От железопътни линии до магистрали и зелена мобилност: Бъдещето на транспортната инфраструктура у нас

Транспортната инфраструктура е от решаващо значение за икономическото развитие и свързаността на България. С актуализирането на транспортната мрежа страната цели не само да подобри достъпността и удобството на пътуванията, но и да покрие изисквания за безопасност и устойчивост. Само преди дни правителството прие изменения в програма „Транспортна свързаност” 2021-2027 г.

В нея са включени дейности по изграждането на автомагистрала „Европа“, реконструкцията на приемното здание на жп гара Нова Загора, както и завършването на тягови подстанции Русе, Разград и Варна, които трябва дадат завършени, защото са стартирали в предходния програмен период.

Цели на програмата

Основната цел е да подобри транспортната свързаност в България чрез инвестиции в инфраструктура, технологии и устойчиви транспортни решения. Подобряване на вътрешната и международната свързаност чрез изграждането и модернизацията на пътища и железопътни линии, които да съкращават времето за пътуване и да осигуряват по-добра транспортна мрежа. Повишаване на безопасността на транспортната мрежа: чрез изграждане на нови пътни участъци с високи стандарти за безопасност и внедряване на нови технологии за управление на трафика. Насърчаване на устойчивите транспортни решения: чрез развитие на електрически и интермодални транспортни възможности, които да намалят замърсяването и да подобрят екологичността на транспортната система.

Програмата обхваща широк спектър от проекти. 

Модернизация на железопътната инфраструктура

Министерство на транспорта  и съобщенията съобщи, че от години полага усилия за развитието на Коридор 8, който свързва Адриатическо море с Черно море през Албания, Република Северна Македония и България.

От общо 1 220 км железен път повече от половината от неговата дължина – 747 км, е на територията на Република България. От тях едва 2,5 км железопътна линия – от Гюешево до Деве баир (границата с Република Северна Македония), остава на бъдат изградени. 

Отсечката е финансирана по Програма „Транспорта свързаност“ 2021 – 2027 и ще бъде завършена в планирания срок до 2029 г. За сравнение, липсващата отсечка на територията на РСМ е приблизително 70 км.

iStock

Мащабен проект за развитие на железопътната инфраструктура в северна България е проектът за модернизация на жп линията Видин – София по коридор Ориент-Източно Средиземноморски, предвиден за финансиране по МСЕ, който ще допринесе за подобряване на транспортните връзки с Румъния.

Програма „Транспортна свързаност“ ще играе също важна роля в развитието на градските железници в Пловдив и Бургас.

Предвижда се да бъдат изградени нови жп гари, да бъдат извършени необходимите подготвителни дейности за реализацията на градска железница в Пловдив, както и да бъдат изградени ж.п. връзки към летище Пловдив и летище Бургас.

Очаква се и внедряването и на съвременни технологии като система за управление на трафика и европейска система за управление на железопътния транспорт (ERTMS) ще увеличи безопасността и ефективността на жп транспорта.

Развитие на пътната инфраструктура

Програмата предвижда значителни инвестиции в развитието на пътната инфраструктура, включително:

• приключване на АМ „Струма“;
• изграждане на АМ „Русе – Велико Търново“;
• изграждане на тунела под „Шипка“;
• завършване на проекта за изграждане на АМ „Европа“, фаза 2. 

пресцентър, АПИ

Развитие на интермодални транспортни хъбове

Ще бъдат включени мултимодални транспортни хъбове, така  ще осигури интеграция между различни видове транспорт като железопътен, автомобилен и воден транспорт. Такъв е проектът като интермодалната гара „Обеля“ в София. 

Развитие на зарядни станции по TEN-T мрежата

Програмата предвижда значителни инвестиции в изграждането на инфраструктура за зареждане на електрически превозни средства по основната Трансевропейска транспортна мрежа (TEN-T), която обхваща стратегически важни транспортни коридори, свързващи България със съседни държави и Европейския съюз. Общото финансиране за изграждането на зарядни станции по тези пътища и пристанища възлиза на 47 милиона евро, като включва и национално съфинансиране.

Част от плана е изграждането на 160 зарядни станции по първокласната пътна мрежа, които ще бъдат разположени по основната и цялостна TEN-T мрежа. 

В допълнение, се планира изграждането на 4 наземни електрически инсталации в морски и вътрешни водни пристанища, които ще обслужват обществен транспорт, също разположени по протежение на TEN-T мрежата. 

Община Сливен

Съществени усилия ще бъдат положени и в контекста на реформа 5 „Електрическа мобилност“, част от План за възстановяване и устойчивост (ПВУ). Основната цел на тази реформа е значително да се ускори изграждането на зарядна инфраструктура и да се стимулира електрификацията на транспортния сектор. До средата на 2026 г. се планира изграждането на поне 10 000 обществени зарядни точки за електрически превозни средства, които ще бъдат разположени по междуградската пътна мрежа в 50-те най-големи български града, а също така и в жилищни райони на тези градове.

Част от тази реформа ще включва изграждането на 30 хъба за бързи зарядни станции по магистралите, което ще подобри удобството за пътуващите на дълги разстояния. Освен това, ще бъдат изградени поне 325 бързи зарядни станции на входовете и изходите на градовете, което ще улесни процеса на зареждане и ще създаде възможности за по-добра интеграция на електрическите превозни средства в ежедневния транспорт.

По Плана за възстановяване и устойчивост се предвижда също така осигуряване на устойчива транспортна свързаност чрез изграждане на участъци от Линия 3 на метрото в София, както и доставка на нов екологичен подвижен състав и превозни средства за обществения транспорт и изпълнение на инфраструктурни мерки за безопасна градска мобилност. ПТС ще допълни инвестициите в устойчива градска мобилност, развивайки градските железници в Пловдив и Бургас.

Един от важните проекти за устойчивия транспорт в столицата е продължаването на изграждането на Линия 3 на софийското метро. Този проект има за цел да разшири и модернизира мрежата от метростанции, като по този начин се осигури по-бърза, по-екологична и ефективна алтернатива на автомобилния транспорт. Новите участъци от метрото ще свързват ключови райони в София и ще намалят натоварването на пътната инфраструктура, като същевременно ще намалят нивата на замърсяване на въздуха в града.

iStock

Очаква се да бъде реализирана и пилотната схема „Зелена мобилност“, част от Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ).  Целта е да насърчат партньорства между общини и други заинтересовани страни за изпълнение на мерки за устойчива градска мобилност. Програмата ще улесни изпълнението на проекти, включващи автобуси, тролейбуси и зарядни станции, които ще бъдат финансирани с общо 51,13 млн. евро, от които 49,57 млн. евро са европейско финансиране и 1,56 млн. евро национално съфинансиране.

Друга инвестиция по ПВУ предвижда доставка на 68 електробуса за градски и междуградски обществен транспорт, внедряване на ИТС и/или други мерки за дигитализация на транспорта, мерки за пътна безопасност и изграждане на велоалеи в 10 общини.

Продължават разговорите с румънската страна за постигане на споразумение относно изграждането на нови мостови връзки на р. Дунав.