Президентът Радев и войната в Украйна сплотяват Промяната и ГЕРБ

Според протокола трябваше президентът Радев да покани Зеленски в България

"Сглобката" между Промяната и ГЕРБ може да се окаже и много устойчива 

В двете водещи коалиции ври и кипи. Възможна е пълна промяна в кабинета при ротацията 

Денков вместо Радев на срещата във Вилнюс на практика е отнемане на правомощия от държавния глава 

- Проф. Стоянов, колко рисков тест ще се окаже гласуването на бюджета в парламента за „сглобката“ между ПП-ДБ и ГЕРБ-СДС?

- Бюджетът е същността на едно правителство и е най-тесният момент от гледна точка на това то да докаже своята перспектива и устойчивост. Поради тази причина и опозицията в парламента винаги използва дебатите около бюджета за атаки. Така че изключително много усилия трябва да се вложат в предлагане в публичното пространство на обосновката на отделните нива и параметри в бюджета, предложени от министъра на финансите. С висока доза сигурност те ще бъдат подложени на много критики. Остава да разберем дали бюджетът може да бъде ползван и като вид разменна монета или заложник във всички други игри и политиканствания, свързани с външнополитическата обстановка, с вътрешната ситуация - с провеждането или непровеждането не референдум за еврото или на местните избори.

Корекции в бюджета със сигурност ще се наложат между първо и второ четене, но предполагам, че няма да бъдат толкова под натиска на опозицията, колкото на вътрешното предоговаряне и преразпределение  - ако не на порции, то поне на зони и сфери на влияние. Поради липсата на коалиционно споразумение, което ясно да разпределя лостовете на властта, ще бъдат ползвани други инструменти, така че формированието между две коалиции, наричани от някои „сглобка“,  ще оцелее.   

- Не е ли изненадващо, че в това формирование, смятано за доста нестабилно, се появяват договорки като тези за гуверньора на БНБ и шефката на НЗОК? Да не би „сглобката“ да се окаже по-дълготрайна от очакваното?

- Не е невъзможно, защото се намериха т.нар. плашила, образите на врага във външен план. Това е сплотяващото между ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ - случващото се на изток от нас, войната в Украйна. Във вътрешнополитически план пък другото плашило, другият образ, който се опитват да изградят като враг и който би трябвало да ги сплотява, е самият президент. И онази прокрадваща се в сенките тенденция на „Възраждане“ да нараства постоянно. И те ще се възползват от всяка такава странна некомпетентна или некатегорична изява, каквато беше наблюдаваното в парламента в последните дни, за да се опитват да насочат прожектора на общественото мнение върху тезите си. 

Тези три фактора може да се окажат достатъчно стабилизиращи „не-коалицията“ да продължи повече от онова, което предричахме в самото начало, защото привиждахме в нея орел, рак и щука, съчетание на политически интереси, липса на идеологии. 

Имам известен скептицизъм по това дали ще се случи ротацията  9 месеца след старта на този състав на кабинета - предвид това, че няма такава практика в България, няма разписан закон, правила, по които това да се случи, няма и коалиционно споразумение. 

Впрочем дотогава не е невъзможно да се случат и събития, които да променят кардинално играта. И да се случат не нови предсрочни избори, а друго правителство в рамките на този парламент - да се пренаредят пластовете, тъй като пясъците са подвижни, динамични. Отдолу ври и кипи, просто не се вижда с просто око. Не е невъзможно да има прекоалиране в перспектива. При положение че не е особено стабилно  това странно съгласие, което е огромен компромис, а не е обща визия за развитие на България,  не е невъзможно преформатирането да е разпад, след което част от досегашните играчи да намерят в лицето на други политически сили в рамките на този парламент ново мнозинство за ново правителство. 

- Допускате ли скорошен разпад на коалицията ПП-ДБ?

- Тук лакмус ще са местните избори. Първият - ДБ имат местни структури от много години, най-вече ДСБ. Те знаят тази игра, участвали са на местни, парламентарни, европейски избори. Докато ПП имат изключително малко опит на терен по места. Това се видя и на последните парламентарни избори.

Така че между тези формации може и да се създаде вид колизия, ако няма нещо друго, което да ги държи.

- Как ще играят партньорите в управлението ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ на местните избори, където ще са конкуренти?

- Несъмнено ще има сблъсъци. И еманацията на всичко това ще се случи в София, където имаме абсолютен прецедент на започване на кампания извън установения по закон срок от един месец. Това е малко странно. Виждаме вече две фигури, издигнати от ПП-ДБ. Единият е кандидатът за кмет Васил Терзиев, а другият - Борис Бонев, е острието, което ще громи досегашния кмет Фандъкова и ГЕРБ. Разпределените между двамата роли са абсолютно ясни - единият ще събира гласове, другият, който не е в парламентарната коалиция, ще громи ГЕРБ.

- Как ще се отрази ранният дебют на кандидат-кмета Терзиев на представянето му?

- Независимо дали имаш, или не нещо в биографията, което може да бъде използвано и интерпретирано в твоя щета, е ясно, че колкото по-рано издигнеш кандидат за някакъв пост, толкова повече време оставяш на опонентите да вадят аргументи срещу него. От друга страна, е доста дискусионно дали яркосините, особено в София, ще припознаят този кандидат за свой. Чуват се доста разнородни гласове в тази общност. Но пък е ясно, че когато никога не си се занимавал с политика и с обществена дейност, а единствено с много специфичен бизнес, трябва да станеш разпознаваем, за което е нужно време. Предстои да видим дали ранният дебют на кандидата е печелившо решение.

