Офанзива: Дупката до Тунела да стане Археологически музей

Може ли теренът на бул. „Цар Борис III Обединител“ от южната страна на Тунела, наричан „дупката“ и заприличал на джунгла, да стане голям Археологически музей с експонираните в партера разкопки? Тази идея, лансирана преди няколко години, е повдигната отново от председателя на регионалната колегия на Камарата на архитектите Чавдар Тенев. Архитектът е убеден, че имотът, предвиден през миналия век за Музей на тракийската култура, разменен по-късно с банка за дългове на Общината и продаден на частна фирма, е най-подходящото място за експониране на множеството открити археологически артефакти на античния град.

Мненията за изграждането на модерен музей са диаметрално противоположни - за едни това е утопия, защото теренът е частен, за други - мисия, която е напълно възможна, ако местната власт успее да върне имота и в партньорство с държавата да намери пари за реализиране на скъпоструващ проект. Никой не подлага под съмнение факта, че Археологическият музей изпитва все по-остра нужда от разширение, защото в сградата на пл. „Съединение“ има място само за една малка част от богатата колекция, която екипът е принуден да държи в хранилището поради липса на пространство.

Директорът на музея доц. Костадин Кисьов счита, че е много по-реалистично, а и по-евтино ценните археологически находки да се експонират в бившата сграда на БНБ на ул. „Райко Даскалов” (Малката Главна), която е на сто процента общинска собственост и вече пет години стои под ключ. Екипът на музея се включи в конкурса „Трезор за идеи” със съдържателна концепция за управление на сградата, оценена от журито като една от трите най-добри.

Кметът Костадин Димитров коментира, че решение както за сградата на БНБ, така и за идеята да се водят преговори със собственика на имота до Тунела трябва да се търси само след широко обществено обсъждане и диалог.

Теренът, който се простира от булеварда до Понеделник пазара, е собственост на бизнесмена Димитър Георгиев, а до средата на 90-те години беше общински. През 1996 г., по време на управлението на кмета Спас Гърневски, земята в супер центъра на града заедно с намерените останки на античния град и сградата на Музея на тракийската култура, докарана до груб строеж, беше дадена на Хеброс банк за дългове на Общината.

Днес Гърневски разказва, че с това решение Община Пловдив е била спасена от неизбежен фалит.

През 1993-1994 г. при предишния кмет д-р Гарабед Томасян и с решение на Общинския съвет беше емитиран облигационен заем от банка „Хеброс” със срок на падежа 1996 г. „Заемът представляваше една трета от бюджета на Общината, който тогава беше скромен - около 70 млн. лева. По онова време беше голяма криза, нямахме пари да платим заплати на училищата и детски градини и ако не бяхме погасили този огромен заем, Общината щеше да се озове със запорирани сметки и да бъде обявена в неплатежоспособност. Специалистите докладваха, че теренът до Понеделник пазара е заложен в банката, а зам.-кметът арх. Емил Жечев каза, че заради разкопките на това място никога няма да се построи сграда. Така се стигна до решение на Общинския съвет да се замени дълг срещу собственост на цената на заема”, припомни Спас Гърневски.

Убеден е и сега, че решението на неговия екип е било правилно, а теренът ще си остане в този вид - без да има музей или каквато и да било сграда. Банката обяви имота за публична продан и Димитър Георгиев, собственик на „Роза Импекс” и меценат, го закупи. През годините положи много усилия - премахна изоставения строеж, организира археологически разкопки, при които бяха разкрити антични сгради и улици на Филипопол, изготви няколко проекта за модерен комплекс, включително с експонираната долу археология, но до този момент нито един не е одобрен от НИНКН.

„До мен не е стигало подобно предложение. Несериозно е да коментирам нещо, „пуснато“ в пространството, без да съм запознат официално, без преговори и писмени становища. Но все пак бих размислил, ако получа някаква оферта. В бизнеса трябва да се използват всякакви възможности“. Така инж. Димитър Георгиев коментира предложението на арх. Чавдар Тенев. 

