Парапланеристът, който лети над лъвове и крокодили

Любителят на приключения е летял над цяла Европа и Австралия, но голямата му любов е Африка. И когато у нас се зададе зимата, той като щъркелите се отправя натам.

Гледките са невероятни - виждаш всичко и над земята, и над облаците, и между облаците 

Парапланеристът Николай Йотов, който повече от  20 години живее в Сопот, постави нов рекорд с прелет на 208 км, продължил шест часа и половина в небето на Кения. Той е летял на височина между 4000 и 5000 метра, далеч под него останала Рифтовата долина, няколко безумно красиви езера,  а на моменти вятърът го издухвал към парка с лъвовете. И когато  пресякъл Екватора, се оформила идеята как да се прибере към Найваша, където е квартирата му, за да чака жена си - етиопка,  с която скоро се взели.  

Наистина имаше критични моменти, признава парапланеристът.

Докато лети над планините и езерата на Кения, Николай Йотов не пропуска да заснеме красивите пейзажи

Николай Йотов е известен пилот и инструктор по парапланеризъм, пътешественик, който страстно обича приключенията, особено във въздуха. Роден е в Плевен и е с диплома за авиоинженер. Още преди 22-23 години, току-що завършил Военновъздушното училище в Долна Митрополия, открил топлите въздушни течения над Балкана и кацнал в Сопот. Полетите му с парапланер запалиха и други  влюбени в небето. Авантюристичният му дух обаче не го държи на едно място. Не престава да изследва нови небеса над непознати за него земи. Летял е над почти цяла Европа и Австралия, но голямата му любов е Африка. И когато у нас се зададе зимата, той като щъркелите се отправя към Кения и Етиопия. Там презимува. А съвсем скоро постави нов рекорд в прелетите с парапланер.

Преди броени дни няколко български пилоти - Ясен Савов, Даниел Димов и аз, се захванахме да организираме първото състезание по парапланеризъм в Кения. Въобще Африка е пълна с възможности и приключения, разказва Николай Йотов.

Поглед от парапланера към красивите езера на Кения

Въпреки необичайно влажното за януари време, състезанието протече добре с 6 валидни задачи. После, естествено, времето съвсем се оправи и с група пилоти отидохме до Итен, където е меката на маратонците и където парапланеристите поставят рекордни прелети от 200 плюс километра в дисциплината "отиване с връщане". Въпреки че летенето е турбулентно на об​яд, Итен е уникален с това, че може да излетиш при изгрев-слънце и да кацнеш по залез, обяснява пилотът.

Нямах големи очаквания, защото прогнозата бе за засилващ се североизточен вятър, който едва ли щеше да ми позволи да прескоча планината източно от Итен, спомня си парапланеристът. 

Сутринта обаче вятър​а го нямало - явно бил​а нахлула повечко влага, която създавала силен градиент на вятъра и го изолирала от терена. 

Тръгнах да пресичам Рифтовата долина отрано, за да имам пространство и попътен вятър, когато почвам да катеря и пресичам отсрещната планина,  разказва летенето си парапланеристът. 

По средата на долината затънах в нищото. Реката бе пълноводна,  нямаше пресичане, пътища почти нямаше, но за сметка на това бе пълно с бодливи акации и храсти от типа "wait a minute". Това силно ми ограничаваше зоната за търсене на термики. Затънах на 100-200 метра над терена - ветровете бяха шашави, крепях се на слаби балони и претърсвах във всички посоки. Слънцето се засилваше и лека​-полека се понабрах, за да мога да атакувам следващото напечено петно, преди да навляза в сенките и низходящото на планината. Вятърът почна да преобладава от север, а като навлязох в планината, доби и анабатична компонента, въпреки почти пълното засенчване и прогнозата за силен странично насрещен вятър. 

Николай Йотов по време на рекордния прелет

Последното слънчево петно ми се усмихна и успях да се набера още малко, за да атакувам град Кабернет на върха на планината. В Кения планините са прохладни и зелени, за разлика от сушавите и горещи долини, описва той рекордния прелет.

Николай Йотов разказва как, когато летял над началото на града, духал попътен анабатичен западен вятър, а от другата му страна - североизточен. Събирането на ветровете създавало класическа конвергенция, която направо го изстреляла в космоса.

Бе красиво да се набирам покрай една облачна колона - още един признак за конвергенция - съчетанието на влажна термика със суха, която явно идваше от града и върха на планината, разкрива той тайните на невидимите въздушни течения високо над земята. 

Стигнах базата и оставих облака да ме засмуче още 400 метра, докато му излизах от другата страна. Въпреки че нямаше силен насрещен вятър, добрата височина ми даде спокойствие при пресичането на широката планина.

От другата страна бе лесно. Изобилие от кумулуси, които маркираха термиките, и засилващ се вятър, който помагаше да прелитам между тях.

На път към поредния полет

Избор от облачни улици във всички посоки - към езерото Виктория, към чаените плантации на Керичо, към Масай Мара и Серенгети, описва Николай ситуацията по време на рекордно дългия прелет.

Междувременно  той пресякъл Екватора и продължил на югозапад.  Тогава се  оформила идеята как да се прибере към Найваша, където да изчака жена си в квартирата.

Наскоро откраднах една етиопка от племето нюер, разказва той. Оженихме се и избягахме в Кения, че още ни издирват, но по-голямата драма е как ГРАО Пловдив да признае брака ни, въпреки че е заверен от Външно на Етиопия и посланика ни в Адис. Ако се наложи - няма да се върна в България, защото не мога да оставя жена си сама в Африка, споделя младоженецът.

Останалата част на полета била логична, благодарение на познанията му за района от предишните години.

Имаше критични моменти, когато силният вятър ме издухваше към парка с лъвовете до Накуру. Успях да се набера и пресека надлъжно езерото му. Подминах езерото Елментейта с розовите фламинги, а преди това, като пресякох Кабернет, дълго се наслаждавах на езерото Баринго, което гъмжи от крокодили. Последно прес​якох езерото Найваша, в което вечер басово грухтят дебели хипопотами.

Красиви 6 часа и половина във въздуха и нов кенийски рекорд от 208 км, споделя Николай, напълно удовлетворен от това дълго пътешествие в небето над Африка.

Откраднах си етиопка от племето нюер

Наскоро откраднах една етиопка от племето нюер, разказва Николай Йотов. Оженихме се и избягахме в Кения, че още ни издирват, но по-голямата драма е как ГРАО Пловдив да признаят брака ни, въпреки че е заверен от Външно на Етиопия и посланика ни в Адис. Ако се наложи - няма да се върна в България, защото не мога да оставя жена си сама в Африка, споделя младоженецът.  

Минута след приземяването

В небето над саваната

Над десет години Николай Йотов прекарва зимните за нас месеци на Черния континент. Отива там,   за да открива тайните на небето над саваната, да сбъдва стремежа си да лети все по-високо. В Африка търси нови места за летене, а за да финансира пътуванията, организира групи, които да води.

Едната година отивам, за да проучвам, споделя парапланеристът. Следващата организирам група, водя я на местата, които съм открил. Хората от групата са опитни пилоти, а аз съм гид и те ми плащат за тази услуга, разказва той. В групата има и българи, и чужденци. Всички са настроени приключенски. Това, което ни събира, е изследователският дух. Мога да возя и пасажери с парапланера, но ми е по-интересно, когато летим заедно. А когато вечер разпъваме палатките в парка Масай Мара, лъвовете ни гледат отстрани, разказва той.