- Какви ще са последствията от изненадващата визита на президента Володимир Зеленски във вътрешнополитически план у нас?

- Бе допуснато нежелано напрежение между институциите.

Ако се опитаме да се отстраним от нашето злободневие и погледнем нещата отвън, от Европа, там хората не се интересуват много-много от вътрешните ни дрязги. Важни са големите заявки и там не би трябвало да има такива колизии, но пак по нашенски се стигна до сръдни и обяснителен режим.

- Беше ли капан визитата на Зеленски за президента Радев, който научи за нея едва ли не в последния момент?

- Логиката би трябвало да бъде следната: натовски генерал и президент на държава, член на ЕС и НАТО, да покани президента Зеленски, както направиха много други. Някои даже ходиха в Киев на крака. Това по държавен протокол би трябвало да бъде сторено от президента ни. Той има това право, но тъй като времето тече в много бързи темпове, се оказа, че има по-нетърпеливи, които са изпреварили този евентуален ход на държавния глава. Не бих казал, че визитата е капан за президента Радев.

Остава обаче горчивият вкус, че отново някой друг е постигнал своите цели, бил е ефективен и си е заминал, докато ние пак вътре се опитваме да спорим кой си е направил селфи и ще остане в историята покрай Зеленски и кой му е опонирал.

Отново ние пак сме като че ли нестабилни и несигурни в себе си, погледнато отгоре.

- Кое е по-важно за Зеленски - реакторите за АЕЦ "Белене" или въоръжението ни? Как това ще се отрази във вътрешнополитически план?

- Смятам, че тук няма дълбока конспирация.

Ние сме просто поредната спирка, поредната държава, която трябваше да бъде официално посетена от Зеленски в един график от срещи. Така се създава име в международен план, генерира се лидерство.

Не би трябвало да си придаваме чак такава важност. Интерпретациите, които чуваме в медиите, са преди всичко в полза на вътрешнополитическо преразпределение на властта и опит за въздействие върху електората.

- Само имиджов плюс ли ще е да дадем на украинците въоръжение, което ще им стигне за няколко дни? Има ли рискове да си дадем реакторите, които в момента бездействат?

- Що се отнася до въоръжението - не само ние ще подпомагаме процеса, става въпрос за много държави в Европа и извън нея.

От друга страна​, предоставянето на въоръжение е политически акт и заявка на съпричастност към организациите, на които сме членове. Ясно е, че не можем да дадем въоръжение, което да преобърне хода на войната. И третата полза от въоръжението - вече има държави от т.нар. велики сили, които преценяват, че войната няма да има своя край с победител, а ще трябва дипломация, вследствие на която ще се появи нужда от възстановяване на Украйна. И когато не си с другите в помощта, няма как да очакваш някой да те покани като участник в строителство, поръчки, доставки, при онези милиарди, които ще потекат за възстановяване на страната. Това ще бъде много печеливш държавен бизнес в перспектива. 

За реакторите проблемът отново е политически.  Всъщност, тъй като нямаме перспектива да имаме скоро добри устойчиви политически отношения с Русия, не можем да разчитаме и на търговски. Няма как да мислим за Русия като контрагент в сферата на ядрената енергетика в средносрочен перспективен план. Следователно всичко, което е тяхно, вече става ненужно.

- Как гледате на предупреждението на ДАНС, че има заплаха войната да се разпростре извън границите на Украйна?

- Същите тези служби в началото казаха, че война в Украйна няма да има. Така че нека да се доверим на последваща информация, на препотвърждаване от партньорски служби.

- Знак за конфликт между институциите ли е фактът, че на срещата на върха на НАТО във Вилнюс няма да ни представлява президентът Радев, а премиерът Денков?

- Това, че във Вилнюс ще отиде премиерът, в никакъв случай не е признак за стабилност на новия кабинет. Тази функционалност е едно от малкото правомощия, характерни за президентската институция. По принцип на тези срещи не ходи премиерът. Това е изземване на правомощия. Да кажем, в известен смисъл, че има окопна война между двете институции, между изпълнителната власт и президентството. Ако погледнем без лични пристрастия, българският президент има изключително малко права, те са много ограничени. Просто доскоро политическите партии са били слаби, не можеха да съставят министерски съвети в толкова много парламенти, а не президентът силен, за да управляват толкова дълго служебни правителства.  

 Имаме залитане в крайност, когато една институция изземва малкото правомощия по конституция на другата и я предизвиква по този начин да действа също извън добрата практика. 

Идеята вероятно е да се сложи край на доминантната роля на президента, но такъв акт от конституционна гледна точка след време бихме коментирали като странен. Би трябвало всеки да си знае конституционните правомощия и задължения и да не предизвикваш другата страна да действа асистемно, което може да доведе до пореден кръг стрелби между двата окопа, до размяна на крошета между „Дондуков“ 1 и 2.

ВИЗИТКА

Проф. Росен Стоянов  е преподавател по политически комуникации и информационни науки в НБУ. От 2011 г. е декан на Магистърския факултет. Автор е на над 45 научни статии и студии, както и на 4 научни монографии.  Водещ семинари на политически партии и политически лидери. Има опит и в подготовката на политически кампании.