Вход
26 Октомври, 00:10 0 Молдовският клуб е върнал 6 годишни бюджета в евротурнирите. Заплатите на неговите играчи ще изненадат
Помните, навярно, скромният клуб от Молдова - Петрокуб. Те играха срещу Лудогорец и загубиха двата си мача с 4:0 в Разграс и с 2:1 в Кишинев. Така разградчани влязоха в основната фаза на Лига Европа, а Петрокуб - в Лига на конференциите.
Петрокуб е един от най-бедните клубове, които тази есен участват в Евротурнирите:
● бюджет – 650 хиляди евро.
● играчите печелят 1000-1300 евро на месец.
● домакинските срещи от първенството се провеждат на стадион с такава гледка.
Скромните възможности не попречиха на Петрокуб да спечели шампионата на Молдова, да прекъсне 8-годишната хегемония на Шериф и да достигне груповата фаза на Лигата на конференциите. Там клубът вече е спечелил 4 милиона евро – шест годишни бюджета. Всяка победа ще носи допълнителни 500 хиляди.
Как стана възможно това?
Петрокуб е създаден от трима приятели, които го кръстиха в чест на нефта. Един от тях два пъти извади клуба от първенството
Петрокуб се появява през 1999 г. Първата част от името идва от думата "petrol" (бензин), втората - първите букви от фамилните имена на основателите: Михаил Крецюн, Михаил Усатий и Александър Бонтар.
Приятелите започнали с търговия с нефт, а все още притежават веригата бензиностанции "Петрокуб" и дялове в други компании - от превоз на товари до производство на керемиди.
Но ако Крачун и Бонтар са известни като бизнесмени (последният е и политик), то Усатий се свързва с футбола. Той ръководи Петрокуб от основаването му.
„В средата на 90-те момчетата от селския отбор се обърнаха към мен. Те казаха, че колективното стопанство, което го е поддържало от съветско време, спира финансирането и ме помолиха да им помогна да не умрат. По това време вече бях в бизнеса и имах известен капитал. Помислих си: защо не?" Усатий разказва за захващането си с футбол.
Първоначално партньорите спонсорираха селския отбор Spicul („Spike“), след което създадоха юридическо лице с ново име и го регистрираха на свое име.
Сега Петрокуб играе в Хинчещ, град от 12 000 души на половин час от Кишинев. В съветските времена и първите години с нови инвеститори Spicul/Петрокуб представляваше Сарата-Гълбена, родното село на Усатий.
“Не знам защо, но саратяни обичат футбола отдавна. В това село има някаква футболна магия“, казва още босът на Петрокуб. „Още в СССР отборът успя да влезе във финала на „Кожена топка“ (най-голямото състезание за денски футбол в страната тогава) и отиде в Армения. Можете ли да си представите колко стотици хиляди тийнейджъри от целия Съюз играха там? И тук момчетата от селото взеха 12-то място място."
Бележка за пътуването до "Коженото кълбо" е запазена в архива на "Съветски спорт". На 20 август 1985 г. вестникът публикува статия „Пеле от Садовая улица“ - за 12-годишния Вася Аржит от Сарат-Галбене, който толкова много впечатлява с техниката си, че след мач инспектор от ГАИ (КАТ) го кара с личното си “Жигули” до общежитието в Казан, ескортиран от 4 милиционерски мотора.
След извоюването на независимостта частните клубове се появиха масово в Молдова и също бързо изчезнаха. Добър пример е кишиневският "Бешикташ", който получи лиценз от офиса в Истанбул, но не доигра единствения си сезон.
Усатий започна бавно моделирането. Три сезона във втора дивизия, стигане до основната лига, преместване от село в града: „Спомням си 2002 г., първият сезон в Националната дивизия – нямахме дори обувки. Имаше само един легионер в отбора и Наричаха го така, защото беше от друг град. Тогава легионери за нас бяха всички, които не бяха от нашето село или район. Той получаваше най-високата заплата - 400 долара, останалите - по 200 долара. Петрокуб завърши първия си сезон в елита на пето място и се готвеше за Купа Интертото. Конкурентът (четвъртият отбор в Молдова) беше наказан от УЕФА: близък сътрудник на нейния президент размахал пистолет по време на мач от Европейската купа. Ненадейно обаче отборът смени собственика си, забраната беше вдигната и Петрокуб пропусна Европа.
"Нямате представа колко е обидно. За да влезем в турнира за Купата на Интертото, трябваше да платим почти 100 хиляди долара. Момчетата чакаха бонуси - и това е", спомня си Усатий.
Следващият сезон Петрокуб започва с 14 поредни загуби и не стартира в пролетния дял на шампионата. Усатий казва, че е ликвидирал клуба заради пристрастно съдийство в мач с Шериф: "Съдията просто смаза желанието ми да инвестирам повече пари във футбола."
Бизнесмен се грижеше за детския футбол: построи терени, отвори училище, набра селски деца. През 2003 г. той е убеден да се появи в трета дивизия и да играе с младежи. Той се съгласи се изкачи с една лига нагоре. След четвъртото място той получи предложение да влезе в елита по “вотрия начин”, но изведнъж отново изгони всички: «Федерацията ни предложи да играем вместо фалирал тим. Казах открито, че не няма да стане: имате нужда от четен брой отбори в елита и искате да ни използвате като пълнеж. Отново съм разочарован”.