Реставрацията и експониране на археологическите находки като елемент от застрояване отдавна се прилага в много държави по света, а и у нас. Практиката в Пловдив показва различни примери. По времето на кмета д-р Иван Чомаков на частни инвеститори бяха продадени два паметника на културата с вече разкрита археология - Базиликата с уникалните цветни мозайки и още една „дупка” от южната страна на Централна поща. При кмета Иван Тотев частният терен с мозайките от 4-5. век бяха върнати в собственост на Общината, реставрирани и експонирани в сграда, известна днес като голямата Епископска базилика.

Другата археологическа перла - Малката базилика на бул. „Кн. Мария Луиза”, също съхранява и показва на туристите ценните останки от древния храм, грижовно пазени под специално прозрачно като стъкло покритие.

Общината си върна и „дупката” до Централна поща, направи проект за реставрация и експониране на Римския форум- юг  и Римския форум-изток и кандидатства за финансиране. Преди няколко години по примера на Краков, чийто кмет беше направил уникален музей на Средновековието под площада, Иван Тотев инициира възстановяването на Римския форум-запад и север до Пощата.

Собственикът на имота на ул. „Д-р Стоян Чомаков” в Стария град е запазил намерената при строежа на къщата археология и я е вградил с подобаващо осветление във фоайето на дома си. Частните инвеститори бяха реставрирали останките от Римския стадион в подземията на търговския център „Екселсиор” и бившия Нармаг, за да ги виждат пловдивчани и гостите на града.

Напълно възможно е  и ценните археологически находки между Тунела и Понеделник пазара, разкрити преди 50 години, също да се превърнат в туристическо бижу, независимо дали това ще направи частният инвеститор или Общината.

Костадин Димитров, кмет на Пловдив: За сериозни решения трябва да има диалог и дебат

С доц. Костадин Кисьов сме говорили, че нуждата от експониране на археологическите находки е огромна, съществуващата сграда е недостатъчна и трябва да се мисли за разширение на музея. В Пловдив има места, където могат да бъдат изложени историческите ценности, но това трябва да стане след ясен диалог с обществеността.

Не мисля, че мястото на Археологическия музей е в сградата на БНБ на малката Главна. Видях идеите, те са добри и интересни, включително и за Археологическия музей. Но според мен в сградата на БНБ трябва да има повече активности, а не само музей и ние работим в тази посока, за да намерим възможност да показваме повече от археологическите находки.

За пространството до Понеделник пазара сме говорили с Димитър Георгиев и това е една възможност пред Пловдив, но трябва да има дебат доколко и как тази идея може да се осъществи.

Слави Георгиев, общински съветник от ГЕРБ: Собственикът да дари имота на Общината

Преди четири години и половина в началото на мандата на Здравко Димитров беше проведено обществено обсъждане, на което Димитър Георгиев представи проекта за терена до Понеделник пазара. НИНКН не одобрява внесените досега проекти. Още на обсъждането на последния проект казах на инвеститора от микрофона, че като виден меценат и като виден пловдивчанин може да дари имота си на Община Пловдив и с този благороден жест да остане в историята на града.

Тогава на микрофон Димитър Георгиев каза: „Ще си помисля“, но до този момент не е дал отговор. Може би е добре г-н Георгиев, който се прояви и в подпомагането на бежанците от Украйна, наистина да помисли сериозно и да дари този имот на Пловдив.

Навремето състоятелните хора, особено възрожденците, са дарявали имоти на града, строили църкви, училища, читалища. Може би е време и днешните състоятелни хора да възобновят тази благородна практика. Тогава на мястото на „дупката“ ще се получи прекрасна експозиция и сграда на голям Археологически музей, който Пловдив заслужава.

Константин Георгиев, общински съветник от „Съединени за Пловдив“:  По-добре е да се изкупи дял от Централна поща

За Археологическия музей трябва да се изкупи частният дял в Централна поща, като по този начин сградата ще бъде свързана с Римския форум. За съжаление това трябва да е инициатива на държавата и ние можем да дадем само идеята. Но държавата и Общината трябва да вървят в една посока.

Придобиване на терена до Понеделник пазара е трудна работа. Практиката показва, че когато Общината изкупува частни имоти, това става на двойни, тройни и петорни цени и винаги остават съмнения. Ще струва страшно много пари. Пари са нужни за провеждане на археологическите разкопки, огромни средства ще са необходими и за строителството. Въпрос на целесъобразност - дали да се предприема толкова голяма инвестиция или да се премине към варианта с Пощата.

