Пловдивската икономика срещу варненския туризъм

Пловдив продължава да бъде вторият по големина и значимост град в България, но Варна диша във врата му и продължава с напъните да го измести. Ако формалният критерий е брой жители, зад конкуренцията се крият и много други фактори и тенденции. "Марица" се опита да направи сравнителен анализ на двата града. 

Пловдив неизменно води по жители пред морската столица, което се потвърждава и от последните данни на Националния статистически институт. Към началото на 2024 година под тепетата живеят 325 485 души срещу 323 386 във Варна, което свежда разликата едва до 2099 човека. 

Веднага следва да се отбележи, че Община Пловдив е затворена между двете табели на града, докато Община Варна се състои от 6 населени места. Към град се добавят селата Каменар, Тополи, Звездица, Казашко и Константиново. Бърза историческа справка показва, че разликата по население се топи значително през последните 20 години, като в началото на 2004 година Пловдив е бил с цели 29 хил. души по-голям. 

През по-голямата част от 20. век и двата града постоянно увеличават своите жители.  Пловдив обаче винаги води, като 

най-голяма е разликата при преброяването от 1946 г., когато тя е почти 50 хил. жители

- 127 хиляди пловдивчани срещу 77 хиляди варненци. При последното национално преброяване по време на комунизма (проведено през 1985 г.) съотношението е 342 000  спрямо 302 000. Преходът обаче носи различна динамика за двата града.

След промените населението на Пловдив почти “замръзва“, а това на град Варна продължава да расте. Всъщност морската столица е може би единственият друг град освен София, който неизменно увеличава своето население през всяко едно преброяване в последните над 100 години. Така от 302 хил. през 1985 г. варненци набъбват до 334 хил. през 2011 година. За сравнение Пловдив се движи в рамките на 338-342 хиляди при преброяванията от 1985 г., 1992 г., 2001 г. и 2011 г. 

И двата града обаче са дом на много повече жители, които се водят по адресна регистрация по родните си места. И за Пловдив, и за Варна е напълно валидна тезата, че живеещите в радиус от около 30 до 40 км до голяма степен работят в тях или използват градските дадености, инфраструктура и социални придобивки, а само живеят в околните населени места. При тази хипотеза разликата е вече много по-значителна. Грубите сметки показват, че

в обхвата на икономическата зона на Пловдив живеят 552 хиляди души,

докато едва 421 хиляди жители попадат във Варненския икономически регион, което прави внушителните 131 хил. души разлика. 

Данните на Института за пазарна икономика за трудовата миграция на дневна база пък ясно потвърждават тази тенденция. Пловдив ежедневно привлича около 34 хил. трудови мигранти, докато Варна - едва 16 хил. Що се отнася и до жилищния фонд - значителен превес и тук има градът под тепетата с над 256 хил. жилища, срещу 229 хил. за морската столица, като близо 82 хил от тях са необитаеми (при 62 хил. за Пловдив). Това може да бъде обяснено с големия брой ваканционни имоти край морето. 

От гледна точка на бизнеса, най-много хора в Пловдив са заети в индустрията - цели 38% от населението работи в този отрасъл. За сравнение - във Варна и региона с производство са заети едва 17% от работещите жители. Най-голям брой хора в морската столица се препитават в търговията, част от която са туризмът и заведенията - близо 35 на сто, докато в същия отрасъл под тепетата работят около 20% от жителите. Това прави и пловдивската икономика близо два пъти по-голяма, защото под тепетата се произвежда, докато край морския бряг предимно търгуват и предоставят услуги, което по традиция е икономическия сегмент с най-малка добавена стойност. В числова стойност 

пловдивският бизнес създава продукция за около 21 млрд. лева, докато варненският - за малко над 12 млрд. 

Тук идва и голямата разлика, която ще продължи да отваря ножицата между двата града и да прави амбициите на Варна все по-несъстоятелни. Перспективите за работа в Пловдив са много по-сериозни, въпреки, че по основния показател - средна месечна заплата, ситуацията е привидно сходна - около 1700 лева. Това се дължи на различния икономически път, който Пловдив поема през последните години. Решаваща роля играе "Тракия икономическа зона", която през 2013 година обединява 6-те индустриални зони около града и създава най-големия индустриален клъстер на Балканите.  

Проверка на "Марица" показа, че над 450 завода и фабрики на международни компании се намират в района на Пловдив, докато около Варна те са едва 230 на брой. Точно индустрията сериозно променя дългосрочната икономическа перспектива пред един град, категорични са икономистите. Във Варна туризмът и развлекателния сектор логично са много по-силни. В морската столица има над 45 хил. легла в хотели и места за настаняване, които генерират близо 650 млн. лева, докато в Пловдив легловата база е около 6000 легла, които носят не повече от 70 млн. лева. 

Друг важен показател за бъдещето пред двата града е свързан с академичното развитие и възможности. Тук абсолютен лидер отново е Пловдив. Към момента близо 36 хил. души учат в местните висши училища, докато в морската столица те са около 25 хиляди.

