Пашинян даде на заден за арменския геноцид, искал връзки с Турция

Арменският премиер Никол Пашинян повтори готовността на страната си за бързо нормализиране на връзките с Турция в контекста на регионалния мир и стабилност, сигнализирайки, че тежкото бреме на историята около събитията от 1915 г., които Армения описва като „геноцид“, не трябва да пречи на сближаването между двете нации, съобщи турския ежедневник Хюрийет.

Пашинян стана първият арменски премиер, който дава интервю на група турски журналисти в офиса си в Ереван, в ход, разглеждан като ново историческо развитие между двете страни, които се опитват да нормализират връзките си.

„Ако говорим за желания, със сигурност бих пожелал установяване на дипломатически връзки между Турция и Армения, отваряне на границите за сухопътен и железопътен транспорт и преки бизнес връзки“, отговори Пашинян на въпрос за връзките и процесите на нормализиране.

Припомняйки, че сделката за отваряне на граничния пункт за граждани на трети страни все още не е изпълнена и подчертавайки, че Ереван чака изпълнението й, Пашинян допълни, че отхвърля твърденията, че процесът между Анкара и Ереван не дава резултати.

„Защото днес има много пряк диалог между нашите страни и ако сравните с миналото, това е много значителна промяна“, подчерта той, подчертавайки важността на политическата воля и на двете страни за напредъка му. „Виждам тази политическа воля, но важното е тя да продължи да се развива взаимно“.

На въпрос относно последните му изявления и оценки за историята, които често създават противоречия в родината му и сред арменската диаспора, Пашинян заяви, че иска да предаде посланието на своя народ, че „трябва да разделят историята и днешния ден“.

„Не можем да възприемаме историята и днешния ден по един и същи начин. Защото днес е днес и историята си е история. Защото, според моите разбирания, бъдещето не трябва да бъде тотално отражение на историята.“

Той добави, че бъдещето трябва да се разглежда като възможност да се коригират някои страници от историята.

Но тази дискусия не трябва да се ограничава само до арменците, тя трябва да узрее и в региона, сподели арменският премиер. „За какво искаме да използваме историята? За да продължи конфликтът вечно или като послание за изграждане на бъдеще, основано на регионална стабилност? Подкрепям последното“, добави той.

На въпрос как тези дискусии върху историята ще окажат влияние върху процеса на нормализиране, особено в контекста на обвиненията в геноцид срещу Турция от страна на Армения, премиерът Пашинян отбеляза, че признаването на „арменския геноцид“ на международната арена не е сред външнополитическите приоритети на Армения.

Тази негова позиция не означава отхвърляне на инцидентите от 1915 г. като историческо събитие, което не може да бъде отречено или дискутирано, подчерта Пашинян. 

„Ние сме доволни, когато парламентът или правителството на отдалечена страна вземе решение да признае геноцида. Но когато радостта или еуфорията, произтичащи от това решение, избледняват, този въпрос излиза на преден план: Какво ни дава това решение по отношение на връзките ни с най-близкото ни обкръжение?“

Премиерът подчерта необходимостта Армения да се съсредоточи върху интересите на държавата и трябва да отговори на въпроса как да се справи с тези исторически факти, като уточни: „Тъй като периодът, през който се случи тази трагедия, Република Армения не е съществувала“.

„Мирът, от който се нуждаем сега, е достъпният мир. Тоест мирът, който е тук и се случва сега. Затова трябва да мислим преди всичко за регионален мир и според моите разбирания това трябва да е урокът, който получаваме от историята“, заключи той.

Нормализирането между Турция и Армения не е въпрос дали, а кога, подчерта той, като предложи процесът да напредва търпеливо.