Превратът на Кимон Георгиев: 90 години от събитията на 19 май 1934 г.

Предисторията на Деветнадесетомайския преврат от 1934 г. започва с края на Първата световна война, разказва историкът Мая Антова. Голяма част от европейското общество е разочарована от резултата от Първата световна война и това, което буржоазните партии са направили, причинявайки я. Периодът съвпада и с още един важен процес - появата на комунистическите партии, включително и в България.

Мая Антова - историк в отдел "Нова история" – РИМ Враца С една лява идеология, която се оказва изключително атрактивна за всички, които са бедни, безработни, недоволни от старата система. И се оказва, че още в началото на 20-те години атаки срещу демокрацията има. 

В началото на 20-те години се появява и фашистката идеология. 

Мая Антова - историк в отдел "Нова история" – РИМ Враца Която не само съществува на книга като идеология, но и Мусолини я реализира на практика. Т.е. европейците, а след това и в Германия при националсоциализма, могат да видят на практика как изглеждат тези режими. И тогава, когато трябва да се реши искаме ли това, се оказва, че атаките срещу демокрацията не спират, но се търси алтернатива. Да не е крайно лява или крайно дясна - т.е. комунистическа или фашистка - и се отива към авторитарни режими. 

Деветнадесетомайският държавен преврат в Царство България през 1934 г. е дело на Политическия кръг „Звено“.

Мая Антова - историк в отдел "Нова история" – РИМ Враца Забележете една структура, която в наименованието си няма думата "партия". Тъй като те не се изживяват като класическа партия, т.е. техните, така, цели са много различни от парламентарната демокрация. А са си избрали думичката "Звено" в името на свързващ елемент между всички ония политически партии, които са разединени, които в боричканията си са довели до усещането за хаос в България. И "звенарите" са тези, които си представят, че могат да преодолеят хаоса, чрез създаването на авторитарен режим.

Авторитарните режими се установяват чрез преврат. 

Мая Антова - историк в отдел "Нова история" – РИМ Враца И се оказва, че преврата го правят военните. 1934 г. на 19 май Военния съюз е този, който прави втория преврат. Първият е на 9 юни 1923-та. След Първата световна война, когато по Ньойския договор една голяма част от българските офицери са на улицата и една част от тези хора се ангажират с политиката, те правят това - правят преврати. 

А превратът е извършен бързо и без никаква съпротива. Новото правителство начело с Кимон Георгиев отменя Търновската конституция, разпуска Народното събрание и забранява политическите партии и революционните организации. 

Мая Антова - историк в отдел "Нова история" – РИМ Враца Премахват изборните кметове, по места кметовете са назначавани. Налага се цензура, въведено е извънредно законодателство. И всичко онова е - това, което те са направили, са го, така, обяснили, с идеята, че трябва да стабилизират страната. 

Указът за назначаване на новото правителство трябва да бъде подписан от царя.

Мая Антова - историк в отдел "Нова история" – РИМ Враца За това не е случайно, че когато Кимон Георгиев отива при него с два документа - в единия носи списъчния състав на правителството, другия за абдикация на царя, ако откаже да го направи. И цар Борис Трети преценява, че, така, никому не е нужна такава конфронтация в момента. Подписва указа за назначаване на правителството и само за няколко месеца, когато промените "звенарите" вече са ги започнали, от началото на 1935-та година царя успява да се справи с хората, които вече не са му нужни. Става дума първо за "звенарите", които имат републикански убеждения. И след това и част от офицерите, които също са с републикански убеждения. И в рамките на по-малко от година царя успява да запази авторитарния режим, но да го оглави. 

Още интересни факти за последиците от преврата е публикуван на сайта на Исторически музей във Враца.