Писателят Васил Гинев: Вълчан войвода плаща Освобождението с 30 тона злато

- Г-н Гинев, защо посветихте над 30 години на изследване на живота и делото на легендарния Вълчан войвода? 

- Произхождам от хайдушки род. Моят прапрапрадядо Михо Кафталията, роден през 1785 г. в село Провадия, Одринска околия, е бил в четата на Вълчан войвода. Дядото на Михо е бил един от първите български хайдути - още по времето на Делю войвода, на Христо войвода. 

Интереса ми към Вълчан войвода събуди още в детските ми години моята баба - тя владееше турски и български писмено и говоримо, имаше ярки спомени от лични срещи с четници на Вълчан.

Първо възнамерявах по нейните разкази да напиша книга за прадядо  ми. Докато се ровех за повече сведения за четата, осъзнах, че Вълчан е много голям българин, тръгнал да хайдутува с велика цел - освобождението на България. Реших, че първо трябва да напиша книга за него. 

Търсенето на данни, автентични документи, свидетелски разкази ми отне над три десетилетия. Изпълних и фамилния си дълг - написах и книга за живота на прадядо ми Михо Кафталията.

- Защо Вълчан е толкова впечатляваща и мащабна фигура?

-  Вълчан е хайдушкият цар на България, войвода на войводите  - за него 35 чети хайдутуват 10 години. Той участва в четири войни и четири въстания. Хайдутува цели 60 години.

Кой е прославеният войвода Панайот Хитов пред Вълчан?! Хитов прави само хайдушки туризъм - със 17 души гърмят по един пъдарин и бягат в Сърбия.

А Вълчан е колос в българската история, останалите ни герои са  просто написани от един чех. Константин Иречек пише през 1876 г. нашата история, както му е  поръчана от Австро-Унгария и Русия заради Проливите. Избира за герои Левски, Ботев и Априлското въстание, а всичко друго е неглижирано. И все още се придържаме към тази история.     

- Наистина ли Вълчан войвода е платил 30 тона злато за Освобождението на България? Не е ли това красива легенда и има ли писмени доказателства? 

-  Наясно съм колко са скептични българите, включително и по отношение на съществуването и източниците на съкровищата на Вълчан войвода. Тези, които не вярват, могат да видят автентичните документи, които съм представил в Ютюб. Направих го, след като в предаването "Операция "История" поканеният от водещия Росен Петров специалист изрази сериозни съмнения за стореното от Вълчан. Има документи за това в руския флот, има свидетелства на очевидци, паметни плочи за делата на големия българин.   

Но явно на академичната общност от историци не е изгодно да признаят такива факти. 

Вълчан войвода предал златото на самия император Николай Първи - 

има свидетели за това. Един от тях е прадядо ми Михо Кафталията, който е присъствал при плащането на парите на руснаците. 

През 1828-1829 г., по време на  т.нар. Дибичова война Вълчан войвода с 8000 души превзема Созопол, Сизеболи, както го наричат турците. Руснаците превземат Одрин и тръгват към Цариград, но се намесват Англия и Франция и те се оттеглят. Тогава 500 000 български семейства, между 4 и 5 милиона души,  напускат страната и се заселват в Молдова, Влашко, Бесарабия, Крим. 

При представянето на първа част на книгата за Вълчан дойдоха двама старци и пред 200  присъстващи коленичиха да ми целуват ръка. Единият беше на 92 години, другият - на 96. Казаха ми през сълзи: "Намери се един българин да напише истинската българска история!". 

При плащането за освободителната война, когато идва бригът "Орфей" за товарене на златото, дядото на единия старец  - четникът Мавруди, е бил на кораба заедно със Стайко Байрактаря. И според други източници Мавруди и Стайко са били там, защото разбирали руски и превеждали на Вълчан войвода.  

Дори според четника Мавруди излиза, че Вълчан се е срещнал не с  известния военачалник граф и генерал Иван Паскевич, а със самия император Николай Първи. На тръгване Мавруди е чул, че се обръщали към този мъж с "Ваше ​величество", а не "Ваше превъзходителство", каквото би било обръщението към граф. Под прикритието на граф Паскевич на срещата с Вълчан е бил самият руски император, според спомените на тези възрастни наследници на хора от четата.

