Почитаме паметта на светите Баташки мъченици

Българската православна църква почита паметта на светите Баташки мъченици, загинали за православната вяра по време на баташкото клане през пролетта на 1876 г.

Баташките мъченици са канонизирани за светци най-напред от Българската старостилна православна църква на 17 май 2006 година. Първата икона, посветена на тях, е нарисувана в манастира Св. Велика Княгиня Елисавета в Етна, Калифорния, САЩ специално за канонизацията им през 2006 г. Идеята за подобна икона се е родила през 2004 г. в България.

На заседание през март 2011 г. Светият Синод на Българската православна църква също решава да канонизира за светци Баташките новомъченици. На 3 април 2011 г. в храм-паметника "Свети Александър Невски" по време на Света литургия, отслужена от негово светейшество българския патриарх Максим Български, новите български светци, избити през 1876 г. в църквата в Батак са канонизирани и от Българската православна църква.

По време на Априлското въстание през 1876 г. след двуседмична неравна битка с многохилядна турска армия загиват 5000 души от шестхилядното население на Батак. Градът е изгорен до основи. Две хиляди души, събрани в църквата "Св. Неделя", в продължение на три денонощия защитават своята чест и вяра и всички загиват след опожаряването й.

След като всички българи са обезоръжени обаче, градът е обграден от османците, ръководителите на въстанието Петър Горанов и Ангел Кавлака са измамени и убити, последва масово клане и нечовешки мъчения дни наред. От семейства с десетки членове остават живи по един-двама.

Не само мъжете и младежите са жестоко изтезавани и изправяни на приготвените дръвници, където с твърда решимост са оставали верни на Христа до смърт... Стотици моми бранят неистово девствеността си, но биват опозорявани, многократно изнасилвани и накрая обезглавени.

Бременни жени биват разпорвани, а бебетата – набучвани на османските щикове, защото мохамеданството обещава райски блага за повече убити друговерци. Много майки изпращат децата си на заколение преди себе си, за да не предадат вярата и загубят душите си от слабост.

В Баташкия храм мохамеданите извършват невиждани издевателства, а двамата свещеници Петър и Нейчо биват жестоко измъчвани – пред очите на втория обезглавяват една след друга седемте му дъщери и все го питат: „Чалма или брадва?“ - и след мълчанието му седем пъти подред, турците му изскубват брадата, отрязват ръцете, избождат очите, а подир смъртта му го насичат на парчета. Това става в училищната сграда, която в последствие е опожарена и в нея изгарят живи около двеста мъченици.

Свещеническият син Никола Поп Петров също не предава вярата си и членовете му биват отсечени един по един. Достолепният 76-годишен баташки първенец дядо Трендафил бива измъчван и не издава никакъв стон, но тази мъжественост разярява мъчителите, те му избождат очите, изваждат зъбите, а накрая го събличат, намушват на кол и горят жив като агне.

Ахмет-ага и голяма част от башибозука са помаци, потурчени жители на български села и градове, някои от тях лично облагодетелствани от батачани. Самият той се е издигнал до военачалник благодарение на баташките първенци, а след жестоките събития е заточен в Диарбекир, заразява се от проказа и умира в големи мъки.

В Батак от 900 къщи не остава нито един покрив и здрава стена, от 8-9000 жители са избити над 5000, които се преселват в Небесните жилища, а мощите на мнозина мъченици и до днес се пазят в местния храм „Св. Неделя“. Отзвукът в Европа от баташкото клане е толкова голям, че пламва руско-турска война, в резултат на която след две години България е освободена.

Историята е запазила единствено някои от имената на баташките мъченици - това са свирепо убитите локални свещеници Петър и Нейчо, великомъченикът Трендафил Керелов - жив опечен на клада, непокътнати са имената и на някои от избитите - Иван, Илия и други. 

През пролетта на 2011 г. Баташките мъченици са канонизирани за светци от Българската православна църква. На 16 май в Батак с литийно шествие от старинния храм "Св. Неделя" иконата на светите Баташки мъченици бе пренесена до площад „Освобождение", където Пловдивският митрополит Николай отслужи празнична вечерня. На 17 май в старинния храм „Св. Неделя", където се съхраняват светите мощи на мъчениците, бе отслужена света Литургия, а на площад „Освобождение" бе отслужена съборна света Литургия от архиереи на БПЦ и духовници от Пловдивска епархия.

В словото си към присъстващите Негово Високопреосвещенство Пловдивският митрополит Николай се обърна с думите:

„Преди 10 години светата родна Българска православна църква канонизира Баташките мъченици, небесни защитници на православната вяра. Вече 10 години тези хиляди мъже, жени деца, избити вътре в църквата и в града, на този ден през 1876 година, стоят отдясно на небесния престол на Бога. И заедно с другите български светии и мъченици, закрилят България и измолват от Иисус Христос неговата милост и снизхождение към православния български народ. Хиляди жители на Батак пренесоха себе си в жертва, за да не погине православния български народ, а за да възкръсне за нов живот. Великата Божия милост към нас, потомците на жертвите от Баташкото клане, ни направи преди 10 години съучастници в оживяване на онези, които житейския си път в мъки свършиха, но вярата си опазиха. Не друг, вярата победи робството!“.