Пет заявки за патент направиха учени от МУ - Пловдив

Утвърдени учени и млади изследователи от Медицински университет - Пловдив (МУП) са с пет заявки за патент, направени по Програмата за стратегически изследвания и иновации за развитие на висшето учебно заведение (ПСНИИР-МУП, Договор № BG-RRP-2.004-0007-С03). Постиженията на учените бяха обявени в рамките на двудневна конференция, на която се отчетоха досегашните успехи по проекта.

Ректорът на МУ-Пловдив проф. д-р ангел Учиков откри информационното събитие

Проектът, който е с продължителност 42 месеца, е част от Стълб 2: Създаване на мрежа от изследователски висши училища на Програмата за ускоряване на икономическото възстановяване и трансформация чрез наука и иновации от компонент „Иновативна България“ на Националния план за възстановяване и устойчивост, финансиран от Европейския съюз - NextGenerationEU. По него са привлечени средства в размер на 28 млн. лв. Програмата е насочена към разширяване на съществуващия капацитет и приоритизиране на перспективни иновационни дейности и проекти.

Част от членовете в ПСниир-МУП (от ляво надясно): Живко иванов - финансов мениджър,проф. д Николета Трайкова - зам.-ректор по проектна дейност, инж. Радмила Филева - оперативен координатор, проф. д-р Христо Тасков - водещ изследовател

Основните научни направления са: 

- Дигитално направлявано познание и когнитивно профилиране; 

- Имунен дисбаланс и дефицити; 

- Професионален персонализиран подход при колоректален рак; 

- Биоматериали и наноструктури за доставяне на лекарства; 

- 3D биопринтиране като платформа за скрининг на лекарства и моделиране на болести;

- Здраве и качество на живот в зелена и устойчива околна среда; 

- Минимална остатъчна болест чрез многопараметрична поточна цитометрия;   

- Молекулярни сигнатури и клетъчният метаболизъм при неопластични и невродегенеративни заболявания; 

- Нови микробиологични подходи за прецизна диагноза и таргетна терапия; 

- Транслационна невропсихиатрия.

По време на форума бяха представени данни за дейността на всички 10 работни групи с български и чуждестранни изследователи и одобрените 19 приложни проекти. До момента има подадени пет заявки за защита на научноизследователските резултати, направени в рамките на Програмата.

Иновативните заявки за патент или полезни модели са в сферата на система и метод за оптимизиране на изследванията при онкологични заболявания в детска възраст (минимална резидуална болест). Друго направление със заявка за полезен модел е свързано с разработка на фармацевтични интелигентни лекарстводоставящи системи, базирани на наночастици, с минимално вредно въздействие за пациента.

Сред областите, по които учените от МУ - Пловдив работят, са и създаване на DNA биомаркери за проследяване на пациенти с белодробен карцином, дигитално приложение, базирано на изкуствен интелект, за бърза диагностика на спешни пациенти, създаване на алгоритъм за избор на оптимална терапия на пациенти с разстройство от аутистичния спектър и други.

По програмата се правят и иновативни разработки, свързани с организиране на мащабно проучване на съчетаното въздействие на множество градски експозиции върху здравето на хората в България, 3D биопечат като механизъм за скрининг на онколитични вируси, както и разработка на иновативен консенсусен мрежов подход, базиран на fMRI, приложим при пациенти с голямо депресивно разстройство.

„За мен е привилегия да приветствам учените и изследователите, които днес ще представят своите разработки в рамките на стратегическата научна програма за развитие на МУ - Пловдив.“ С тези думи конференцията откри проф. д-р Ангел Учиков, ректор на висшето училище и  председател на УК на ПСНИИР-МУП. В приветственото си слово той каза, че по програмата са привлечени водещи изследователи от страната и чужбина в стратегически за университета научни области, а сред основните цели е създаване на нов модел на развитие на научноизследователската дейност и стимулиране на кариерното развитие на млади специалисти в приоритетни за МУ области, с потенциал за внедряване на иновациите в индустрията.

Проф. Учиков подчерта, че по програмата са привлечени да работят 19 водещи учени и 37 млади изследователи както от МУ - Пловдив, така и от партньорски университети от Европа. Много от техните иновации имат заявка за патент, което е показателно за напредъка на проекта. Ректорът на МУП допълни, че програмата е в унисон с иновационната стратегия и традициите, които университетът има в управлението на национални, европейски и международни програми, насочени към значими открития за пилотно въвеждане в клиничната практика.

