Докато огнеборци и доброволци потушават пожарите на няколко фронта, а държавата чака помощ от Турция, Чехия и Франция, в една пловдивска детска градина поставиха основите на възпитанието как да не се стига до такива бедствия.
Още сутринта в двора на ДГ „Щастливо детство“ се появи пластмасова червена пожарна кола, до нея – кухня с два котлона и две розови ютии, няколко каски, две кофи със слама и три кофи с вода.
Директорката Евгения Попиванова сложи едната от каските и попита децата: „Гледате ли телевизия вечер? Какво показват най-много?“ Че гори огън в гората, веднага се сети Митко. „Много огън, а защо?“, подхвана отдалече директорката. Защото някой не е спазил правилата, сетиха се малчуганите от яслена до четвърта група. Пламъци лесно лумват от цигара или пиратка. И може да умрат хората, а в гората – животните, едно през друго обясниха детските гласчета.
Затова не трябва да въртим копчетата на печката у дома, показа нагледно Попиванова. И да не оставяме отгоре тигана с олио, веднага я подкрепи бъдеща домакиня.
„За жалост, много от вашите майки пушат. Не пипаме кибрита, запалката и цигарите на масата!“, даде указания Попиванова.
И веднага попита, ако все пак нещо пламне, какво трябва да се прави. Бягаме, викна някой. Гасим с вода, предложи друг. Не, не гасим ние, а викаме възрастен, обясни Попиванова. Посъветва децата да научат името на улицата, на която живеят, и номера на блока. Защото следващата стъпка е да се звънне на 112 и да се повика помощ.
Вижте колко лесно става, нави директорката руло от вестник и поднесе запалка към него. Пусна го в метална кофа, огънят бързо близна сламата и се разгоря.
Мигом беше угасен с приготвените наблизо кофи вода. А децата преговориха още веднъж: „Викаме мама, тате, бате или комшийката. После бягаме и звъним на 112“ И не пипаме кофата, защото още пари, сети се да добави Марти.
После стана още по-интересно, когато г-жа Стойчева взе пожарната кола и разказа как има дълги маркучи и висока стълба, с която огнеборците стигат до горните етажи.
Децата научиха също, че не бива след пикник в гората да си оставят на поляната буркана от лютеницата за филийките. Стъклото лесно става лупа, щом напече слънцето, и може да лумне тревата, а после да подпали цялата гора.
След като децата видяха нагледно, директорката Евгения Иванова се обърна с молба към родителите, които дойдоха на практическия урок: „Моля, не оставяйте кибрита, заплаките и цигарите на леснодостъпни места!“.
Накрая дойде най-забавното. Хлапетата сформираха два отбора „Бързи пожарникари“ и се впуснаха в щафетна игра – да тичат, да прескачат препятствие, да „спасят“ от пожара червено или синьо кубче от кофа в края на трасето и да се върнат обратно.
„Бързо, че ще изгори покъщнината - вкара още жар в играта Евгения Попиванова, докато Хаят, Валя, Ради и Мартин напредват към целта. Тичай, Марияне, че изгоря апартаментът!“.
Най-добре се учи чрез преживяване. Няма да е същият ефектът, ако наредим децата на столчета и почнем да им обясняваме с табла, обобщи Евгения Попиванова.
- Интересно как жените винаги помнят датата на сватбата си, а ние - не. - Много просто. Ти нали си рибар - помниш ли кога улови първия си шаран? - Естествено! - Ето, а шаранът навярно е забравил.
още вицове