Борислав Инчев, общински съветник от „Браво, Пловдив“: Ще се повтори сагата с новия мост над Марица

Мястото, наречено „дупката“, е подходящо за Археологически музей, но теренът е частен и първо трябва да се реши дали да се влезе в процедурата за преговори със собственика на имота. И тъй като имаме злополучни опити с много неща, би било добре да се обсъдят няколко възможности и едва след това да се вземе решение да се върви в конкретна посока. Един от най-големите проблеми и в Пловдив и на национално ниво, е липсата на ясна ориентация и приоритети и стратегически цели, които да изпълняваме. Един пример - на последната сесия отново се постави въпрос за нов мост над Марица, за който се говори повече от 40 години, но и сега няма яснота кога ще започне проектиране и кога може да започне неговото строителство.

За Археологическия музей са обсъждани различни варианти, включително и за бившата сграда на БНБ. Ако вземем предвид и терена до Понеделник пазара, означава, че има две възможности и следва те да се обсъдят, като се потърси становище на професионалните гилдии и на директора на Археологическия музей. Но докато не започнат разговори със собственика, който да каже дали е склонен да продаде имота, това трябва да бъде една възможност, но не и да фиксираме в нея. Всичко останало трябва да върви по план и дано след време наистина да имаме много по-голяма и представителна сграда на музея, където голяма част от експонатите да бъдат представени по подобаващ начин, за да могат и пловдивчани, и гостите на града да видят богатствата, които в момента се пазят в хранилището на музея.

Владимир Славенски, общински съветник от ПП-ДБ:  Идеята е добра, може и с публично-частно партньорство

Археологическият музей в сегашния му вид е малък. Във Варна, където има много по-малко експонати, в музея са направили невероятни изложби, а и самият музей разполага с много по-голямо пространство. Идеята за пловдивския Археологически музей, построен на терена до Тунела, макар и да е авангардна, е добра и би могла да бъде обсъдена като възможност за нова модерна сграда с експонираните отдолу разкопки.

Преди това обаче трябва да се уточни на каква цена бихме могли да придобием имота и дали собственикът на имота Димитър Георгиев е склонен да го продаде. Има и друг вариант - с публично-частно партньорство. При нас това е лоша дума заради неуспешните практики в предишните години, но в други държави публично-частното партньорство като форма се използва много успешно.

Арх. Чавдар Тенев, председател на регионалната колегия на КАБ-Пловдив: След три конкурса теренът е посочен като най-подходящ

В такъв град като Пловдив, който има над 6000 години история и богато наследство, определянето на най-подходящото място за Археологическия музей е изключително важно. Колеги са ми разказвали, че навремето изборът е бил въпрос на конкурс, който бил провеждан няколко пъти, защото това е ключов елемент. След трети конкурс е бил посочен теренът до Понеделник пазара, който сега наричат „дупката“. Аргументите били няколко - първо, че теренът е богато наситен с археологически артефакти, има свободно дворно пространство и се намира в подножието на Стария град с пряка връзка с всички други туристически обекти.

Фактът, че през 90-те години вече изградената в груб строеж сграда на музея беше дадена на Хеброс банк, е проява на управленско невежество и голяма глупост.

Собственикът на терена Димитър Георгиев е представител на бизнеса, досега е проявявал голям интерес, отговорност и обществена ангажираност, включително и по темата с историята, археологията и ценностите на града и е вложил много средства за допълнително проучване в терена до Понеделник пазара, което е похвално.

В имота все още нищо не е построено и мисля, че има шанс да се влезе в преговори с него и да се потърси възможност той да бъде върнат отново на Общината, за да се реализира най-правилното от градоустройствената, археологична  и архитектурна гледна точка решение - там да бъде изграден  Археологическият музей, какъвто трябва да има в Пловдив с оглед на богатите дадености на града. 

Този имот може да бъде заменен, изкупен или да се намери друга форма, ако страните се споразумеят. Аз тая надеждата, че познавайки отговорността на собственика и отношението му към темата, че той може би ще прояви разбиране и ще се споразумеят с Общината там да се изгради Археологическият музей. Това сигурно няма да стане бързо, но съм убеден, че това е най-правилното решение, при което може да се постигне добър краен резултат.