ПП и ДБ - бракът по сметка отиде за смет

„Продължаваме промяната“  и „Демократична България“ се събраха за априлските избори миналата година с една цел - да изпреварят ГЕРБ като първа политическа сила. Освен право на първи мандат този ход се обясняваше с чисто психологическия феномен - хората вървят след победителите.

Сборът от резултатите на двете партии на есенните избори (2022 г.) гонеше 700 000 гласа, което подкрепяше плана. Само дето 1 плюс 1 не се оказа две. Коалиция ПП-ДБ падна до 620 000, докато ГЕРБ спечели изборите с 670 000.

Това беше първият и ясен сигнал за изчерпването на коалицията в този формат, колкото и общи неща да имат двете формации. Но не би, никой от лидерите не пожела да види очевидното!

Макар и да се припокриват на 70 процента, ПП и ДБ имат някои огромни разлики. „Промяната“ дойде на власт благодарение на „ала-балата“ с президента, привличайки десетки, може би стотици хиляди леви хора. Не е тайна, че в ПП има т.нар. левичарско крило, водено от Асен Василев. Докато на Кирил Петков се пада честта да наставлява дясното.

Да, "Промяната" извади късата клечка да прогони част от този електорат с ясната си позиция по войната в Украйна, където нямаше мърдане. Но доста по-умерени и европейски настроени левичари просто не поискаха да гласуват и за ДБ. Така коалицията сама изгуби една важна периферия, избягала от БСП и Слави Трифонов, която е без представителство и сега - с изключение на дребен процент, върнал се при ИТН.

Куриозното е, че ПП не успя да изговори левите, социалните си постижения с хората. Пенсиите например направиха най-ясен скок при управленията с участието на партията. Абсолютен факт! Но и тази кампания на ПП-ДБ тръгна с риториката за съдебна реформа, Нотариуса, Джуджетата. Все важни теми, но за чистия електорат на ДБ. Или както казва мой приятел от Ловешко, участвал в правенето на куп избори - когато дойдеш тук и заговориш за съдебна реформа, мачът директно приключва.

В ПП-ДБ се усетиха и може би притиснати от плачевните социологии, завиха в предизборните послания към доходи и пенсии. Явно късно. А и никога не са били силни в комуникацията по малките места, където традиционно преобладава населението в пенсионна възраст или такова, разчитащо на социални помощи.

Със сигурност отлив имаше и в ДБ заради коалицията с ПП, но по-малък. Някои жълтопаветници не харесваха изявите на Асен Василев, Петков и Лена, също и избора на Васил Терзиев за кмет на София. А столицата е домът на ДБ, това е ясно. И за малко София да бъде подарена на Ваня Григорова.

Разбира се, големият удар дойде от „сглобката“. Поне аз нямам познат, отказал се да гласува за ПП-ДБ, който да има друг аргумент освен прегръдката и „изпирането“ на Борисов и Пеевски. А, вярвайте, немалък брой познати се отказаха.

Резилът на изборите за ПП-ДБ премахна и последните аргументи за съществуването на тази коалиция. Не е тайна, че и вътре не се обичат много, много. Особено след като трябва да делят все по-оредяващите места в листите. Факт е, че „Промяната“  успя да разшири географията на места, където ДБ имаше петима симпатизанти на кръст. Но вероятно сега ще има по-малко депутати благодарение на майсторите на преференции от градската десница като Елисавета Белобрадова и Мартин Димитров. И то не за първи път. Сигурно е вярно и обратното. Примерно Пловдив, където не беше позволено на Манол Пейков да скочи за кмет.

Но и от караници няма смисъл. Време е да се спасява оцелялото. Като се разделят и всеки поеме своя път. За ДБ изглежда по-лесно да се върне в ролята на градска десница, която ще търси подкрепа по жълтите павета и максимум още 3-4 града с исканията за съдебна реформа и другите познати наративи.

„Промяната“ трудно ще върне своя имидж от 2021 година. Но поне може да спаси останалото от електората си в центъра. А той включва и младите хора, завършили на Запад, и по-левите избиратели, които приемат идеите за ЕС и НАТО, без да има нужда от крещене срещу мислещите в обратна посока.

Време има, защото се очертават поне две години в опозиция. А това лекува най-добре.