Има и турски документи за Вълчан, но и съседите не знаят много за него. Ако знаеха, щели са да го хванат, докато е хайдутувал - за главата му е била обявена награда от една хазна злато. При това той е живеел на стотина метра от султанския сарай и ходел да се оплаква в ролята на Кадир бей от Вълчан войвода. И турските власти му давали пари и оръжие да си пази имотите. Това е излагация за империята.

- Как Вълчан войвода натрупва такива огромни съкровища - злато, скъпоценни камъни? 

-  Вълчан е роден в Копан - в днешна Турция, Лозенградско. Днес селището не съществува. Преди да стане хайдутин, е пират в Средиземно море, заедно с един грък, който има къща на стратегическо място в  Цариград - близо до  султанския сарай.  Гъркът имал римска карта с означени места на съкровища, с която двамата тръгват да търсят злато в Средна Стара планина. Водени от картата, край Троян проникват в подземието на бивш римски рудник, пълен с кюлчета злато, самородно злато, диаманти. Гъркът искал да купуват имоти, но Вълчан имал други намерения. Убива съдружника си, реже едно кюлче надве и казва на мъртвия: "Половин кюлче ти стига за оня свят, другото ми трябва за освобождението на България".

Вълчан се предрешва като богат турчин и се превръща в уважавания в Цариград Кадир бей

Сприятелява се с влиятелния Емин ага, ковчежник на султан Селим Трети, който срещу щедро заплащане започва да предава на Вълчан карти с маршрутите на хазните, идващи от различни райони на Османската империя. Вълчан обира по-голямата част от хазните, минаващи през нашите земи. А една хазна съдържа обикновено между тон-тон и половина злато.        

През 1808 г.  еничари убиват Селим Трети и започват гоненията срещу еничарите. Над 6 хиляди бягат от Цариград с 66 волски каруци, натоварени с 66 тона злато. Разпределят парите на шест места - от Охрид до Варна. Крият част от богатствата в пещери. Вълчан избива главните еничари и успява да вземе по-голямата част от скритите им богатства.   

Но най-многото злато и скъпоценни камъни на Вълчан идват от римски рудници. Веднъж четата му напада керван, чиито трима водачи се оказват кардинали на папата. Идвали по нашите земи след уговорка със султана да отворят всички стари римски рудници и монетарници, а намереното там да се подели между Цариград и Ватикана. От кардиналите Вълчан и хората му научават къде са скрити съкровищата и какви капани ги пазят. Така войводата става собственик на 90 процента от римските рудници и монетарници по нашите земи. 

- Къде се намират тези съкровища? 

- Пръснати са п​о територията на цяла днешна България. Най-много са скрити около Троян, Сливен и Варна. Имало е подземия на Маслен нос край залива Света Параскева, с чието съдържание Вълчан плаща освободителната война. Има и десетина второстепенни подземия. За тези, които не вярват, нека кажа, че наскоро намериха скривалище с 10 тона злато в Одринско, за което бил уведомен и президентът Реджеп Ердоган. На записи в Ютюб от ваденето на кюлчетата се чува: "Ашколсун, кара курт! Аферим Вълчан войвода!".     

Преди 1989 г. Людмила  Живкова отвори една съкровищница с осем тона в Странджа, а по нареждане на Тодор Живков беше отворено хранилище с 11 тона злато при Змей кале край русенското село Копривец. Ако три са отворени досега, остават още седем второстепенни хранилища и три основни. Във всяка второстепенна съкровищница има по 8-10 тона злато, а в пещерите с основни богатства има невероятни количества, тонове  злато и скъпоценни камъни.

Вълчан умира на 104 г. и остава напълно нетленен като света Бернадет

Прадядо ми го вижда 4 години  след смъртта му в местността Ярамаз кая, край село Булаир, община Долни чифлик -  изглеждал като че ли спи. Според последни проучвания именно там, в източните гънки на Стара планина, е скрито може би най-голямото богатство на Вълчан войвода в България. 

- Вие видели ли сте някои от тези съкровищници? 

- С иманяри не се занимавам, не искам да насърчавам хората да отиват да умират по пещерите. Преди 3-4 се срещнах с археолог, който е присъствал при отварянето на подземието край село Копривец през 1986 г. Оттогава не е посмял да говори, защото е бил предупреден да не рови в случая със съкровището.

