Пазарът на труда: Търсят се 23 000 работници в строителството

Tърсенето на труд както краткосрочно, така и дългосрочно, остава много високо. Това е основният извод от последното проучване на пазара на Агенция по заетостта (АЗ). Наблюдават се обаче промени по сектори и професии в заявената потребност от работна сила. На преден план при среднистите строителните работници изместват машинните оператори, а туризмът свива потребностите. При висшистите пък се регистрира по-голямо търсене на учители, отколкото на здравни работници.

Съдейки по отговорите на работодателите на допитването на Агенцията по заетостта, затрудненията при наемането на нови работници се задълбочават, като през 2024 г. такива срещат 66,7%, на фона на 64% година по-рано. Водеща причина за това остава недостатъчната квалификация, образование и умения на наличните кандидати (43%). Все по-голяма тежест има общата липса на лица в трудоспособна възраст - според 16% от работодателите кадри няма като цяло, а други 12% посочват, че липсват кандидати конкретно за длъжностите, където те имат отворени позиции. Важно е да отбележим обаче, че тези разпределения важат само за фирмите, които имат намерение да наемат нови работници, които са едва 14% от всички - останалите явно не смятат за нужно или възможно да увеличават персонала си.

Отрасловата структура на регистрираното от АЗ непосредствено търсене на труд (за следващите 12 месеца) също претърпява значителни промени. Индустрията продължава да играе водеща роля (36% от общото търсене от 212 хиляди души), но на второ място излиза строителството (21%), което измества търговията, транспорта и туризма (20%). Тези промени отразяват, от една страна, нормализирането на пазара на труда след ковид пандемията, и от друга - връщането на туризма към предкризисните параметри на работа, но и продължаващата експанзия на строителния сектор. На преден план излизат и държавното управление, образование и здравеопазване (20%) най-вече заради потребностите на болниците и училищата.

Погледът към търсенето на работници с професионална квалификация разкрива сериозни размествания. На първо място през 2024 г. излиза недостигът на строители - почти 23 хиляди души на фона на 8,3 хиляди година по-рано. Голям ръст има и при строителните техници - от 1,2 хиляди на 5,1 хиляди души. Ръст се отчита и при търсенето на шивачи (до 9,7 хиляди души). Прави впечатление обаче, че постепенно намалява декларираният недостиг на готвачи, сервитьори и бармани. Това кореспондира с бързия ръст на наетите в сектор „Хотели и ресторанти“, подкрепен и от настъплението на българския трудов пазар на работници от чужбина.