Опасностите след инсулта - как се стига до афазия

Около една трета от пациентите, получили инсулт, успяват да се ресоциализират, показват междинни резултати от проучването „Идентификация на непосрещнати потребности на преживели инсулт и/или диагностицирани с афазия на територията на Столична община“. Данните бяха представени пред журналисти от д-р Георги Георгиев от Асоциацията по инсулт и афазия. Проучването се извършва от асоциацията сред 370 пациенти в София и в страната, в периода септември – октомври 2024 г. Допитването е извършено по програма „Европа“ на Столична община.
Годишно в България се регистрират близо 50 хиляди случая на инсулт, но няма данни колко от пациентите са засегнати от афазия, каза д-р Георги Георгиев от асоциацията. В света данните показват, че засегнатите от афазия в резултат на инсулт са 25-30%, каза още той.  В страната ни афазията у пациентите се констатира, но няма клинична пътека или някакъв механизъм за лечение, каза още д-р Георгиев. По думите му пациентите и близките им дори не знаят кой специалист би могъл да помогне. В страната ни липсват и данни за това какво се случва с пациента, преживял инсулт, след изписването му от болницата, добави той.
От изследваните лица в страната само 35% са успели сами да попълнят анкетните карти, което ни показва, че много малък процент от пациентите успяват да се ресоциализират след инсулт, посочи още той. В София данните показват, че 59% от получилите инсулт попълват сами анкетите. По думите му засега може да се каже, че това вероятно се дължи на по-развитото лечение на инсулти, както и на повечето възможности за адекватна бърза медицинска помощ.
В София 23% от случаите на инсулт са придружени от афазия. В страната 10% са се самоопределили като имащи афазия, но други 65% декларират, че често и във висока степен имат затруднен говор, което е сигурна индикация, че имат афазия, добави той. Данните показват, че пет процента от анкетираните нямат информация какво е афазия.
Средната възраст на населението в България е 45 години, а за нас това е притеснително, тъй като инсултът в тази възраст е много активен, каза още д-р Георгиев.
От асоциацията си поставят за цел да разработят инструмент за изследване на непосрещнатите потребности, който да може да генерира политики в страната, събиране и анализ на данни, осигуряване на първична диагностика на потребността от речева терапия, психологическа групова подкрепа, подкрепа за семействата и за болногледачите и др.  
Хората с афазия са по-податливи към депресия. Рехабилитационният процес след инсулт е свързан и с физическа болка, а за да бъде преодоляна тя, хората трябва да са мотивирани, допълни д-р Георгиев. По думите му, за да са мотивирани пациентите, трябва да вярват в резултата от рехабилитацията, да бъдат подкрепяни, включително и близките им. Има семейства, в които има двама души, получили инсулт, а за тях социалната тежест е брутална, каза още той.
Предстоят информационни дни за превенцията на инсулта, за рисковите фактори, за справяне след инсулт, които ще бъдат в столичните квартали „Лозенец“, „Младост“ и „Люлин“.
Инж. Дорина Добрева, председател на асоциацията, припомни за първите симптоми на инсулт, които ако се разпознаят, могат да спасят нечий живот – увисване на единия ъгъл на устата, невъзможност за изричане на просто изречение, слабост в едната или в двете ръце. Инсултът е предотвратим и лечим, каза още тя. Създали сме инфо бот в платформата вайбър, който би могъл да даде напътствия как да се подходи към пациент, получил инсулт и последващите действия, които да се предприемат, добави Добрева.
Всеки момент е важен! Последвайте ни в  и , за да сте в крак с темите на деня