И римските подземия, и пещерите на Вълчан  са защитени с отрови и всевъзможни капани. Заровени са надълбоко, задънени са - не са оставени, за да може всеки да си вземе злато и диаманти. Много хора измряха, търсейки ги, и сигурно още много хора ще измрат.  Може някои да намерят тук-там гърненца с монети, но търсенето на съкровищата на Вълчан е много сериозна  хапка, с големи рискове.    

Наскоро отворихме незадействан капан на Вълчан войвода и го показахме в Ютюб в сериите "По следите на вълчата глутница". Има шипове по стените - настъпваш плоча, една верига те удря в шиповете и умираш. Това е само един от капаните, а те са общо 120 и повече. Има вечни отрови, които действат, прахообразни вещества, които проникват през кожата при пипане. 

Но най-важното е делото на  Вълчан войвода, не златото. 

- Наистина ли е дал пари на братята Евлоги и Христо Георгиеви за построяване на  университета в София?         

- Не е легенда това, разберете. Бил съм при най-големия според мен историк на България - проф. Георги Бакалов. Беше невероятен мъж, запоз​нахме се през 2005 г., когато беше зам.-ректор на Софийския университет. След като  оглави Държавна агенция "Архиви", ме повика  и ми показа невероятни неща, които цяла България тепърва ще види. Ще в​идят как ни лъжат за нашата история, за нашите герои. Даде ми да прочета д​окументи за Вълчан войвода - дал е пет конски товара на Евлоги и Христо Георгиеви, за да построят Софийския университет. Вълчан е изпратил  800 българчета да учат в странство на негова издръжка. Праща ги в Битоля при довереника си даскал Никола, който преценява кого къде да изпрати на учение. 

Двама от тези 800 са братята Георгиеви. След като дават пълен отчет за разходите си по време на обучението във Виена, Вълчан разбира, че са читави хора. След като се връща от Кримската война през 1856 г., им дава пет конски товара злато със заръка: "Постройте едно школо, за да учат българчетата не навън, а у нас!".    

- Защо толкова малко се знае за този изключителен българин или е известен със съкровищата си, нещо като нашенски Монте Кристо?           

- За съжаление, малцина наши историци имат понятие от истинската ни история. Учили са историята на Константин Иречек. Доста хора от четата описват в тефтери сраженията, жертвите, взетото злато и скривалищата му. Записки водят  даскал Никола, поп Мартин, Стайко Байрактаря, Вълчан Михов Христов, син на Михо Кафталията, изпратен от Вълчан да учи за даскал.

Някои от тези тефтери  синът на Михо Кафталията и козарчето Дойчин Карабунаров отнасят на царя. Взема ги царският библиотекар във Врана и оттам насетне всичко изчезва.  Много тефтери остават в Одринско, в дома на Михо Кафталията. Но след Първата световна война турците вземат Източна Тракия и българите са прогонени. Баба ми разказваше, че напуснали дома си само с една каруца и една черга. Оставят къща на два етажа, дюкяни, неколкостотин хиляди златни дукати, градини, ниви. В таен скрин в мазата на къщата остават всички тефтери и карти на Вълчан войвода. Неслучайно  до ден днешен турци идват да търсят имането на Вълчан у нас с картите на моя прадядо.

-  Животът на Вълчан е толкова пълен с дела и приключения, че плаче за филм. Имате ли такива предложения?

- За съжаление, още няма българин, който да предложи да направим филм за тези наши герои - Вълчан, Зорница. Аз съм изпълнил дълга си - описал съм живота и делото на Вълчан. Направил съм го за българите. Много хора четат книгите. Ако всички българи бяхме четящи, със сигурност нямаше да сме на този хал. Няма как да знаеш къде отиваш, ако не знаеш къде си бил.

Добре е, че цяла България говори за Вълчан, песни се пеят за него. Може да се появи и филм. Но най-важното е да се преборим с българската завист и разделение, за да тръгнем напред. 

ВИЗИТКА

Писателят Васил Гинев е потомък на славен хайдушки род - неговият прапрапрадядо Михо Христов Михов, известен като Михо Кафталията, е бил в четата на Вълчан войвода, известна като „Курт бюлюк”, Вълчата войска. 

