Пътешественикът поет Теодор Троев събра в стихове приключения и любови

Теодор Троев е кореняк пловдивчанин, завършил Английската гимназия в града под тепетата. Журналист, поет, пътешественик, автор на книги и документални филми за вълнуващи експедиции с копия на антични кораби,  някои от тях ръководени от световноизвестния изследовател Тим Северин, по маршрутите на Одисей, Язон и Аргонавтите. Живял е в Ню Йорк и Лондон, бил е в над 65 страни на няколко континента. Освен за български медии е сътрудничил и на авторитетни британски издания като The European, The Times, Financial Times, Geographical Magazine. Той е първият български член  на Кралското географско дружество в Лондон. 

През годините, в които пътува по света, освен статиите за различни медии, Теодор Троев издава няколко книги, свързани с пътешествията му, с интересни срещи и преживявания, с екзотични места и незабравими приключения. 

В книгата си “Експедиция "Аргонавтика“ Теодор Троев разказва за най-интересните моменти от плаване по пътя на Аргонавтите.  В документални филми и статии той представя пътешествието на Одисей, експедиция "Кирения", пробните плавания с "Трирема", Кръстоносния поход, експедиция "Пунт" и пътешествието "Папирела". 

„Книгата ми "Експедиция "Аргонавтика" е разказ за плаването до земята на Златното руно, но и разказ за всички хора, които помогнаха това да се случи. Идеята за експедицията се роди на нощна вахта с яхтата “Хоро” на пловдивския Клуб “Пътешественик”, създаден от Стойчо Стойчев, журналист и магнетична личност. Той промени живота ми - насочи ме към журналистиката с мечтата тази професия да ми помогне да пътувам до интересни места. С него написахме книгата “Нашите пътешествия” за историята на Клуб “Пътешественик”.

Плаване по пътя на Одисей

На тази нощна вахта, на връщане от Малта, един от колоритните участници в екипажа ни - Сергей Куприянов, ми разказа за златния слитък с форма на разпъната животинска кожа, който бе намерил под вода край нос Калиакра. Така се роди нова хипотеза за Златното руно. Замисляхме ветроходна експедиция по пътя на древните мореплаватели, когато  научихме, че световноизвестният пътешественик и изследовател Тим Северин строи копие на древна галера, с която да проследи пътя на Язон и Аргонавтите за Златното руно. Маршрутът беше от Гърция, през Черно море, до Колхида - днешна Грузия.

В България дотогава бяха излезли две книги на Северин:  „Пътешествието "Брендан" - с кожена лодка през Атлантика“ и „Пътешествието "Синдбад“ с древен арабски кораб.

Самоделната яхта "Хоро" на Клуб "Пътешественик"

Стойчо му беше голям почитател и ме беше запалил с мечтата да се срещна с този невероятен човек. Реших, че това е момент, който не трябва да се изпуска. Успях да убедя един варненски яхтклуб  да направим експедиция “Аргонавтика” - с яхта “Аврора” с шкипер Хенрих Кокончев. 

В екипажа ни бе и опитният морски археолог Михаил Лазаров. Целта ни беше Поти в Грузия, тогава една от съветските републики. Оказа се, че Поти беше от т.нар. "затворени пристанища", в които чужденци се допускат със специално разрешение. Нямаше време да реагираме за разрешения от Москва и ми дойде идеята да убедя кореспондента на „Правда“ в София да напише статия за експедицията ни, преди да тръгнем. Като излезе статията, взех няколко броя. В Поти, като ни поискаха документи, извадих вестника: „Вие „Правда“ не четете ли?“... Допуснаха ни, без да имаме съответното разрешение, след като видяха в съветския официоз статия за експедицията ни до Поти.

След два дни пристигна и галерата ​"Арго" на Тим Северин 

Бях му подготвил материали за находки от нашето Черноморие от времето на Аргонавтите. Единият беше точно за златния слитък от Калиакра и връзката на историята за Златното руно с нашето крайбрежие. Много му хареса. На прощалната вечер в Поти ме викна  да седна до него и след дълги  грузински тостове Тим Северин обяви, че следващата му експедиция ще е  по пътя на Одисей. И неочаквано каза, че за пръв път в екипажа му ще има българин. Потупа ме по рамото: “Теодор ще дойде с нас“. 

На борда на галерата "Арго" - Теодор Троев показва на Тим Северин материали за находки от нашето крайбрежие

Това беше сбъдната мечта. Затова книгата "Експедиция "Аргонавтика” започва с посвещение до децата ми:  “Не спирайте да мечтаете!”...

Очерците и интервютата с интересни хора, които Теодор е срещал, описва в книгата си „Тази неизлечима болест - пътешествието“.

Книгата, за която обаче говори с много емоция, е за езерото Кламат в Орегон

„Езерото е наистина едно от райските кътчета на планетата  и докосването ми с него ми даде нова насока в живота. Там заснехме документалния филм “Надежда, наречена Кламат” в екип със Симеон Идакиев, водещ програма “Атлас” на БНТ,  и Николай Йотов - филмов режисьор, с когото навремето бяхме заедно в Клуб "Пътешественик".  В това езеро виреят синьозелените водорасли, смятани за най-пълноценната храна и най-добрия източник на слънчева енергия, протеини и микроелементи. При това пътуване се запознах с д-р Гейбриел Казънс, който е много голям техен почитател и е превърнал имението си в място, където хората се лекуват без усещането, че са в болнично заведение. И лекарите, и пациентите са облечени в пъстри роби, за да се чувстват като на почивка, и се лекуват с природни методи. Д-р Казънс е установил, че водораслите са най-добрата храна за мозъка - и за паметта, и при други проблеми...

