Окончателно: Скъпата (ни) Прокуратура ще плати 1,8 милиона лева обезщетение за делото „Октопод“

Прокуратурата е осъдена окончателно да плати 1 800 000 лв. /ЕДИН МИЛИОН И ОСЕМСТОТИН ХИЛЯДИ ЛЕВА/ на частна фирма, съобщава сайтът за разследваща журналистика bird.bg.

Рекордното обезщетение е постановено с необжалваемо решение на Върховния Касационен Съд от 12.08.2022. Фирмата е понесла съществени материални щети от действията на прокуратурата, казва съдът. Тази сума е без прецедент в българската съдебна практика – и ясно илюстрира как прокурорските беззакония (защото те са определени като точно такива от ВКС) всъщност излизат много, много скъпо на нас, българските данъкоплатци.

Дружеството Голд Лизинг ООД има предмет на дейност даване под наем и оперативен лизинг на леки и лекотоварни автомобили. Или по-скоро е имало, преди господа каскетите да го бастисат. В началото на 2010, в разгара на вихрещата се цветановщина, МВР и прокуратурата нахлуват в офиса на фирмата и ударно изземват всички служебни компютри и десетки чували с документи. Това се случва в рамките на мега-операцията „Октопод“, от която в крайна сметка само една дребна част стигна до съд – т.нар. „Малък Октопод“. Та този „малкият“ дълго време се джурка (по израза на Георги Чолаков) из съдилищата, като в крайна сметка минава и през вече закрития Спецсъд. Почти никой не беше осъден по това дело, включително и фамозния Трактор, а от седем месеца то е обявено за решаване във ВКС. Така че финалът се очаква да настъпи скоро, та ако ще и да е безславен.

Така или иначе, силовото изземване на, по същество, производствените активи на дружеството водят до това, то в крайна сметка да се прости с бизнеса си. И това е така, понеже прокуратурата многократно отказва да му върне компютрите и документацията – или най-малкото да му предостави копия – за да може да продължи търговската си дейност. И така четири години, докато накрая (през 2014) прокурорите тихомълком прекратяват досъдебното производство. Въпреки това, обаче, дори и след това те продължават да не връщат на фирмата активите, необходими за дейността и. И така до ден-днешен – сами сметнете колко години са това. Същевременно, фирмата фалира. Повечето фирми, особено във финансовия сектор, не биха могли да издържат и 4 месеца ако бъдат изтърбушени по този начин – пък какво остава за 4 и повече години.

На фона на общи търговски загуби в размер на 1.6 милиона лева, фирмата се решава на единствената възможна – и същевременно нетрадиционна – стъпка, а именно, да съди самата ПРБ за вреди. Това обаче не е толкова лесно, колкото да напишеш и входираш една искова молба. През годините редица съдилища, особено на окръжно и апелативно ниво, реално решаваха, че ПРБ няма как да носи имуществена отговорност за увреда на юридически лица – а само за увреда на физически лица. Най-често срещаният случай, разбира се, е за незаконно обвинени и/или държани в ареста хора – и именно такива казуси формират масовата практика по стотиците дела водени срещу ПРБ всяка година. Но да убедиш съдиите да присъдят обезщетение на юридическо лице се оказва нелека задача.

Това ясно се вижда от мотивите, например, на първата инстанция СГС – където първоначално дружеството губи делото. Логиката на съдия Маргарита Георгиева е леко странна, бихме казали ние. От една страна, тя приема, че многогодишното бездействие на прокуратурата е противоправно (т.е. незаконно). От друга страна обаче, тя не приема, че вредите за дружеството се настъпили именно поради това бездействие. Иди, че разбери – интересно от какво друго ще да са настъпили, тогава?! Така или иначе, САС обаче обръща решението на СГС – и присъжда 800 хиляди лева главница, плюс законна лихва от датата на завеждането на делото. Решаващият мотив на САС е именно този – прокуратурата носи имуществена отговорност за бездействието си. Съдът дори посочва, че лично виновни са конкретните наблюдаващи прокурори – но според закона, масрафа го плащат не те лично, а техният работодател (т.е. ПРБ).

И така стигаме до 31.01.2022, когато в открито съдебно заседание ВКС разглежда делото. Прокуратурата дори не си прави труда да прати представител в зала, явно за да не бере срам. Макар и двете страни да обжалват въззивното решение, ВКС е допуснал касационно обжалване само по жалбата на фирмата – касационната жалба на ПРБ е отрязана изцяло. Адвокатите на дружеството посочват изобилна практика на СЕС и ЕПСЧ по време на плеадоариите – докато прокуратурата не посочва… нищо. Нищо, различно от писмени бележки, изографисани с общи, кухи лафове и словесни еквилибристики (и то на не особено високо равнище). Седем месеца по-късно излиза и окончателното решение на ВКС. Макар и не толкова обемисто, колкото решението на САС, това решение е изключително ценно като практика, доколкото за първи път върховна съдебна инстанция в България присъжда вреди в такъв огромен размер – и то на юридическо лице! Ето защо ние ще се спрем на него малко по-подробно.