Над 30 години Гинев проучва и систематизира всички автентични данни за Вълчан войвода и неговата чета. Историческият му роман в 4 части "Вълчан войвода. Златният бог на България", обхващащ периода от 1795 г. до Освобождението,  хвърля светлина върху епичните борби за свобода на непокорните българи срещу отоманския гнет. Романът е  базиран на  автентични документи и разкази на очевидци. 

В книгата „Зорница” Васил Гинев пресъздава трагичната участ на 100 жени от българско село, станали обект на зловещ експеримент по време на турското робство, целящ подмяна на генофонда в поробена България.

Освобождението на България е откупено от Вълчан войвода, твърди Васил Гинев. Според негови сведения легендарният хайдутин първи осъзнава, че българският народ не може да извоюва свободата си сам, с въстания и с чети. И решава  да събере голямо имане, за да може да откупи една война.  

Според Гинев Вълчан се е срещал с руския император Александър I, когото уверил, че може да финансира война срещу Османската империя.  По време на Руско-турската война от 1828-1829 г. предава на Русия над 30 тона злато и скъпоценни камъни, с които да бъде финансирано освобождението на страната ни. 

Император Николай Първи

По време на Руско-турската война от 1806-1812 е имал лична среща с император Александър I, която е организирана от Манук бей. Казва му, че може да напълни два пъти руската хазна, но за жалост, тогава Наполеон напада Русия. 

При следващата война Вълчан войвода с армия от 8000 души превзема Созопол, избива турците и руснаците стъпват на брега. През май 1829 г. главнокомандващият руския флот адмирал Алексей Грейг го приема на кораба „Париж”. Вълчан войвода му казва, че иска да откупи освободителна война за България, която да поведе император Николай Първи. Адмиралът настоява да види богатствата. Заедно със съветника Бутянов, който описва всичко това, то се пази в архивите на Одеския флот, са отведени до пещера на Маслен нос.

Адмирел Алексей Грейг

Когато им махат превръзките от очите, нетрадиционният съветник сравнява Вълчан войвода с бога на подземните богатства  Хефес. След един месец идва товарният кораб „Орфей”. На него товарят 300 конски товара или 30 тона злато и един товар скъпоценни камъни, които десетократно надвишават стойността на златото.

Вълчан тръгва с войската си към Одрин, но ги спират Англия и Франция. Руснаците си тръгват от България, а руският император обяснява: „Ако не сега, при моя син или внук Освобождението ще го бъде, ти имаш договор”.

Според Гинев Вълчан е имал 4 основни пещери, в които има по над 100 тона злато, и 10 второстепенни с по 8-10 тона. От всеки 10 хазни, които отивали за Цариград през нашите земи,  той обира 7-8. Една хазна е 1-1,5 тона злато. Открива и златни рудници от времето на Римската империя. Взема и еничарското съкровище, когато след 1812 г. еничарите вкарат в България 66 тона злато. От началото на 19. век до Освобождението в България има 35 хайдушки чети, които хайдутуват 10 години за Вълчан войвода и му носят своята дан. Всичките тези богатства се прибират в откритите римски подземия, които са своеобразни банки на прочутия хайдутин.  

Най-известният паметник на войводата е част от едноименния мемориален комплекс в село Раювци до бреговете на язовир "Йовковци" в красивия Еленски балкан. Внушителният 7-метров постамент, дело на архитектите Димо Бойчев и Владо Мъников, е издигнат през 2015 г. в местността Вълча поляна, където четата често е пребивавала. По тези земи все още се носят много легенди за подвизите на Вълчан. На паметника войводата е изобразен от бял камък в цял ръст, с хайдушка униформа, стъпил върху три сандъчета със съкровища.   

В близост до паметника се намира Раювският кромлех, създаден през 2017 г. по подобие на прочутия каменен комплекс Стоунхендж във Великобритания. 

Три книги за живота на Вълчан войвода е създал писателят Христо Красин. В "Съкровищата на Вълчан войвода", "Вълчан войвода и златото на Рим", "Вълчан войвода и диамантите на султана" авторът представя и местонахожденията на скритите съкровища на четата според записките на известния поп Мартин - образован свещеник, близък съратник на Вълчан.