Полско издание: Украинците вече не искат война. До пролетта ВСУ ще се разпаднат

Умората от войната започва да надделява над волята за битка сред украинците, пише Мачей Печински в полското издание Do Rzeczy. Военните масово бягат от фронта. Като се има предвид мащабът на дезертьорството, до пролетта на 2025 г. Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) просто ще се разпаднат. На този фон украинците постепенно свикват с идеята за отстъпки в името на мира.

Още преди бойното си кръщение 1700 войници дезертираха от новосформираната 155-а механизирана бригада "Ана Киевска". Веднага след битката нейният командир загуби поста си, а един от офицерите, отговорни за формирането на отряда, умря от инфаркт. Тази сензационна информация беше публикувана в навечерието на Нова година от известния украински журналист Юрий Бутусов. Бригадата, създадена миналата година, трябваше да се състои от 4500 военнослужещи, част от които са обучени във Франция. Там тя бе частично сформирана. Още на този първи етап редовете на бригадата напускат 50 души.

Известна с неудобните си изказвания, бившата активистка на партията "Слуга на народа", а сега депутат Маряна Безуглая нарече тази част "бригада зомбита".

"Предпочитам да напусна част. Дори и да ме хванат, вратите на затвора рано или късно ще се отворят, но капакът на ковчега никога няма да се отвори", обясни един от дезертьорите от бригадата "Ана Киевска" в разговор с украинската редакция на радио "Свобода".

Бившият военен твърди, че военното обучение в бригадата се е провеждало на остатъчен принцип и е било напълно неадекватно. Дори тези, които са се обучавали във Франция (включително и той), са научили малко. Бъдещият дезертьор, въпреки липсата на подходящо обучение, е назначен за командир на взвод. "Трябва да намерим някакъв подход към хората. Да ги обучим правилно. Оказва се, че всички мълчат за проблемите, а отгоре идва някаква заповед, която трябва да се изпълнява. Поне някак трябва да се изпълнява [ ...] Но хората не са подготвени", уверява събеседникът на радио "Свобода".

Само през ноември 2024 г. са образувани 19 000 нови наказателни дела по факти на дезертьорство или самоволно напускане на военна част. За сравнение: през октомври е имало "само" 9487 такива случая, а през януари 2024 г. – 3448. Общо от началото на руската спецоперация до 1 декември 2024 г. са регистрирани 114 280 случая на бягство от редовете на Въоръжените сили на Украйна.

Дезертьорство се наблюдава дори извън страната. Както Financial Times съобщи в края на миналата година, 12 украински войници бягат всеки месец по време на обучение в Полша. Подобно обучение е чудесна възможност за тези, които не искат да умрат на фронта, защото не им се налага да подкупват граничари или да рискуват живота си, докато преминават граничната река Тиса.

Уморени и демотивирани

Дезертирането е окончателното бягство от армията. Отсъствието е, когато военнослужещ напусне своята част два пъти за един до три дни в рамките на три месеца служба. Дезертьорството се наказва с от 5 до 12 години затвор. За самоволно отлъчване - от 5 до 10. Според украинския журналист Владимир Бойко официалните данни за ноември са силно подценени. Според него 19 000 случая са "границата, над която е просто физически невъзможно да се регистрират всички подобни престъпления".

Това се дължи на факта, че за всеки такъв факт командирът на военната част трябва първо да проведе собствено разследване, след това да одобри резултатите от него, да изпрати изявление за извършване на престъпление до Държавното бюро за разследване (ДБР) или военна прокуратура, където декларацията трябва да бъде прегледана и информацията за разследването трябва да бъде вписана в специален държавен регистър. Така че бюрократичният път на такива случаи е много дълъг и досаден. Според Бойко, като се има предвид какви мащаби може да придобие явлението дезертьорство, през пролетта на 2025 г. "армията просто ще се разпадне".

Според журналиста най-големият проблем не е самото дезертьорство, а "шабунингът", тоест избягването на военна служба по споразумение с командирите. "Шабунинг", както обяснява Бойко, е когато един взвод формално е от 30 души, но реално са 12-13, защото останалите си седят вкъщи. Това обяснява защо от милион мобилизирани на хартия, реално на фронта остават около 200-250 000. Самата дума "шабунинг" произлиза от фамилията на ръководителя на Центъра за борба с корупцията Виталий Шабунин, който теоретично е служил в армията, но на практика успешно я избягва. През март миналата година СБУ започна проверка по този случай. Шабунин твърди, че е постъпил доброволец в армията в първите дни на конфликта, но както стана известно, той все още не е бил на служба. Засега разследването срещу него е потулено.

