Пловдив се поклони пред Левски: Да не бъдем дребни душици, а достойни за свободата

Пловдив се поклони пред паметта на Васил Левски, чието раждане преди 187 години честваме днес. Наред с официалните лица, стотици граждани дойдоха пред паметника на Апостола в подножието на Бунарджика, въпреки жегата. 

Тържествено слово произнесе Атанаска Колева - старши учител по история и цивилизации в Математическа гимназия "Акад. Кирил Попов", носител на множество награди като преподавател.„Днес благодарение на такива славни личности като Васил Левски ние се радваме на свободата си. Ние приемаме свободата си като даденост, която не разбираме напълно, оценяваме една малка час от нея, но дори и с нея сме непосилни да се справим. Комфортно предпочитаме да се спотайваме и безучастно да наблюдаваме действителността. Същите сме като онези дребни душици от преди век и половина, които предпочитат личното си благо и интерес. Паметта на миналото ни е в учебниците и книгите, към които малцина протягат ръка, а народът ни се опива от собственото си неведението. И там от висините, като Божи съдници, ни гледат ясните очи на Апостола и скърбят за родината. Както никой друг от нашите национални водачи, Левски заявява че българския народ се нуждае от достойни хора, които да го водят по пътя на благоденствието, защото  така ще бъдем равни на другите европейски народи”, заяви в речта си Атанаска Колева.

Водещ на честването бе актрисата от пловдивския Драматичен театър Мария Генчева, която изпълни част от стихотворението „Левски“ от „Епопея на забравените“ на Иван Вазов. . В церемонията участваха и представителни формирования от Пловдивския гарнизон, военен духов оркестър, венценосци, членове на Общински комитет „Васил Левски“ и комитет „Родолюбие“.

На общоградското честване присъстваха областният управител проф.д-р Христина Янчева, генерал-майор Явор Матеев - командир на "Съвместното командване на специалните операции“ и командващ  Пловдивския гарнизон, председателят на ОбС Атанас Узунов, заместник-кметовете Пламен Панов, Савина Петкова, Николай Бухалов, инж. Тошо Пашов, Ангел Славов, кметовете на шестте района на Пловдив, общински съветници, представители на общинската и районните администрации, както и на почти всички партии.

На финала оркестърът изпълни националния химн, който беше подет и от повечето присъстващи. Мнозина останаха да си направят снимка пред Апостола. "Ако си патриот, не може да се плашиш от жегата", търпеливо обясняваше на своя внук пенсионер, изкретал с бастун до алеята. 

Вижте пълния текст на словото на Атанаска Колева:

Уважаеми народни представители от град Пловдив,

госпожо Областен управител,

господин Кмет,

председател на Общинския съвет Пловдив,

господин Генерал-майор,

достойни воини, почитаеми медиатори – журналисти,

скъпи  съграждани,

Всяка епоха има големите си личности, които носят духа на своето време. Да се пише за Левски е трудна задача- той е идеализиран образ, дълбоко запечатан в съзнанието на всеки българин. Името му е синоним на свободата, на пълното себеотдаване, на дълбоката вяра в Идеала за „чиста и свята република“.

Животът и делото на Апостола многократно са описвани и изследвани от български и чужди автори. Загадка си остава онзи порив, който го кара да остави близките си, да зареже смирения живот на роб и да се издигне до символ на свободата.

Васил Иванов Кунчев е роден на 18 юли 1837г.в град Карлово в обикновено българско семейство. Този великолепен българин е рожба на две майки. Гина Кунчева ражда човека Левски, а епохата на революционното осъзнаване на българския народ-ражда революционера. Ръкоположен като йеродякон Игнатий бива силно повлиян от забележителните личности на епохата. Най-голямо въздействие върху него оказва Георги Раковски, който освен че се превръща в пример за подражание на младия Левски, го посвещава в идеите на революционното дело, разпалвайки искрата за свобода.

От непримиримото сърце на  Апостола бликат идеи за съдбата на българския народ. Отдаден изцяло на своята мисия, той участва в чети, в Първата и Втората българска легия,  занимава се с учителско дело, започва организирането на революционни комитети. Поел отговорността да се грижи за своя народ, той посвещава живота си на тази мисъл. Смелостта, инициативността, изостреното чувство за справедливост открояват личности като Васил Левски от останалите. В словото му има голяма житейска правда, която събужда дълбоко заспалите надежди и вяра у поробения българин. Този мъж пренебрегна своя личен, семеен живот и еснафско щастие за да прегърне идеята за освобождението на Отечеството.

Днес, благодарение на такива славни личности като Васил Левски ние се радваме на свободата си. Ние приемаме свободата си като даденост, която не разбираме напълно. Оценяваме една минимална част от свободата, но дори и с нея сме непосилни да се справим. Комфортно предпочитаме да се спотайваме в лоното на безличието и безучастно да наблюдаваме действителността. Същите сме като онези дребни душици отпреди век и половина, които предпочитат личното си благо и интереси. Паметта на миналото ни е в учебниците и книгите, към които малцина протягат ръка, а народът ни се опива от собственото си неведение. А там от висините  като божии съдници ни гледат ясните очи на Апостола и скърбят за родината.

Както никой друг от нашите национални водачи, Левски заявява, че българският народ „… се нуждае от достойни хора, които да го водят по пътя на благоденствието, така щото да бъдем равни на другите европейски народи“. Българският Апостол на Свободата е личност със световни измерения и това се признава от всички, докосвали се до неговия живот, дейност и идеи.

Всяко българско поколение, всеки българин открива „своя“ Левски – безспорно доказателство за универсалното звучене на Апостола като историческа личност, достойна да бъде известна на обединена Европа и цялото човечество.

Колкото повече неумолимото време ни отдалечава от Левски, толкова повече трябва да проумеем истината, че „… Времето е в нас и ние сме във времето, то нас обръща и ние него обръщаме…“ Освен философското съдържание и универсалност на тази мисъл на Дякона, да не забравяме, че тя е има и конкретен адрес – онова, което е ставало, става и ще става в самата България!

За Апостола – ни повече, ни по-малко – свободна България трябва да бъде изградена и управлявана така, че да се превърне в образец на свобода и справедливост. И, ако следваме идейното наследство на Левски, може би някой ден ще проумеем неговия невероятен исторически оптимизъм и вяра в България и българите – въпреки риска, всевъзможните трудности и огорчения.

Автор Тодор Кубатов