В една и съща година: Лъснаха имиджа като столици на културата и на спорта

През 2019 година България се оказа в центъра на европейските събития благодарение на два от най-големите си града. Докато Пловдив получи престижната титла "Европейска столица на културата", Варна се открои като Европейски град на спорта. И двете събития утвърдиха имиджа на България, привличайки внимание и туристи от цял свят. 

Избран сред редица конкурентни кандидати, Пловдив беше първият български град, който спечели титлата "Европейска столица на културата". Под мотото „Заедно“ градът проведе над 500 събития, като целта беше да се насърчи културното многообразие, сътрудничеството и сближаването на различни общности.

Над 50 спортни обекта бяха ремонтирани и изградени покрай инициативата“Европейски град на спорта” във Варна

Според статистиките Пловдив привлече над 1.5 милиона туристи през 2019 година, което е с около 15% повече в сравнение с предходната година. Бяха инвестирани пък над 120 милиона евро в културни проекти, инфраструктура и реставрации, като това значително подобри градската среда и туристическите атракции. 

През същата година като Европейски град на спорта Варна се позиционира като важен център за спортни и младежки активности в региона. Морската столица организира над 300 спортни събития през годината, като едно от най-значимите беше „Маратонът на Варна“, в който взеха участие над 10 000 участници от различни страни. В рамките на инициативата бяха подобрени над 50 обекта със спортни съоръжения и създадени нови места за активна почивка и спорт в града. Специален акцент беше поставен върху насърчаването на спорт сред учениците и младите хора, като бяха организирани редица програми и семинари за здравословен начин на живот.

Всеки четвърти българин е посетил поне едно събитиеот програмата на ЕСК в Пловдив през 2019 година

Тези две титли оказаха значително влияние върху икономиката на Пловдив и Варна. Според данни от Националния статистически институт, през 2019 година общият брой туристически нощувки в Пловдив е нараснал с 20%, докато във Варна е регистриран скок на спортния туризъм с 12%. 

Като цяло и двата града демонстрираха, че инвестициите в културна и спортна инфраструктура не само подобряват качеството на живот, но и носят значителни икономически и социални ползи.

Харчовете под тепетата с 10% по-малко за месец

Според една от най-големите платформи за сравнение на потребителски цени - numero.com, да живееш в Пловдив, е значително по-евтино от това да си във Варна. На базата на попълнени над 4500 въпросника за града под тепетата и 6000 за морската столица, живеещите дългосрочно в двата града са дали приблизителните цени за голям брой услуги и продукти, които всеки използва в ежедневието си. 

Хранене (салата с основно и вода) в квартален пловдивски ресторант струва средно 15 лева, докато сходно меню във Варна излиза около 18 лева. Ако вдигнем нивото с тристепенно меню, в елитно заведение в Пловдив струва около 70 лева за двама души без напитките, във Варна ще платят поне 85 лева. Дори цените на бургерите в популярна верига за бързо хранене до морето са по-високи с цели 15%.

Категорията с най-малки разминавания се оказва тази на продуктите от голямата потребителска кошница. Значително по-евтини в Пловдив са само плодовете и зеленчуците (средно със 7 до 12 на сто). Значителна разлика обаче има при цените на транспорта в двата града. Докато пловдивското билетче за автобус струва 1 лев, жителите на най-големия ни морски град отдавна плащат по 2 лева. Цените на такситата във Варна също са с около 15 на сто по-високи спрямо пловдивските. Разлика от няколко стотинки за литър има и при горивата, като по-ниската цена отново е под тепетата.

Наемът на двустайно жилище в Пловдив в централната част на града е средно 760 лева, докато за сходен имот варненци ще платят 810 лева (или 7% повече). Много по-значителна е разликата за крайните квартали. Във Варна отново подобен двустаен апартамент се наема за около 640 лева, докато под тепетата месечната му цена е около 550 лева (около 15 на сто разлика). Ако пък ще купувате жилище, средната цена на квадратен метър в центъра в морската столица е 3911 лева, а в периферията - 2550 лева, докато във втория по големина град - 3471 лева за централна част и 2241 лева по кварталите.​

При месечните сметки изчисленията показват, че Пловдив е осезаемо по-изгоден за живеене. За база изследването ползва за пример 85 кв. м жилище, което се отоплява и охлажда с висок клас уреди, като в цената са включени харчовете за ток, вода, телевизия и интернет за месец. В Пловдив средно за тези услуги се оставят малко над 160 лева, докато във Варна с цели 22% повече, или близо 220 лева.

Основният извод е, че цената на живота във Варна е с 8% по-висока от тази в Пловдив, а ако жилището е под наем, ​оскъпяването надхвърля 10 на сто. Това ще значи, че за да имате същия стандарт на живот и потребление, които имате под тепетата с 2000 лева, в морската столица ще са необходими най-малко 2200 лева. 