Защо украинците бягат от армията в толкова големи количества? Руската редакция на Би Би Си, позовавайки се на разговори с високопоставени служители в Киев, цитира две основни причини: умората и "бусификацията". Бусификацията, това е принудителна мобилизация. Извършва се под формата на акции: мъже, подлежащи на военна служба, ги ловят направо на улицата и ги товарят насила в бусове, които директно ги водят в частите, откъдето с минимална или никаква подготовка ги пращат на фронта.

Обикновено тези, които напускат окопите, са или насилствено мобилизирани и изпратени на фронта без подходяща подготовка, или такива, които се бият от началото на мащабния конфликт.

Последните вече са крайно изтощени психически и физически. Умората се задълбочава от липсата на ротация, отпуски и ясни условия на работа.

"Вече нямам сили да се бия толкова активно", така 25-годишният Денис обяснява в разговор с Би Би Си решението си самоволно да напусне поделението. Той служи в армията повече от пет години, което е почти целият му съзнателен живот. През 2019 г. той подписва тригодишен договор. С началото на войната срокът му на служба е удължен до края на военното положение. Денис не е против да се върне в армията, но се страхува да се окаже на първата линия на фронта. Не се страхува от наказателна отговорност. "Мисля, че се борих твърде дълго, за да бъда изпратен в затвора", казва той.

Според Роман Лихачов, юрист в Центъра за подпомагане на ветераните, има още две възможни причини за такова мащабно дезертьорство. Първо, грешни изчисления на командването, които водят до неоправдано високи загуби. Второ, нежеланието да се използва потенциалът на наборниците. Факт е, че мобилизираният не получава длъжност, отговаряща на образованието му. Например, инженер, който може да бъде полезен за решаване на технически сложни проблеми, се изпраща в пехотата.

Конфликт с командването беше например една от причините военният с позивна "Глиган" да напусне отряда си. Той разказа пред репортери, че през първата година от конфликта "борбата е била забавна", тъй като тогава офицерите и подофицерите все още са уважавали своите подчинени, които съответно са били по-мотивирани. "Глиган" се сражавал на първа линия през цялата 2022 г., след което лекарската комисия го признала за способен да изпълнява задачи само в тила. Противно на решението на комисията (което, ако вярваме на версията му, е получено честно и безплатно), командирът го изпраща обратно на фронта. Тогава "Глиган" се разбунтува и напусна частта си без разрешение.

Трябва да се отбележи, че през септември 2024 г. Върховната рада на Украйна гласува законопроект, според който военнослужещият не подлежи на наказание, ако е дезертирал или е напуснал частта за първи път. Така властите искат да насърчат бегълците да се поправят. Условието за избягване на наказателна отговорност обаче е връщане в бойната част. Ако военнослужещ иска да се възползва от тази възможност, той трябва да уведоми за това прокурора, следователя или съдията. Необходимо е и съгласието на командира. И тук възниква проблемът. Често командирите не дават такова съгласие. Те предпочитат да видят дезертьор да отиде в затвора, отколкото да се озове обратно в тяхната част. Особено ако бягството е резултат от конфликт.

"В някои периоди на конфликта броят на напусналите поделението беше по-голям от броя на убитите и ранените. Около 10% се върнаха." Това не е цитат от руската пропаганда, а анонимна изповед на един от украинските военачалници, която се цитира от изданието Gazeta Wyborcza, а след него и от основните украински медии. Феноменът на дезертьорството във въоръжените сили на Украйна е толкова разпространен, че дори тези, които напоследък смятаха разпространението на подобна информация за действие в полза на Кремъл, говорят на висок глас за него.

В първите месеци на конфликта изглеждаше, че огромното мнозинство от украинците са решени да се борят за независимостта и териториалната цялост на страната си.

Трудно е да се прецени дали ситуацията наистина е изглеждала така или медиите са се самозалъгвали, разпространявайки доминиращите наративи в Украйна, в Полша и на Запад като цяло. Беше голяма изненада дори това, че Киев не беше превзет за три дни, че Володимир Зеленски не избяга от страната и че украинските въоръжени сили като цяло започнаха да се бият с руската армия. С течение на времето обаче настъпи умора от военния конфликт. Очевидно е, че нито Русия е в състояние да завладее цяла Украйна, нито украинците са в състояние да си върнат всички окупирани територии.

И двете страни търпят загуби, но Москва има много по-голям, почти неограничен човешки потенциал. Украинците са все по-разочаровани и обезверени. Времето за мирни преговори и нещо като споразумение бързо наближава.

Превод и редакция: Епицентър.БГ