През 2013 г. Усатий рестартира клуба за трети път: той отново започна в низините и след две години се качи в Първа лига.
Собственикът инвестира годишно 300 000 евро. Наскоро покани африкански инвеститори, но бързо ги изгони
Усати не отказа да влезе отново в елита, въпреки че няколко пъти беше на ръба.
"Нашите футболисти, които получават две хиляди леи на месец, се борят самоотвержено за победата, а реферите правят всичко, за да ни лишат от положителен резултат. Утре оторът ще получи заплатите си. Казвам сбогом на всички" - закани се той през 2015 г.
Година по-късно играчите му напускат терена по време на мач. Те водеха с 1:0, втори техен гол не беше зачетен. След това шефът дойде на терена и поиска играчите да се приберат в съблекалнята - беше 57-ата минута. Петрокуб получи служебна загуба 0:3 и глоба от 3 хиляди евро.
През 2021 г. Усати и синът му Николай (президент на клуба до 2022 г.) прекъснаха мача в 39-ата минута: те излязоха на терена, за да разговарят с играчите. Разговорът е продължил четири минути, глобата е 1500 евро.
Въпреки емоционалния стил на управление на Усатий, Петрокуб върви само нагоре: три бронза подред - три сребърни медала подред -титла. Подобен прогрес има и в Европа: отпаднаха веднага - минаха два кръга - минаха три кръга - влязоха в групата.
Всяко влизане в европейските купи носи по 150 хиляди евро. Преминаването на един кръг струва 350 хиляди евро, половината от годишния оборот. Разликата се покрива от семейството на собственика. "Ще отстъпя президентството на всеки, който е готов да инвестира 200-350 хиляди евро годишно. Моля, елате и заемете този пост", каза през 2022 г. Усатий-младши.
Според него бюджетът на Петрокуб е 650 хиляди евро (Шериф има около 6 милиона, Зимбру има 1 милион), от които 450 хиляди отиват за заплати. Средната заплата е 1,3 хиляди евро, шампионският бонус през 2024 г. е 2-3 хиляди.
За европейските купи също се плащат бонуси. Например през 2022 г. на отбора и персонала бяха преведени 75 хиляди евро за преминаване на два кръга от Лигата на конференциите. Сумата беше обявена предварително от президента - и мотивацията проработи. "Петрокуб" победи съперника си от Албания - 4:1. „Аз не съм олигарх, парите, които изкарвам в семейния бизнес, не ми идват толкова лесно“, каза за себе си Усатий-старши.
През април 2024 г. той обяви пристигането на нов инвеститор в клуба – Нана Яу от Гана. Той пое поста президент, привлече няколко африкански играчи, но страните се разделиха през лятото. Молдовските медии писаха, че ганаецът не е изпълнил финансовите си задължения: за няколко месеца той е платил само картотеките на легионерите (5 хиляди евро на играч). Трима играчи от Гана все още фигурират в списъка, но почти никога не излизат на терена. Те и бразилецът Матеус (който също не играе) са единствените без молдовски паспорт. Ето как Петрокуб е поразително различен от Sheriff. Нито един молдовец не е играл за Тираспол в евротурнирите, докато Хинчещи има 11 в титулярния състав. Треньорът също е местен: Андрей Мартин помагаше на Доринел Мунтеану дълги години, а през август 2023 г. пое клуба като старши треньор и го направи шампион.
В началото на 2000-те само жители на региона играха за Петрокуб, сега - футболисти от различни части на Молдова. Но, както и преди, собственикът поддържа школата: той поддържа осем детски отбора.
"За разлика от други футболни училища, ние не събираме пари от родителите. И не изискваме 200 евро за закупуване на екипи. Когато започнах, мислех преди всичко за децата. Какво трябва да прави едно дете на село? Момчетата трябва да са заети на 13-14 години или още по-лошо - да се пристрастят към наркотиците.
Клубът има проблеми, но парите на УЕФА са шанс те да бъдат решени
Ако по-горе изглеждаше, че Петрокуб е пример за идеален частен клуб, това не е така.
Шампионът на Молдова има много проблеми. Например, няма уебсайт (само социални мрежи), ниска посещаемост (800 души дори през сезона на шампионата с безплатни билети), нула изходящи трансфери за пари (с изключение на два за 30 хиляди евро) и стадион, който не отговаря на европейски купи. Клубът играе международни мачове в Кишинев, като наема стадиона на Зимбру за 15 хиляди евро.
Може би ще похарчи 4 милиона евро от европейските купи за модернизация. Във всеки случай участието в състезание с Шериф е безполезно (бюджетът е 10 пъти по-малък), а и резултатът е второстепенен за собственика:
„Във футбола те винаги гледат резултата. Но за мен това не играе особена роля. Други неща са много по-важни, социалните. Посочете ми поне още едно такова малко селце, където има стадион, три игрища и най-важното - осем пълноценни детски футболни отбора? Необходимо е да се развива детско-юношеският футбол, защото без корени и ствол няма корона. И красив здрав покрив, без да се полагат основи и да се издигат стени, няма да се превърне в короната на сградата, а ще остане само навес.
За мен това са много по-важни постижения от местата в таблицата или мачовете в европейските турнири.”
Автор: Александър Головин