На първо място, ВКС присъжда на фирмата допълнителни 220 хиляди лева, която претенция не е била уважена от САС. Съдебният състав приема, че това са вземания от лизингополучатели, които са били отписани по решение на ОС на дружеството – т.е. това е стопроцентова загуба. Съдът също така приема, че ПРБ носи отговорност за тази загуба, като в тази връзка си заслужава да цитираме в пълнота следния пасаж: „В този смисъл е и практиката на СЕС, която приема, че причинната връзка между претърпените вреди и противоправното поведение на длъжника не се прекъсва когато кредиторът не извърши определено действие, с което да предотврати настъпването на вредите, когато това действие представлява необичаен търговски риск /дело Т-178/98, потвърдено от СЕС по дело С-472/00 Р/.“ Очевидно прокуратурата, твърдейки точно обратното, не е запозната с практиката на СЕС – а и да е запозната, не я интересува. Или както е казал шопът: „Бре, он (т.е. Люксембург) че ми каже на мене!“ Съдиите не възприемат и другия основен прокурорски аргумент, а именно – че била изтекла давността да им се търси имуществена отговорност. Това е меко казано нагло, понеже няма как да тече давност, докато самата прокуратура е във фактическо владение на документите, от чиято липса са произтекли вредите! Иначе казано, прокуратурата се опитва да се позове на и да се ползва от плодовете на собственото си противоправно поведение, за да се изсули от отговорност и да спечели „служебно“ делото. Такъв плосък и фатмашки аргумент обаче не може да мине – или не би следвало да мине – пред никой уважаващ себе си съдия. Най-малко пък пред трима съдии – и най-малко във ВКС.

Решението е забележително и с друго. Както пишат самите съдии, „българската юриспруденция десетилетия наред отричаше правото на юридическите лица да претендират неимуществени вреди.“ Настоящото решение, обаче, съвкупно с още само няколко такива подобни решения, обръща тази практика в последните 2-3 години. Всъщност дружеството претендира и символичните (в случая) 50 хиляди лева за неимуществени вреди, вследствие уронване на доброто му име от прокурорската атака срещу него. Именно ВКС признава правото му да ги получи, макар и не в пълен размер (присъдени са само 10 хиляди). Все пак всеки търговец има репутация, която е един от най-ценните му активи. Когато този актив бъде увреден, т.е. когато тази репутация бъде накърнена – в случая, от прокурорско-стахановски-цветановски ентусиазъм – то тази увреда подлежи на обезщетяване.

В крайна сметка, освен горните 10 хиляди, ВКС присъжда общо ЕДИН МИЛИОН и двайсет хиляди лева обезщетение като „главница“. Понеже делото е заведено през 2015 година, обаче, Каскетурата дължи и лихви за последните 7 години – или общо около 800 хиляди лева. Ето защо, общата формирана сума е над 1 800 000 лева. Разбира се, лихвата ще продължи да се трупа всеки-ден-и-час – до момента, в който прокуратурата не плати и не се издължи. А за десерт и за капак, прокуратурата ще трябва да плати и общо 30 хиляди лева държавни такси и съдебни разноски. Така е и редно, в крайна сметка.

През последните няколко години взеха да се трупат и други такива решения, макар те рядко да се доближават като мащаб до настоящото. Така например, наскоро прокуратурата беше осъдена (макар и само на първа инстанция) да плати един милион лева на човек, чиито бизнес е съсипала, повдигайки му незаконно и необосновано обвинение. В конкретния случай можем да благодарим на анонимен герой (името му не е публично известно) от Районна Прокуратура Търговище. Може да се направи обосновано предположение, че обвинението е повдигнато – респективно бизнеса е съсипан – по поръчка, за да може след това фирмата да бъде купена на безценица. Реално погледнато, тя наистина е купена скоро след това – и то за без пари. Но за това – може би някой друг път (с подробности).

Генералният проблем е, че матрицата на поръчковата прокуратура, макар и внедрена за първи път от едни небезизвестни пловдивски магистрати, с годините беше изпипана до съвършенство. И така в наши дни ПРБ може да бъде ползвана като огромен, тъп чук – с който да бъдат размазани всички и всичко, което е поръчано. Или пък може да бъде ползвана като тънък скалпел, с който да бъдат леко „подрязани“ нечии криле и да бъде гарантирано нечие точно определено поведение. Справка – досъдебното производство срещу шефа на НАП Румен Спецов (пр. пр. 10608/21) и безславно провалената „ревизия“ на Делян Славчев Пеевски. Общото обаче между двата случая – на чука и на скалпела – са солидните обезщетения, които впоследствие ни се налага да плащаме. Защото нека нямаме никакви илюзии – плащаме ги ние, а не прокуратурата. Защото именно ние и нашите данъци сме първоизточника на огромния прокурорски бюджет от 330 милиона лева на година. На фона на този бюджет – и на фона на колосалните присъдени обезщетения, които напоследък зачестиха, Гешев орева орталъка и надигна вой до небесата за едно поискано – но неполучено – бюджетно увеличение от 20 милиона лева. Наглост до небесата, бихме казали ние – или по-скоро не до небесата, а само до КС. Конституционните съдии обаче порязахаГешев и не направиха това, което той искаше – а именно, да дръпнат ушите на финансовото министерство и да му се сопнат, че е длъжно да дава на прокуратурата колкото пари си поиска, когато си ги поиска. No pasarán, другарю лейтенант (от Народната Милиция) Гешев и възпитаник на Симеоновско-Магнаурската юридическа школа.

