Президентска република: Слави я яхна, Радев не я иска

Що е то президентска република и има ли почва у нас? Този въпрос стана актуален, след като спихналата се партия на Слави Трифонов обяви, че започва подписка за референдум. Неговата цел е свикване на Велико народно събрание за промяна на държавното устройство от парламентарна в президентска република. По закон на "Има такъв народ" са им нужни 400 хиляди подписа, за да бъдат задължени депутатите да насрочат исканото всенародно допитване. 

Основният аргумент на Слави и сценаристите му е, че парламентарната демокрация се е доказала като напълно импотентна у нас, пращайки българите на четвърти поредни предсрочни избори. Последното доказателство за безсилието на партиите да сглобят управление беше агонията след вота на 2 октомври, когато ГЕРБ, "Продължаваме промяната" и БСП последователно удариха на камък с връчените им мандати за съставяне на кабинет.  

Напънът към президентска република обаче идва в период, когато държавата се управлява предимно от президента чрез назначените от него служебни правителства. Затова и много от партиите взеха да мърморят, че републиката се командва еднолично от генерала, подкарал втори мандат на "Дондуков" 2. И да надигат глас, че служебният кабинет трябва да отпадне като форма на управление, за да не отива властта дълготрайно при президента.

В същото време самият Румен Радев никога не е показвал интерес към идеята за президентска република. Шефът на Стратегическия съвет на държавния глава проф. Александър Маринов наскоро 

определи като нулева вероятността България да стане президентска република 

и натърти, че Радев не иска това. 

 Вицепрезидентът Илияна Йотова също отхвърли идеята и определи допитването като неуместно точно сега.  "Не е добре референдумите да се комбинират с избори - съвсем други са движещите мотиви и на политическите формации”, заяви Йотова.

Всъщност почти всички анализатори виждат в подписката на ИТН отчаян опит партията да възкръсне, яхвайки рейтинга на президента. Слави Трифонов обяви намеренията си за референдум за президентска република още миналото лято, когато ИТН излезе от властта. Според него трябва “да се разбие моделът на цялата политическа система”. Същата идея лансира и на старта на 48-ото НС, когато в продължение на три дни депутатите не можеха да изберат председател. 

Тогава говорителят на служебното правителство, който бе и съветник на президента по парламентарните въпроси - Антон Кутев, обясни, че идеята на Слави не е съгласувана с Радев и е самоинициатива. 

Съмнението, че все пак бившият пилот се изкушава от мисълта за президентска република, обаче се подхранва от прокламирането на идеята от хора, които са били в близкото му обкръжение. Като Слави Василев, който за кратко бе в първия екип на Радев при влизането му на “Дондуков” 2 през 2017 г. Политологът дори издаде монография, в която развива тезата, че полупрезидентска република по примера на Франция ще върне равновесието на властите у нас.

Президентска република 

е единственият изход от кризата на българския конституционен модел, 

смята и евродепутатът от БСП Иво Христов, който преди това бе началник на президентския кабинет.

На практика обаче, всички са наясно, че смяната на модела на държавно управление у нас в момента е пълна химера. Първо заради съмненията в успеха на подписката, инициирана от хората на Слави. Дори тя да влезе като предложение в парламента, не се вижда кои партии ще осигурят квалифицирано мнозинство от две трети сред депутатите, които да подкрепят свикването на Велико народно събрание, в чиито правомощия е да променя Конституцията. Още повече на фона на обтегнатите отношения на Радев с почти всички формации, които имат шанс да прескочат бариерата от 4%.

"В България президентска република означава олигархична република от евразийски тип. Олигархията мечтае да има един човек, който да "натиска копчето", коментира наскоро Борислав Цеков, специалист по конституционно право. Подобно мнение изказаха вече десни партии като ПП и ДБ. Заради личната си война с Радев соцлидерът Корнелия Нинова е сред най-яростните критици на идеята. ГЕРБ и ДПС също декларираха подкрепа на парламентарната демокрация, макар доста гербери да се изкушават от мечтата да видят Бойко Борисов начело на президентска република. 

Самият Слави Трифонов едва ли се надява да повтори резултата от инициирания от него референдум през 2016 г. Тогава 3 488 558 българи отговориха на трите въпроса от допитването. В огромното си мнозинство те подкрепиха въвеждането на мажоритарна избирателна система, вотът да стане задължителен, а субсидията за партиите да падне до левче на глас.  В крайна сметка, не достигнаха само 12 000 гласа (0,2%), за да има вотът задължителен ефект, получавайки 51% подкрепа от всички с право на глас. Тогава обаче Слави беше на върха на славата си, шоуто му вървеше в една от най-гледаните частни телевизии, а малцина подозираха какво политическо фиаско ще го споходи.

С референдум или не, мнозина българи вероятно продължават да мечтаят за бащицата, който да поеме държавното кормило. Така се роди поривът да се върнем към монархията, когато завърналият се от странство Симеон Сакскобургготски помете всички партии и пое властта, превръщайки се в първия цар премиер. Сега пак има глад за нов месия, за когото се озъртат 60% от българите, които отказват да гласуват. А всеки предсрочен вот е като пореден тираж на политическата лотария, в която се вкарахме.