Теодор Троев по пътя на митичните герои

Това беше през 1996 година и когато по БНТ излезе филмът ни, много хора го презаписваха на касети. Тогава, по време на кафе с приятели, се роди идеята да напиша книга по филма, в която да разкажа по-подробно за това уникално място и водораслите. Хората явно я харесват, защото вече излезе четвърто, по-обогатено издание, с още повече  подробности и снимки", спомня си за дните, които дават нова насока в живота му.

След книгите си за пътешествия Теодор Троев издава и две стихосбирки, които събират в себе си вятъра, който е прегръщал, морето, което го е предизвиквало, приятелите, любовта, полетите и надеждите на един цял живот.

„Там някъде“ е първата стихосбирка, която заедно с втората поетична книга „Вятъра прегръщам“ авторът ще представи днес от 18 часа в Изследователски център-музей “Тракарт” в Пловдив.

Теодор Троев започва да пише стихове още в казармата, в която влиза седмица след като се запознава с първата си муза от Пловдив.

„Поезията стана причина да променя фамилията си. Покрай първите трепети написах поема, която спечели първа награда на сп. „Армейска младеж“.  Викнаха ни във Военния клуб в София с други младежи, които имаха награди за разкази - да си четем произведенията. Вълнуваме се и малко преди да изляза на сцената, идва полковник Евстати Бурнаски. Той също беше поет, но и шеф на културата на Армията. И ми казва: „Ефрейтор Панайотов, много ти е гръцко името. И Теодор, и фамилното Панайотов - с гръцки произход. Измисли си някакъв псевдоним поне за фамилното име”.   

Изведнъж ми хрумна Троев - може би от Троя, тъй като една от любимите ми книги беше “Древногръцки митове и легенди”.

След две седмици идват родителите ми на свиждане и аз им показвам списанието да се похваля. Майка ми ме погледна изненадано:

„Ти пък откъде се сети за фамилията на прадядо си?“.

Няма случайни неща. То името си било мое, по майчина линия", спомня си Тео Троев​, който никога не е виждал прадядо си Продан Троев, но от майка си научава, че къщата му била до тази на Пейо Яворов в Чирпан.

Първата поетична книга „Там някъде“ се ражда с подкрепата на издателство “Анхира”.

“Дотогава “Анхира” се фокусираше върху книги за здраве, личностно развитие, финансова грамотност. Благодарен съм на основателя на издателството - д-р Петър Найденов, че хареса стиховете ми и за пръв път публикува поезия”, споделя Троев.

„Като изпратих “Там някъде” на поета Петър Москов - приятел от Клуб “Пътешественик” в младежките години, той ме изненада, че някои от стихотворенията стават за песни. Доверих му се, защото той е писал текстове за някои от най-известните ни изпълнители”, разказва поетът пътешественик.

„Вятъра прегръщам“ е втората поетична книга, в която няколко стихотворения намират нов живот и в песни

“Певицата Симона Сиванио, известна и в Чехия, направи две песни  по стихотворенията ми „Вятъра прегръщам“ и „Нощта е моето пространство“. Диана Дафова си хареса „Докосване“. Маргарита Хранова избра „Накъде е моят път“. А Цвети Радойчева сътвори по мое стихотворение песента „Дишам само за теб“, разказва поетът и споделя, че тази книга е заредена с много емоция, защото в нея участват любими хора в живота му.

19-годишният му син Тео-младши на всяко стихотворение, оживяло като песен, поставя QR код, през който се влиза в Youtube, за да могат хората, които четат стиховете, да чуят и песните. Илюстрациите са основно на художничката Цветана Горанова, която нарисувала картини по стихове от книгата и направила изложба с тях в столицата. Има рисунки и от 10-годишната му дъщеря Дария. Тео-младши пък направил част от илюстрациите с помощта на изкуствен интелект. А на първата страница е снимката на голямата любов на поета - Деси.

Още една мечта е напът да сбъдне пътешественикът поет -  документален филм “Вятъра прегръщам”, който да е свързан и с него, и с Пловдив. Тази идея идва от режисьора Петя Ангелова, чийто филм „Вино от глухарчета“ печели първа награда на американския кинофестивал North Beach American Film Festival, а с последния си филм „Ромео и Жулиета под тепетата” е номинирана за награда „Пловдив“ .

За попътен вятър на филма "Вятъра прегръщам"

Първата стъпка е направена, след като Община Пловдив одобрява за финансиране проекта за филм на Петя Ангелова по програмата „Гражданска активност“.  В снимачния план са заложени емблематични места за града ни, като например Семинарията, където са минали ученическите години на Теодор в старата сграда на Английската гимназия.

„За осъществяване на такъв филм ще отидат и всички средства от поетичните ми книги. Надявам се и хора от бизнеса да помогнат за създаването на филма. А също и приятели, чрез краудфъндинг - все по-популярен начин за набавяне на финансови средства, като много хора осигуряват малки суми за определен проект” - не крие надеждите си поетът пътешественик.