Почина Михаил Михайлов – дългогодишен защитник на българските животновъди

Работата му допринесе значително за развитието на говедовъдството в България и утвърждаването на професионализма и добрите практики в бранша

„С дълбока скръб и огромно уважение изразяваме нашите съболезнования по повод кончината на Михаил Михайлов, дългогодишен председател на Националния съюз на говедовъдите в България“. Тази скръбна вест съобщиха от Сдружение „За достъпна и качествена храна“

„Михаил Михайлов бе неуморен защитник на българските животновъди, вдъхновяващ лидер и човек, отдаден на каузата за устойчиво развитие на сектора. Неговата работа и усилия допринесоха за развитието на българското говедовъдство и за утвърждаването на професионализма и добрите практики в бранша.

Неговата отдаденост, познания и честност ще останат пример за всички нас. Загубата му е огромна не само за колегите му в сектора, но и за цялото общество, което се стреми към качествено и устойчиво производство на храни.

Изказваме искрени съболезнования на семейството, близките и колегите му. Споменът за него ще остане жив чрез делата му.

ЗАГУБИХ ЕДИН СВЯТВсеки има свой собствен свят – свят на мечти, който е непокътнат и недосегаем за външните, той е видим само за него и за човека до него.

Понякога самите ние си го изграждаме и заживяваме в така. Аз изградих своят свят с един изключителен Човек, с който бяхме почти две десетилетия едно цяло. Ако единия от нас кажеше – А, другият веднага го подкрепяше с – АА. В огледалото се отразяваха две различни лица, с еднакви мисли, желания, действия и противодействия.

Но има едно място, в което действителността и илюзията

се сливат и стават едно неразделно цяло. И както често в нашето съществуване се случва, ние губим поне по една частичките си от този наш илюзорен свят, и то в момент, когато най-не очакваш. А тези загуби са жестоки, разбиват нашето сърце, пренебрегват ни, срещат ни неразбиране, страдание, мъка и тъга е болка – много болка…

Но връщане назад няма – падаш, ставаш и трябва да продължиш. Защото животът е серия от уроци, които трябва да бъдат изживени, за да бъдат разбрани.

Случващото се в този наш собствен свят, калява духа и дава сили на разума. Най-добрият начин да се подготвиш за борбата със страшния живот, е да започнеш да живееш. Макар, че загубите понякога струват прекалено много, човек трябва да се примирява, което пък не значи, че трябва да забравя, защото това няма начин как да се случи.

Всеки ден ние се разделяме с нещо и тази непрекъсната раздяла ни се вижда страшна. Понякога усещаш, че темпото на живота е прекалено бързо и не можеш да се адаптираш към промените. През цялото си човешко съществуване се бориш и не спираш да се надяваш, че ще получиш заслуженото, докато не ти нанесат съкрушителен удар, от който едва се съвземаш.

Толкова несправедлив ни се струва понякога този свят и

сякаш дните на печал са много повече от тези на радост. Щастието и нещастието се редуват така, както се сменят денят и нощта.

Затова трябва да бъдем благодарни на хората, които ни правят щастливи, защото те са очарователните градинари, които карат душите ни да разцъфват.

А нещастието е пътят към себеоткриването и начин да погледнем с други очи на света.

Приятелите също са цял един свят. Те споделят болката ти, дават ти подкрепа и кураж. Те са една опора, на която се уповаваш в трудни моменти.

И как да не благодаря с цялото си кървящо сърце, на десетките Приятели (и това не е метафора), които с едно простичко – Ало, как си – нито за миг не ме позволиха да изляза от все още от моя/нашия илюзорен свят.

Болката и самотата намаляват, когато са споделени. Човек греши, ако се доверява изцяло, но ще сгреши още повече, ако изобщо не се доверява. Без верни приятели

си един самотен остров. Ето защо е важно да бъдеш бавен в избирането на приятел, но още по-бавен, когато го заменяш.

Много страшно е да загубиш скъпо същество, сякаш се разделяш с една огромна част от себе си. Започваш да обвиняваш целия свят и се питаш къде е непростимото или по-точно от къде започва простимото. Но яростта и самокритикуванета не могат да помогнат.

Загубата ни съпровожда навсякъде, тя е едно бавно умиране на света. Животът не е отделен от смъртта. Само така изглежда. Причините, поради които губим нещо, понякога са в самите нас. Често ги оставяме да си отидат и не ги оценяваме, докато го имаме, и разбираме стойността им, едва когато ги загубим. Вероятно прекалено много се вкопчваме в дребнавите неща и оставаме слепи за истински ценното.

Но ние не сме тук, за да вземем, каквото можем от живота, а и да му дадем, каквото можем. Аз зная за себе си, че дадох, зная и че получих …и не е важно колко е голямо едното или другото, защото чувствата са еднакви. Загубата не е от днес или от вчера, тя върлува, откакто свят светува. Човек понякога оставя доброто да му се изплъзне и дори не прави опит да го задържи. На края ние ще си спомним не думите на нашите врагове, а мълчанието на приятелите ни. Мечтай, сякаш ще живееш вечно. Живей, сякаш ще умреш днес – древна мъдрост.

Мишо, ти бе моята/нашата илюзорна Вселена. Ще се видим в по-добрия свят, защото доброто никога не се губи, а пътува във времето и пространството и търси своите хора, които ще му помогнат да се покаже на света – така както го направихме ние двамата.

Обичам те!“, казват от Сдружение „За достъпна и качествена храна“.