Падат ли наистина цените на стоките на Черния петък? Говори експертът

Ако някой иска да направи изгодна покупка от предстоящия в края на ноември “Черен петък”, сега е моментът да си набележи конкретните стоки и да следи движението на цените им, а не вече в кампанията да пазарува просто защото се твърди, че има намаление. Това препоръча основателят на онлайн платформата „Ние, потребителите“ Габриела Руменова. 

„По закон, за да е истински намалена цената на една стока, тя трябва да е прилагана поне един месец преди кампанията за отстъпки. Това означава, че до седмица-две трябва да се стабилизират цените, от които ще се твърди, че е извършено някакво намаление.“, обясни експертът. Според нея е време да обърнем тенденцията и да купуваме от „Черния петък“ дадена стока, защото ни е необходима, а не просто защото е намалена, посочи Руменова в ефира на БНТ. 

Около 400 лв. е средната сума, която пазаруващите от „Черния петък“ харчат, сочат данни от множество изследвания. „Хората харчат повече тогава, отколкото по Коледа и Нова година. Една от причините за това е, че някои от тях използват тази кампания да осигурят подаръците за празниците в края на годината. Особено при онлайн покупки, защото ако ги оставят за последния момент, не е сигурно дали ще бъдат спазени сроковете за доставка и някой може да остане без подаръци“, добави експертът. 

Потребителите следва да имат предвид, че дори и намалението да е реално, това не гарантира, че дава най-добрата цена за дадена стока. Ценообразуването е свободно и една и съща стока може да се намери в широк ценови диапазон при различни магазини. Така и без намаление може да я открием по-изгодно. 

И още правила за празничния шопинг: Един и същи търговец не е длъжен да поддържа намаление във всички свои физически и онлайн магазини, а само в тези, за които е обявил отстъпки. Но трябва да спазва всички правила – да са посочени старата и новата цена, процент на отстъпката и информацията да е вярна, обясни Руменова. 

В случай на рекламация е важно да се знае, че има законова гаранция, която е до две години. "Законодателят е дал този срок, тъй като е предположил, че това е периодът, в който може да се очаква да се прояви някакъв производствен дефект, който е съществувал към момента на продажбата.“ , обясни основателят на "Ние, потребителите".