Така Пловдив има индекс за цената на живота от 35,8, докато Варна е с 38,6. По-високите цени в отделните сегменти в морската столица като силно туристически град напълно обясняват по-високия стандарт. За справка - индексът в София за 2023 г. е 41,5. 

Въпреки всичко двете общини остават далеч от София

Твърдението, че България се дели на столица и всичко останало като стандарт на живот, важи дори за Пловдив и Варна. Поне това сочат докладите на Съвета за икономически анализи, създаден към Министерския съвет като част от Плана за възстановяване. В проучванията на тема заетост и развитие на доходите в различните части на страната се твърди, че Пловдив и Варна се доближават по средна работна заплата и икономическа активност повече до регионите извън столицата, отколкото до София.

Според секретаря на СИА доц. Пламен Ненов (икономист в Норвежката централна банка) между София и останалите области има и сериозно раздалечаване спрямо местния БВП на глава от населението.  От 2000-2019 г. в столицата средно той расте с 6% на година, а в останалата част на страната - средно с 3%, като дори за Пловдив и Варна коефициентът е около 3,5 на сто.

Доц. Пламен Ненов

"Това е много добър растеж на София и околността, надеждата е и останалата част да започне да ги настига. София е с 3 пъти по-висок БВП на глава от населението към края на 2019 г. спрямо останалите региони", коментира авторът на анализа. В доклада се разглеждат и разликите между регионите на ниво общини.

"Варна и Пловдив - възможно е тези градове да следват траекторията на София и разликите, които се натрупват, да са между големите градове в България и малките общини. Но това, изненадващо, не е така. Варна и Пловдив следват останалата част на страната както по отношение на средна работна заплата, така и по отношение на икономическата активност. За тези две общини икономическата активност не се възстановява толкова бързо като в столицата след кризата от пандемията. Освен това там населението също намалява като в провинцията, но просто с по-бавни темпове", обяснява доц. Ненов.

По отношение на еврофондовете София е основен бенефициент на глава от населението за целия период, във втория програмен период има настигане на по-малки общини с ниска безработица. Но при Варна, Пловдив и други по-големи общини трансферите са доста ниски, категоричен е анализаторът.

Сагата с Панаира още чака развръзка

И до момента Община Варна има 29% от акциите наПанаира в Пловдив, докато в града под тепетата са едва20 на сто от тях

В продължение на няколко години Община Варна имаше по-голямо участие от Пловдив в един от знаковите обекти в града - Международния панаир. Сагата със собствеността на акциите и активите на дружеството започна още през 2006 година, но морската община се намеси през 2017 г., когато 29% от капитала на дружеството "Пълдин туринвест" АД (собственик на Панаира) бяха дадени от държавата на морската община. 

Предложението за това беше на тогавашния премиер Бойко Борисов и кабинета му, според когото целта е общината да ги използва, за да откупи терен в центъра на града, наричан "Дупката". Въпреки че се намира в сърцето на Варна, строителството върху имота е невъзможно заради намерен археологически обект.

Така наречената “Дупката” във Варна, която трябвашеда бъде откупена от Гергов с акциите от Панаира

Година по-късно Изпълнителната комисия на ГЕРБ и лично лидерът Бойко Борисов поискаха от тогавашния кмет на Варна Иван Портних да върне акциите на държавата, като ги дари обратно на Министерството на икономиката, но това не се случи.

По-късно, през 2018 г., варненският кмет сключва сделка с "Пълдин туринвест" за прехвърляне на акциите, дадени на Варна. Компанията е съвместна собственост на Община Пловдив и бизнесмена Георги Гергов. Подобна сделка можеше да направи "Пълдин туринвест" - мажоритарен собственик на Панаира, а публичното участие в него щеше да остане около 20% - в лицето на Община Пловдив.

През април 2023 г. Окръжният съд в Пловдив реши, че вписването на акциите, които са собственост на Община Варна, в капитала на "Пълдин туринвест" е законосъобразно. Кметът на Пловдив Здравко Димитров можеше да обжалва решението, но не го направи.

В крайна сметка, няколко седмици по-късно ПП-ДБ сезира прокуратурата по казуса, прехвърлянето на акциите беше блокирано, а по-късно тогавашният министър на икономиката и индустрията Богдан Богданов заведе ново дело. След това Пловдивският апелативен съд потвърди спирането на вписването на апорта на общо 16 314 400 поименни акции, докато трае процесът, заведен от държавата. Спирането на вписването на апорта беше потвърдено и от Софийския апелативен съд.

През юни 2024-та пък излезе и решението на Софийския градски съд, според което прехвърлянето на акциите от Община Варна на "Пълдин туринвест" е извършено при "тежки нарушения на Закона за приватизацията и следприватизационния контрол (ЗПСК)". Според последната неофициална информация пък вече има направени стъпки за връщането на акциите обратно в Министерството на икономиката.