи пишеше из Фейсбук. Под обществения натиск  на транспарантите по площадите ГЕРБ се принуди да спре стратегията. 

И сега е същото. Много сгоден е моментът  след олимпиадата в Париж с победите на мъже боксьори над жени. Пак е удобно да се замеси тесто от същия страх на родителите, от който то най-бързо бухва. Да им се внуши: „Виждате ли какво става?! Утре тези хора ще доминират над вашите деца! Ние ще ги защитим сега с един закон. Пък вие елате да гласувате за нас другия месец“. Работи доказано и безотказно.

И на други партии им трябват гласове, та и техните депутати подписаха – не върви някак да си против „традиционните ценности“, особено преди пореден вот. Нищо, че подобни текстове противоречат на Конвенцията на ООН за правата на детето, на българската Конституция и на Европейската конвенция за защита на правата на човека.

Че те противоречат и на здравия разум, бе, хора! Като забраним говоренето за различните, ще изчезнат ли хомосексуалистите и транссексуалните? Само ще падне още повече доверието към училището, защото си е затворило кепенците  и отказва да погледне към важни за младите теми. Какъв авторитет ще има учителят в очите на децата, ако бяга и се черви от тези въпроси?

Не казвам, че не е необходима регулация, особено в огромна и многолика система като образованието. Но се сещам, че и в други области има нормативна база, а не спира нито пушенето в ресторантите, нито джигитите по магистралите. И сега ще стане така. Приетата формулировка едва ли ще промени кой знае какво в клас. Обаче ще разбуни духовете. А точно от това искат да спечелят тези, които ги мътят.

Аз вярвам в свободата на личността.  Свободата в граници, които не накърняват личността на другите.

Дали обаче ще вярват в това и децата, ако им казваме, че различните от тях връстници и възрастни, които ще срещнат по пътя си, не са като „общоприетите“? Не е ли тъкмо това пропаганда срещу тях, не изключва ли цели общности, които така или иначе съществуват? Не насажда ли отхвърляне и омраза? И не трябва ли по-скоро да се градят взаимно уважение и толерантност, без никой да бъде заставян да възприема модела на другия за себе си?

Няма нужда от табута в образованието! То има нужда от добри учители.

При 90 000 в цялата страна обаче сред тях има всякакви хора – като в цялото ни общество, като във всяка друга професионална общност. Аз лично познавам такива, според които интеркултурното образование е празни приказки. И други, които така го вплитат в ежедневните занимания, че възпитават във взаимно уважение, без това да се натъртва и натрапва. Познавам учители, които откровено  считат физическите наказания за възпитателен метод. Но и други - които вярват повече в подкрепата.  Които умеят да обсъждат трудните теми по подходящия начин. Да говорят не НА децата, а С децата. Да работят не само с учебниците, а и с емоциите.

Те са необходими повече от всички наредби и закони, взети заедно. Без тях STEM кабинетите са само добре оборудвани зали, интерактивните дъски вършат същата работа като апарата за диапозитиви от едно време, а иновациите са модерна, но безполезна фльонга на челото на системата.

Затова усилията трябва да са съсредоточени не в писане на  забрани и указания за отчитане на дейност. А в подкрепата на тези педагози, които умеят да влагат смисъл. Да бъдат задържани те в системата и да стават повече. Не да бъдат преследвани и замеряни с точки и алинеи.