Отписваме проекти за най-малко 1,8 млрд. евро с пари от Европа

Наскоро вицепремиерът и министър на иновациите и растежа Томислав Дончев коментира, че правителството ще е в състояние да осъществи между 65 и 70 процента от заложените проекти в Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ). Това на практика значи, че в най-добрия случай проекти за над 1,8 млрд. евро ще останат само на хартия, но всъщност сумата почти сигурно ще е много по-голяма.

Така страната ни се оказва най-слабо ефективната, що се отнася до усвояване на средства по Механизма за възстановяване и устойчивост. Първоначално за България бяха разпределени 6,2 млрд. евро. През юни 2022 година обаче Европейската комисия преизчисли максималния размер на безвъзмездните средства и това доведе до намаляване с малко над 9% на максималния фонд за страната ни, като общият им размер беше съкратен до 5,7 млрд. евро.

След дълго отлагане заради политическата и парламентарната криза,

България успя да входира проекти на обща стойност от малко над 6,1 млрд. евро, като страната ни декларира, че остатъкът от близо 440 млн. евро над границата ще бъде допълнен с национално съфинансиране от бюджета. За близо четири години, в които ЕК отпуска траншове по Плана за възстановяване, някои страни вече са усвоили по над 85 на сто от парите и очакват последни плащания през тази година. Такива са случаите с Португалия, Италия, Белгия, Франция, Австрия, Испания и дори Гърция. Румъния пък, макар също да имаше сътресения покрай законодателните промени, все пак вече получи три плащания и се надява тази година да навакса. 

У нас обаче ситуацията е много по-различна. Вицепремиерът Дончев обясни, че вече има проекти, които е невъзможно да бъдат реализирани до август 2026 година, когато е и крайният срок и обхват на програмата. Ако обаче страната ни не получи плащане до лятото, със сигурност делът на проектите, които ще останат под черата, ще се увеличи, което е лоша новина както за кабинета "Желязков", така и за цялата страна. 

В Бюджет 2025 Министерството на финансите е заложило получаване на две плащания по НПВУ за близо 2,2 млрд. лева, които, ако не се случат, ще изстрелят дефицита над 3 на сто и ще направят самото ни влизане в еврозоната много по-сложно и още по-спорно, що се отнася до общественото мнение и реалната готовност на страната ни да е част от единната европейска валута. Така, за да се спаси бюджетът, ще трябва тези проекти да се финансират директно от него, а това вероятно ще стане чрез увеличаване на държавния дълг до 59.7 млрд. лева. 

За Пловдив това означава, че с парите за нови сгради на училищата и няколко проекта - като Голямоконарско шосе - средствата, идващи безвъзмездно от НПВУ, ще секнат и ще остави няколко проекта под въпрос. На първо място става въпрос за новите мотрисни влакове, част от които са предвидени за градската железница на Пловдив, която НКЖИ вече започна да проектира. Там още няма стартирана процедура и поръчка, а ресорният министър Гроздан Караджов вече обяви, че се оценяват конкурсните документи за закупуване на 35 нови електрически влака и ще бъдат направени усилия да се спаси тази инвестиция.

Освен това редица други национални проекти - като фонда с 500 млн. лева на ВиК, както и дейностите в сферата на енергетиката - ще се окажат неизпълними и ще загубим парите за тях. Почти сигурно пропада и идеята за широколентов достъп в страната, което ще спре поставянето на над 7000 км оптични кабели и активни устройства за 5G покритие. Оставащите проекти по програмата за саниране със средства от НПВУ пък вече стана ясно, че на практика ще се дофинансират директно от бюджета.

Очакванията на Еврокомисията са през есента на 2026 година от Механизма за възстановяване и устойчивост да са останали близо 2​4 млрд. евро, които почти сигурно ще бъдат прехвърлени към пакета от 800 млрд. евро за ​развитие на военната индустрия в рамките на ЕС. По думите на Томислав Дончев, за страната ни може да е изгодно да се промени регламентът и оставащите средства по НПВУ да се пренасочат или към българската военна индустрия, или като целеви за допълнителни способности на родната армия. 

Така сякаш страната ни вече се подготвя да се откаже от редица ключови проекти на стойност 4,3 млрд. евро (или близо 8,4 млрд. лева), ако има шанс тази сума да бъде пренасочена изцяло към отбрана и военнопромишления комплекс у нас. Гледайки количеството забележки и съответните закони, които ЕК иска България да приеме, сякаш

НПВУ за нас ще приключи с една вноска за малко под 1,4 млрд. евро, получена през 2022 година.  Реформите, които липсват, са свързани, най-общо казано, с енергетиката и с борбата с корупцията. За изпълнението им са нужни законодателни промени, които минават през Народното събрание.

Страната ни трябва да приеме: 

- закона за личния фалит; 

- промените в закона за лицата, подаващи сигнали за нередности; 

- правилата за избор на членове на антикорупционната комисия; 

- пътната карта за климатична неутралност (свързана със затварянето на въглищните електроцентрали до 2038 г.); 

- механизъм и срокове за либерализацията на пазара за електроенергия; 

- законовото стимулиране на производството на чиста енергия и премахване на пречките за свързване с мрежата; 

- укрепването на капацитета на инспектората към Висшия съдебен съвет за борба с корупцията в съдебната власт; 

- намаляването на дела на обществените поръчки с един участник; 

- въвеждането на задължителна съдебна медиация по някои граждански и търговски спорове.

Голяма част от тези закони и промени в съществуващите такива сякаш умишлено не влизат в дневния ред на Народното събрание. Така - дори да се случи чудо и страната ни да напредне в проектната част на НПВУ, тези усилия могат да се окажат напълно напразни, ако изискванията на ЕК не бъдат изпълнени. А това с всеки изминал ден става все по-вероятно, а от коментарите на кабинета изглежда, че България сякаш вече гледа отвъд Плана за възстановяване.