Създаваме биомаркери за социалнозначими заболявания

Проф. д-р Николета Трайкова, заместник-ректор по проектна дейност на МУ - Пловдив и заместник-председател на Управителния комитет на Програмата за стратегически изследвания и иновации за развитие на МУП

Изследователите и учените от МУ - Пловдив, както и други учени от страната и Европа работят в 10 научни направления и по 19 приложни проекта. Направени са много иновативни заявки, особено сред приложните проекти, както и сред научните направления, които са свързани с много социалнозначими заболявания, каквито са например онкологичните. Целта е създаване на биомаркери за проследяване на пациенти с белодробен карцином, с карцином на дебелото черво, който е бич за нашето време.

Прилагаме и много интересни проекти, свързани с 3D принтиране, с прилагане на изкуствен интелект, както и диагностика на спешни пациенти с политравми и исхемичен инсулт, което е също сред социалнозначимите заболявания. Много важни са аспектите, които се развиват в сферата на фармацията. Това са проекти, свързани с антибиотичната резистентност, със системно базиране на наночастици с минимално вредно въздействие върху пациентите, за което в момента се подготвят патентни заявки.

Фокусът ни е върху заболявания, свързани с нарушения на имунната система

Проф. д-р Христо Тасков, водещ изследовател и ръководител на научна група по Програмата, която проучва вродени и придобити имунни дефицити

Фокусът на нашите изследвания е върху постковид и синдрома на хроничната умора, като две заболявания, свързани с нарушения на имунната система. Целта на проекта е да се открият биомаркети (лабораторни показатели), които да послужат както за по-точната диагноза на тези заболявания, така и за проследяване на тяхното лечение. Ние изследваме около 250-300 биомаркера от различни аспекти на имунната система, като клетъчен имунитет, цитокини, хронично възпаление, чревен микробиом. Така обхващаме всестранно имунната система, защото една от хипотезите за тези две заболявания е, че те са следствие на едно хронично имунно възпаление. Засега събираме материалите от пациенти, които са с тези две заболявания.

Предстои събраната база данни да се изследват и анализират с оглед да открием зависимости между множеството биомаркери и посочените две заболявания. Целта е да подберем най-информативните биомаркери и да ги предложим на медицинската общественост, за да се ползват за диагностика и лечение. В работната група участват осем души от МУПловдив - има баланс между четирима утвърдени учени и четирима млади учени.

Всички млади учени разработват дисертации за повишаване на образователната си степен. Очакваме към края на проекта действително да открием важни биомаркери, които да публикуваме, както и да изготвим диагностичен модел, който да се патентова, а болните да се подложат на мониторинг относно хода на лечението. 

Целта ни е да патентоваме алгоритми при психични разстройства

Проф. д-р Дроздстой Стоянов, ръководител на Катедрата по психиатрия и медицинска психология в МУ - Пловдив и ръководител на научна група по Програмата

По проекта се занимаваме с изобразяване на мозъка при пациенти с психични нервни разстройства. Нашата цел е търсене на маркери за по-прецизна диагностика при психичните заболявания. В момента това се основава на субективни оценъчни тестове - обикновено интервюта с пациенти между 18 и 65 години. Идеята е с новооткритите маркери да информираме и подпомогнем извършването на по-обективна класификация на психичните заболявания и да съдействаме за насочено индивидуално лечение и проследяване на ефекта.

 Нашият фокус е върху ранния риск от тежки психични разстройства, като шизофрения и биполярно разстройство. Обикновено този риск се идентифицира във възрастта между 18 и 21 години и това е моментът за ранна интервенция с оглед на предотвратяване на прогресия на болестта. Нашите очаквания от проекта са, че ако се запази темпото на работа, което имаме в момента, ще можем да представим ноу-хау и да патентоваме нашите алгоритми и процедури по начин, по който да бъдат полезни за други потребители в здравната система.

Ще внедрим софтуер за бърза диагностика на мозъчната патология

Д-р Нели Атанасова, рентгенолог в УМБАЛ „Св. Георги“

Участвам в приложен проект, чиято цел е да внедрим софтуер, който да ни помага в по-бързата диагностика на исхемичните мозъчни инсулти и мозъчната патология като цяло. Идеята е процесът да е изцяло автоматизиран, което ще се прилага за първи път при нас. Първо ще тестваме, след което ще пристъпим към внедряваме. Софтуерът е много обещаващ, разработен е в чужбина и ще се използва от все повече институции.