Панелните блокове поскъпват колкото новите жилища

Годишният растеж на индекса на цените на жилищата (ИЦЖ) се ускори до 16.5% през третото тримесечие на 2024 г. (спрямо 15.1% през предходното тримесечие). Поскъпване е отчетено и на новите жилища - с 16.7%, и на съществуващите - с 16.5%. Това показва анализ на БНБ в изданието „Икономически преглед“, цитирани от
Повишението на цените на жилищата беше широкообхватно по областни градове, като най-съществено ускорение на темпа на растеж се наблюдаваше в Стара Загора и Пловдив.
Факторите, които продължават да подкрепят търсенето на жилища и да допринасят за повишаването на цените им, са нарастването на доходите от труд, запазващата се силна кредитна активност в среда на исторически ниски нива на годишния процент на разходите по нови жилищни кредити, както и по-ограничените възможности за инвестиране на натрупаните в икономиката спестявания в условията на отрицателни реални лихвени проценти по депозитите.
Други проинфлационни фактори са подобряването на нагласите на домакинствата за придобиване на ново жилище, както и запазващият се през третото тримесечие на 2024 г. растеж на обема на сключените сделки за покупко-продажба (със 7.1% на годишна база).

Същевременно фактор по линия на предлагането, който ограничаваше темпа на повишението на цените на жилищата, е отчетеният спад на годишна база на разходите за строителство на нови сгради през третото тримесечие на 2024 г. (–4.9% спрямо растеж от 4.1% през предходното тримесечие), посочват от банката.
Съотношението „цена/наем на жилищата“, което e често използван индикатор за подцененост/ надцененост на жилищата, продължи да надвишава съществено (с 45.4%) дългосрочната си историческа средна стойност.
Това показва, че решенията на домакинствата за придобиване на жилище се определят от мотиви, различни от извличането на непосредствена финансова полза чрез отдаване под наем на новопридобитите имоти.

Такива причини биха могли да бъдат очакванията за продължаващо повишаване на цените на жилищата (и реализиране на капиталова печалба след продажба в бъдеще) или възприемане на жилищата като актив за съхранение на стойност в условията на отрицателни лихвени проценти по депозитите.
Същевременно оценките, направени с макроиконометричен модел на БНБ, показват значително по-слабо положително отклонение на текущите цени на жилищата в България от дългосрочното им равновесно ниво (в размер на 13.3%). Това се определя от факта, че нарастването на доходите на домакинствата в комбинация със запазващите се много ниски реални лихвени проценти по жилищни кредити повишава степента на достъпност на жилищата, което в модела се отразява като увеличение на равновесната им цена.