Отива ли си една легенда: Бъдещето на Агент 007 е в ръцете на изкуствения интелект

Сред хората, които най-добре могат да предскажат как би изглеждал бъдещият Джеймс Бонд, е британски писател със силно чувство за шпиони и шпиониране. Уилям Бойд многократно се е връщал към терена на своите книги. Нещо повече, през 2013 г. той написа своя собствен официален роман за Бонд: „ Соло“, според вестник Гардиън.

Сега, когато Amazon е взела правата върху героя, Бойд предвижда поредица от продукти и забавления, свързани с 007. Може би дори нови романи, генерирани от изкуствен интелект? „Със сигурност чакайте афтършейва на Бонд - и за увеселителния парк, и за вечерните палта. Новите собственици ще трябва да превърнат в стока всичко, свързано с милиардната им покупка, така че ще има нощни клубове и водки.“, казва той.

Но романистът и сценарист не смята това за ново предателство. Истинските осквернители на автентичния Бонд работят от десетилетия, създавайки филми, които нямат почти никаква връзка с оригинала на създателя Иън Флеминг.

„Вече е твърде късно. Голямото разцепление е, че филмите нямат нищо общо с романите. Филмите са абсурдни екшъни, които трябва да се продават в световен мащаб и затова не могат да имат твърде много диалог.“ казва Бойд.

Романите на Флеминг от 50-те години на миналия век вече са били старомодни, когато през 1962 г. излиза първият филм „ Д-р Но“, твърди Бойд. „Оттогава филмите все повече се отдалечават от историите и пропастта вече е толкова голяма, че няма значение.“

Всеки, който се чуди как се е държал Бонд на Флеминг, трябва да се обърне към собствената му книга, предлага той. „Аз взех героя на Флеминг и след това се занимавах с него, така че ако някой се интересува, цялата информация е в „Соло“; от облицования с книги кабинет на Бонд до любимия му мармалад.“

Проучванията на Бойд го връщат към детайли, отпаднали от филмите, но често взети на заем от живота на самия Флеминг. „Удивителното е, че този не особено добър писател е създал фигура, толкова митична, колкото Шерлок Холмс или Еркюл Поаро. Неговите романи си остават майката на Бонд, с всичките им несъвършенства и политическа некоректност.“

Дали тогава писането на франчайзинг прилича на процеса на създаване на художествена литература с помощта на изкуствен интелект, чрез „изстъргване“ на данни от миналото? В края на краищата, Бойд е претърсил 14-те книги на Флеминг, „с перо в ръка“, преди да напише „Соло“. „Вярно е, че всичко в този роман, което изглежда необичайно, всъщност произлиза от Флеминг - например, че Бонд е бил нервен летец. Той е дал на Бонд всички негови странности.“

Но изкуственият интелект, надява се Бойд, би могъл да работи само за създаването на строга много шаблонна художествена литература. „То може да работи за романтични романи, но беше абсолютно безполезено, когато го опитах преди около година. Трябваше ми някой да симулира собствената си смърт за сценария, който пишех, и го попитах как. Разбира се, изкуственият интелект ще става все по-ефективен. Мисля обаче, че винаги ще можете да получите само нещо „доста добро“. Сериозната литература е изключително специфична и ИИ (изкуствения интелект) трудно ще се справи с нея. Единствената сламка, за която може да се хване, е самата сложност и случайност на човешката индивидуалност.“

//

Този уикенд Бойд мисли не само за шпионажа, но и за литературните франчайзи и продълженията като цяло, тъй като новата му мистерия в 10 части, The Jura Affair, с участието на редовната му измислена героиня Бетани Мелмот, идва в BBC Radio 4 този понеделник. Междувременно „ Луната на Гейбриъл“ , първият от новата му трилогия романи за Студената война, ще бъде публикуван в началото на април.

В радиоисторията, четена от Рут Еверет, Мелмот, която сега е на около 26 години, се превръща в детектив, след като взема пакет, оставен във влака на метрото, който изглежда съдържа ценно първо издание на книгата „ 1984“ на Джордж Оруел. „В известен смисъл тя е като младата мис Марпъл, защото се превръща в детектив“, казва Бойд, признавайки, че е отворен за предложения да превърне Мелмот в освежаващ франчайз в стил Бонд. „Бетани е персонаж, за който пиша от години. Тя е амбициозна, но не може да вземе решение за живота си. Веднъж направихме късометражен филм за нея с участието на Люси Бойнтън и Джак Лоудън, преди двамата да станат толкова известни. Надявахме се, че ще се превърне в сериал.“

Интересът на Бойд към Джура е предизвикан от времето, което Оруел прекарва на шотландския остров, докато пише своя антиутопичен роман. „Това беше странният факт, че Оруел отива да живее в тази невероятно отдалечена къща на острова, само с осиновения си син и сестра си, които му помагат. Нямаше нито вода, нито електричество, така че този публичен интелектуалец, който беше много болен, живееше този селски живот, докато пишеше 1984 г.“ В „ Аферата Юра“ Мелмот „се натъква на сложна измама“, обяснява Бойд, и дори се чуди дали Оруел не я преследва.

Формата на трилър като този, но по-конкретно на шпионски роман, е дестилация на основната функция на романа, смята авторът. „Мисля, че силният разказ е от основно значение за писането на художествена литература. Ако намалите завладяващата история, то по-добре да сте ужасно добър, за да продължите да забавлявате читателя.“

Новата трилогия за Студената война е първият опит на Бойд за пълноценни продължения, един по-голям вид литературен франчайз. „Почти съм завършил книга номер две. Те разказват за писателя-пътешественик Гейбриъл Дакс, който е въвлечен в света на шпионажа.“ |БГНЕС

В предишните романи, като „ Всяко човешко сърце“ или „ Неспокойни“, често присъстват шпиони. „Просто чувствам, че това ни подхожда. Долавяме темите за предателството, двуличието или променената самоличност. В края на краищата всички сме били лъгани и всички сме се лъгали“, обяснява Бойд