Павел Георгиев от "Непокорна България" с коментар

Павел Георгиев, „Непокорна България“, студент по политология в СУ „Св. Климент Охридски“, фейсбук:

Възмутен съм. Само преди ден станахме печални свидетели на нов, още по-нагъл епизод, посветен на упадъка на българската демокрация и нейните колабирали институции. Председателят на този незаконно избран и нелегитимен парламент си позволи да заличи цяла опозиционна парламентарна група – цинично, без аргументи, без дебат. Няколко дни преди това същият този председател вкара абсурдна декларация срещу Конституционния съд, сменяйки коренно позицията си за по-малко от 24 часа. Крещящ пример за притиснат човек със зависимости.

Подкрепящото Киселова мнозинство прие най-антисоциалния и вреден за икономиката бюджет за последните години, който открито крещи "корупция". Набързо успяха да си излъчат и управител на Здравната каса, както и конституционен съдия в уличилия ги в кражби Конституционен съд.

Възмутителна е дълбочината на историческото дъно, до което падна нивото на българския парламентаризъм. Вместо да се засрамят, управляващите преминаха в агресивна атака към несъгласните с тях. На крачка сме от това някой слънчев ден просто да се събудим и да ни съобщят, че изборите са излишни.

Странното мълчание:

Но, по-притеснително от безочието на тези самозабравили се властници, е тишината, която се разстила над Дондуков “2”. Вече трети ден президентът мълчи оглушително!

Трети ден няма никаква реакция от институцията, която по Конституция е призвана да бъде гарант за демократичния баланс. Това мълчание е не просто притеснително. То е знаково. Знаково за всички нас, които в последните години първи дръзнахме да свалим розовите очила, когато поглеждахме към „Дондуков“ с надежди за алтернатива и промяна. И с времето видяхме, и осъзнахме, (някои болезнено), че там такива няма. Радев не само че не сезира КС за изборните кражби, когато имаше тази възможност, но и отиде на крака в Народното събрание и го легитимира. В същото време вицепрезидентът Йотова открито сипе хвалебствия за кабинета и не обелва нито дума за атаките над опозицията. Нито дума за този произвол.

Явно в президентството можем да търсим единствено споделена отговорност за политическата криза от последните седем избора насам. Не само защото, в продължение на години цялата власт в държавата беше съсредоточена в служебните кабинети на президента, а и защото именно под неговото крило през това време се създадоха не една или две нови партии, които допълнително фрагментираха партийната система и задълбочиха политическата нестабилност в страната след 2021 г:

“ИТН” - с които Радев поддържа най-топли отношения още от времето на референдума на Трифонов, координиран тясно с Дондуков “2”.

“Продължаваме промяната” - чиито лидери той легитимира и инсталира на върховете на държавата, а след това публично се отрече от тях.

“Левицата” - които създаде подобно на ПП и захранваше още в генезис със структури и негови назначения от БСП (вкл. областни управители, зам.-министри), с цел да отслаби лявото пространство, за да разчисти политическия терен за своя си проект. А след като ги използва успешно за втори президентски мандат (ПП, БСП/Левицата), ги захвърли в небитието, напук на сегашните напъни на новото ръководство на столетницата да си прелее авторитет чрез президентската двойка.

“Български възход” - нейният лидер, ген. Стефан Янев, бе цели два пъти министър-председател по време на служебните кабинетите на Радев. (да припомним и че доц. Киселова беше съветник по правни въпроси на президента преди да се появи в листите на превзетата БСП).

Истината е, че за всичкото това време политическата обстановка в страната се диктува от отношенията между триадата Борисов-Пеевски-Радев.

Това са трите субекта на властта в България, които според обстоятелствата или се прегрупират и конфронтират двама срещу един (в случая президента - като алтернатива на Пеевски и Борисов), или пък работят заедно, когато имат обща цел - като например да изберат Сарафов, или да свалят правителството “Петков”. Как тази триада си взаимодейства по време на избори става ясно черно на бяло в доклада на ОССЕ от октомври, 2022г.

За жалост, жертва на това задкулисие, обаче, се оказа не кой да е, а целокупният ни народ. На това сме свидетели днес. На тази нестихваща агония.

И когато заради тази зловеща реалност излязохме по улиците и площадите, Пеевски се закани да ни приключи.

Но това не трябва да ни сломява. Това е очакваната реакция на едно настояще, което отказва да проумее факта, че вече е минало.

Не може и не бива да търпим повече този самозван, корумпиран политически “елит” да се разпорежда с бъдещето и съдбините на България. На този модел трябва да се сложи край! Гражданското непокорство е нашето основно оръжие срещу корупцията и безнаказаността. Време е да го използваме!