О.з. бригаден генерал д-р Валтер Файхтингер: Цената на войната в Украйна става прекалено висока за всички

Интервю на Бойчо Дамянов, Виена, специално за "Марица"

О.з. бригаден генерал д-р Валтер Файхтингер е виден европейски експерт по въпросите на отбраната и сигурността, президент е на престижния виенски център за стратегически анализи CSA.

- Как оценявате днешната ситуация в Украйна? 

- Считам, че Русия вече определено доминира в развитието на военните действия в Украйна, едновременно не бива и да надценяваме нейните възможности. Тя не е в състояние широкомащабно да превземе и покори цялата Украйна, но може да установи контрол над определени райони и територии и да нанесе щети в останалите части. От друга страна, изглежда на Русия вече също не ѝ е лесно и ѝ се налага да прибягва до определени оръжейни доставки от чужбина - Северна Корея или Иран.  Също и руската икономика не е в подем. За кратък период от време силният ръст на военното производство предизвика бум и в останалите отрасли, но в дългосрочен план започва да вреди на цялостната система. Същото се отнася и за останалите страни ангажирани в украинския конфликт. И от двете страни на фронта стигнаха до извода, че разходите започнаха в значителна степен да превишават възможните плюсове и изгоди от воденето на тази войната. С други думи, цената на войната става прекалено висока. Затова считам, че предстои започването на сериозни преговори.  Към това може да добавим и т.н. „Тръмп-ефект“, който се очаква с встъпването в длъжност на новия президент след 20 януари. Ясно е, че на новия американски президент няма да му се удаде да прекрати войната за 24 часа, както беше заявил на предизборните митинги, но със сигурност ще се постарае да използва своите възможности за влияние върху воюващите страни.

- По какъв начин? 

-Като заяви на Киев, че няма повече да го подпомага с оръжие и пари. На Русия също има къде какви вреди да нанесе или отстъпки да предложи.

- Имат ли САЩ достатъчен оръжеен потенциал за да поддържат Украйна с все по-големи и по-нови военни помощи, за да спечели войната? 

- Със сигурност имат потенциала да изпращат за още известно време на Киев някои оръжия, включително и ракети, които да нанасят поражения дълбоко в тила на Русия. Със сигурност са в състояние да упражнят натиск и върху страните от НАТО и да ги накарат и те да доставят на Киев нови количества оръжия, да речем да натиснат Германия за ракетите "Таурус", чиито доставки до сега канцлерът Шолц упорито блокира. Има и още неща, с които биха могли да се нанесат достатъчно сериозни вреди на Русия. Ударите със западни ракети срещу руски военни складове могат да нарушат доставките на военна техника за воюващите части и да затруднят действията на фронта.

- Киев настоява страната да бъде приета час по-скоро в НАТО. Доколко е реалистично това да се случи? 

- Украйна иска от САЩ и НАТО пълни гаранции за сигурност, най-добре приемане в алианса. Украинският президент Зеленски настоява за незабавно приемане в НАТО, което е напълно нереалистично. То противоречи на всички досегашни натовски принципи - страна, която се намира във война не може да бъде приета в алианса. Това би било голяма грешка от страна на НАТО, защото би го лишило от възможността, първо, да преговаря с Русия и второ, да отлага приемането на Украйна за следващите, да речем десет-двадесет години. Зеленски настоява, защото разбира и очаква САЩ да му откажат и той да има оправдание за своите загуби и да обвини САЩ в отстъпки към Русия. Най-вероятно ще бъдат сключени двустранни споразумения между Киев и отделните страни от НАТО, преди всичко с Полша и със САЩ. Вече с много страни Украйна има такива споразумения - Англия, Франция, Германия и т.н.

- Защо трябва да се подписват отново такива споразумения? 

- Могат да бъдат интензифицирани и разширени с включване на клауза за взаимопомощ. Такъв вариант се обсъжда на срещите на НАТО с оглед на Украйна да ѝ бъде направено някакво разумно и приемливо за нея предложение, но едновременно с това да е далеч от покана за пълноправно членство.

- Приема ли НАТО Володимир Зеленски за подходящ партньор за подобни преговори след като пълномощията му на президент са изтекли? 

- Западът разчита на него и в момента не може да си позволи да го замени. Твърди се, че украинската конституция допускала, ако страната е в състояние на война старият президент да може да остане в длъжност до следващите възможни избори.

- Как оценявате провежданите в началото на декември учения на НАТО в Естония и замяната на ротацията с постоянна дислокация на натовски войски в Прибалтика? 

- Ротацията беше компромис по отношение на Русия, залегнал в споразумението от 1997 г. между нея и НАТО, за да се каже: Ето няма постоянно базирани наши войски в Прибалтика. Но след руското навлизане в Украйна НАТО реши да не се придържа повече към ротационния принцип и остави войските си там за постоянно. По този начин се поддържа по-добре външнополитическата ориентация и стабилност в управлението на трите прибалтийски страни Литва, Латвия и Естония, както и се демонстрира готовността за взаимопомощ. Същото се отнася и за военните учения, които обикновено се планират значително по-отрано и неслучайно са били предвидени да се проведат в този регион, близък до военните действия в Украйна.

- Споменахте, че Русия и без това е пренапрегната с войната в Украйна. Би ли имала сили днес за военни действия срещу която и да е от прибалтийските страни или евентуално срещу Полша? 

- За истински военни действия едва ли, но отделни провокации биха били възможни. В момента всички са стратегически претоварени и нямат сили за нова, допълнителна пълномащабна военна операция, която и за Русия и за НАТО би имала характера на самоубийство.

- Неотдавна се появиха различни твърдения за десет хиляди севернокорейски военни, които се сражавали на страната на Русия в Украйна. Знаете ли нещо по-конкретно по този въпрос? 

- Засега източниците са само украински и те твърдят, че са забелязани севернокорейски военни в областта Курск. Според мен е възможно да има някакви корейски военни специалисти във връзка с доставените артилерийски системи, които да са ангажирани в подготовката на руски персонал за ползването, поддръжката и ремонта им, още повече, че се появиха спекулации, че имало проблеми с качеството на техните артилерийски снаряди. За сега нямам потвърждение за участие на севернокорейски военни в непосредствени бойни действия по линията на фронта. 

- Как оценявате обстановката в Близкия Изток след падането на режима на Башар Асад в Сирия? 

- Не е лесно да се оцени, има замесени и противопоставени един на друг различни интереси и държави, всеки от които работи и дърпа в различна посока. Сирия бе последната страна, която остана донякъде незасегната от т.н. „арабска пролет“, но на чиято територия останаха концентрирани ислямски фундаменталистки сили в района на град Идлиб, при това с участието и съгласието на Асад, уж по този начин да ги държал под контрол. Днес те се възползваха отново да се активизират, не без помощ и от вън. Бъдещото до голяма степен ще зависи от това как ще се развият нещата в Израел, при кюрдите, при "Хамас" и т.н. Играта е опасна, тъй като не може да се предвиди, кой ще надделее в такова състезание. Ясно е, че арабската позиция ще пострада за сметка на Турция. От друга страна Ердоган не е най-добрият приятел на Израел. Накрая най-засегнати ще са сирийците.