Всъщност, до 2016 година ПРБ публикуваше в годишния си отчет общия размер на обезщетенията, на които е осъдена. За всяка отделна година това бяха приблизително по около 5 милиона лева. От 2017 до 2021, обаче, прокуратурата започна да крие тази ключова статистика. Наложи се журналисти да правят собствени изчисления на база съдебните регистри, а НПО да водят дела по ЗДОИ за тази информация. Така или иначе, прокуратурата е длъжна да публикува тази информация, вместо да си крие срамотиите (образно казано). Но по-големият проблем е какво да се прави и как да се продължи напред. На нас не ни е известно в друга европейска държава прокуратурата да е осъждана на такива огромни суми за свои незаконни действия – нито като абсолютна стойност, нито като процент от бюджета и. По българския закон, отделните прокурори не носят никаква отговорност – в това число и имуществена – когато прокуратурата бъде осъдена да плаща обезщетения. На теория, те би следвало да носят поне дисциплинарна отговорност, например като намаляване на заплатата, понижение или дори уволнение. На практика обаче, дори и това не се случва! И не е трудно да си обясним защо. Първо, ПК(П) на ВСС е изцяло и еднолично доминирана от Главния Прокурор (понастоящем Гешев). Там не може и няма как да мине дисциплинарна мярка – особено по-радикална – срещу която Гешев е против. Нещо повече – няма как изначално да се стигне до дисциплинарно производство срещу прокурор, заради когото ПРБ е осъдена – защото няма кой да внесе такова искане. Да сте виждали някога досега такова искане?! Не, нали? Е, няма и да видите. А относно „независимостта“ на ПК(П) на ВСС от Главния, достатъчно е лаконично да припомним екранните снимки от телефона на Гешев, когато в НС беше засечен весело да си чати с Pi Ar Sevi Boyko. Защото тогава ние зърнахме и друг чат: Evgeni ot VSS беше написал на Гешев „Стискам палци!” (демек, да не закрие НС любимите Гешеву спец-органи – е, все пак ги закриха.) Така че, толкоз по темата ВСС.

В крайна сметка, според нас, единственото лекарство е да се въведе някакъв механизъм за „индексация“ бюджета на прокуратурата при такива осъждания – както и някаква форма на регресивни искове от държавата към конкретни прокурори. Сетете се само за прокурор (пардон следовател) Еврото и неговите подвизи, например. Би било бълнуване да се очаква, че министри като Цецка Цачева или Барни Ръбъл, да речем, биха се осмелили да заведат подобни искове от името на изпълнителната власт. Последната плеяда от правосъдни министри, от друга страна… това е вече друго нещо. Защото те показаха, че са замесени от съвсем друго тесто – като се почне от професор Стоилов, да стигнем и сега до Крум Зарков. Не е изключено, може би, да очакваме подобна стъпка в близко бъдеще – дали от министър Зарков, или от следващия редовен правосъден министър. Като репер в тази насока можем да посочим плановете на министър Надежда Йорданова да се върви към „програмен бюджет на прокуратурата“ – т.е. пари срещу реформи и (най-вече) резултати. Няма ли резултати – няма и пари. Толкоз е (или може да бъде) просто. В крайна сметка ние знаем, че „Лесно е да си прост. То е кофти да си сложен“ – както каза коалиционният партньор на Гешев Бойко Борисов. И ние го знаем, защото в същия запис чухме как Гешев „Абе и аз много обичам да се пра‘им на луд – ама ти, шефе, се пра‘иш много успешно“. И така, докато Гешев и подопечните му прокурори се правят на луди, изпълняват мръсни поръчки, удрят едни и системно чадъросват други (особено ако другите се казват Пеевски и Доган) – държавата плаща милиони. И ще продължи да плаща – доколкото по наша информация се задават (или вече са в ход) още по-колосални искове. А междувременно Инструментът си е все така на власт – заедно с коалиционните си партньори Доган, Борисов и (напоследък) Учиндолската Телевизионна Холограма – както определиха Слави протестиращи на 22 юни, по време на митинга в подкрепа на кабинета, точно преди вота на недоверие. Или иначе казано – Инструмента се крепи от коалицията Догансарай, Бастунсарай и Дивансарай. Хубаво е, само че е скъпо. Твърде скъпо, както ви разказахме по-горе.