Почитаме паметта на жертвите на Холокоста

27 януари е Международният ден в памет на жертвите на Холокоста.

Тази година се навършват 80 години от освобождаването на нацисткия концентрационен лагер „Аушвиц-Биркенау“. Между 1940 и 1945 г. там живота си губят един милион евреи.

През 2005 г. ООН излезе с резолюция, в която определи датата за Международен ден в памет на жертвите на Холокоста, като призова страните членки на ООН да предават на бъдещите поколения уроци за геноцида, за да не може да се повтори.

Външното ни министерство, Дипломатическия институт и Софийския университет организират специално събитие в Дома на Европа.

В Европейския парламент ще се проведе церемония за възпоменание на евреите, изгубили живота си.

На 27 януари 1945 година съветските войски освобождават концентрационния лагер Аушвиц. И се натъкват на нещо невъобразимо: най-голямата фабрика за индустриално изтребление на хора.
Има различни данни за броя на загиналите в Аушвиц. Преценките на учените са, че става дума за над пет милиона души. Съвсем малка част от затворниците са оцелели.

Фабриката на смъртта

Разположен в окупираната от германците Полша, Аушвиц е най-големият от множество комплекси с концентрационни лагери, изградени от нацистите. Състои се от три основни лагера и почти 50 подлагера: Аушвиц I – концентрационен лагер, Аушвиц II-Биркенау – най-големият елемент в системата на лагера Аушвиц, който включва както концентрационен лагер, така и център за убийства; и Аушвиц III-Моновиц, разположен близо до строителната площадка на фабрика за синтетична гума, построена от ИГ Фарбениндустри.

Между 1940 г. и 1945 г. най-малко 1,3 милиона души, повечето от които евреи, са депортирани към лагерния комплекс Аушвиц, от които 1,1 милиона са убити.

Сред жертвите са около 1 милион евреи, 74 000 поляци без еврейски произход, 21 000 роми, 15 000 съветски военнопленници и между 10 000 и 15 000 други, включително най-малко 43 хомосексуалисти.

Въпреки че първоначално лагерът е изграден като затвор за полски политически затворници, нацистите започват да го използват за изпълнение на Окончателното решение от март 1942 г. За целта те изграждат газови камери и крематориуми в Аушвиц II-Биркенау.

Аушвиц е центърът на унищожението на европейското еврейство, а сред оцелелите са множество известни имена. Оцелелите от Аушвиц –Ели Визел, Примо Леви, Имре Кертеш и много други описват Холокоста и превръщат Аушвиц в негов несъмнен определящ символ, повече от всеки друг лагер.

По данни от мемориалния комплекс в бившия лагер Аушвиц-Биркенау загиналите са най-малко 1,1 милиона души. 90% от тях са били евреи - предимно от Унгария, Полша, Италия, Белгия, Франция, Нидерландия, Гърция, Хърватия, Съветския съюз, Австрия и Германия. Ликвидирани са били и множество роми, хомосексуални, католици и привърженици на „Свидетелите на Йехова", както и хора с увреждания и политически противници на нацисткия режим.

Когато на 27 януари 1945 година Червената армия стига района на лагера, войниците се натъкват на зловеща картина: оцелели са само около 7 000 души - изнемощели, смъртно болни концлагеристи, 500 от които - деца. Малцина можели да стоят прави, повечето лежали апатично на земята.

В края на януари СС спешно опразва лагера и се опитва да прикрие следите на своите престъпления: папки, досиета, смъртни актове - повечето документи бързо са изгорени, запазена е само малка част от тях и снимки. Голямата част от лагерните бараки, газовите камери и крематориумите са взривени.

СС определя, че обгазяването, което преди това е използвано като метод за убийството на физически и умствено увредени хора, е по-ефикасно за избиването на по-голям брой хора за кратък период от време. Докато лагерите за „Акция Райнхард“ (Треблинка, Белжец и Собибор), както и Хелмно , използват въглероден оксид, както е посочено в програмата „Евтаназия“, Аушвиц и Майданек използват Циклон-Б – достъпен пестицид, чиято ефикасност е доказана чрез експерименти върху съветски военнопленници и полски затворници.

Освен това става ясно и от съвременни записи на извършители, че някои от тях трудно понасят действията по изтребване, особено на жени и деца.

Има и данни за войници, които преднамерено отсъстват, когато е трябвало да участват в разстрел, както и за злоупотребата с алкохол като механизъм за справяне. Това може да е фактор за решението да се използва по-широко обгазяването. Същевременно няма архивни записи за нито един германец, който да е наказан за отказ да участва в убийствата.