При инфлация 68,5 на сто, Ердоган продължава строгата парична политика

Инфлацията в Турция се ускори до 16-месечен връх през март поради скока на цените на нехранителните стоки, разкриха официални данни днес.

Инфлацията на потребителските цени се ускори до 68,50 процента през март от 67,07 процента през февруари, съобщи Турският статистически институт.

Според днешния курс на БНБ един лев се разменя за 17,69 TRY, докато 100 TRY са 5,65 лв 

Разходите за образование в Турция  отбелязват най-голям годишен ръст от 104,07 процента, следвани от хотели, кафенета и ресторанти и здравни групи. От друга страна, облеклото и обувките с 50.10 на сто поскъпване са основната група с най-слаб годишен ръст.

Данните показват продължаващ натиск върху цените в групите нехранителни стоки, потвърждавайки предизвикателствата пред процеса на дезинфлация, заяви икономистът от ING Мухамет Меркан.

На месечна база потребителските цени се покачиха с 3,16%, но по-бавно от ръста от 4,53% през предходния месец.

В близко бъдеще данните за инфлацията през април и май ще бъдат на фокус, за да се оценят последиците от скорошното затягане на централната банка, отбеляза Меркан.

Като се има предвид този фон, централната банка е настроена да запази твърдата си позиция и да поддържа разходите за финансиране високи, близо до горната граница на лихвения коридор, добави икономистът.

Местните избори на 31 март нанесоха огромен удар на управляващата Партия на справедливостта и развитието (ПСР). Партията не само загуби някои от ключовите си общини и крепости в полза на основната опозиционна Републиканска народна партия (РНП), но и стана втора след РНП за първи път от основаването си от 2002 г.

Резултатите шокираха Турция. Някои експерти коментираха, че ПСР не е успяла да привлече достатъчно гласоподаватели, за да отидат до избирателните секции на фона на безкрайната и неотслабваща висока инфлация, продължаващите търговски отношения с Израел и влошаващите се икономически условия на пенсионерите.

Резултатите повдигнаха въпроса дали президентът Реджеп Тайип Ердоган би искал да продължи строгата парична политика, която беше приложена едва след общите и президентските избори през май 2023 г.

Годишната „средносрочна програма“ на Анкара постави крайъгълен камък в по-широк политически обрат през лятото на 2023 г., след като Ердоган назначи нов кабинет и шеф на централната банка. От юни досега новата централна банка е повишила лихвените проценти от 8,5 процента на 50 процента.

В традиционна реч след изборите Ердоган подчерта, че са „стояли настрана от популистки стъпки, които биха стрували скъпо. Ще започнем да виждаме положителните резултати от нашата икономическа програма, особено инфлацията, през втората половина на годината."

Той също така намекна, че изборните периоди през последната година също са подхранвали икономическото влошаване „Изборната атмосфера изтощи нашата икономика през последната година. Сега на Турция й предстоят повече от 4 години спокойствие. Не можем да пропилеем този период с дискусии“, отбеляза той, изчиствайки спекулациите за предсрочни избори.

По подобен начин министърът на финансите Мехмет Шимшек заяви на 1 април в публикация в социалните медии, че „ще продължат да укрепват и решително да прилагат средносрочната икономическа програма“. 

„В допълнение към строгата парична политика, селективната кредитна политика и политиката на доходите, ние ще дадем приоритет на спестяванията чрез контролиране на публичните разходи, за да намалим трайно инфлацията до едноцифрено число, което е нашата основна цел. Със структурните реформи, които ще осъществим, ще реализираме трансформацията на икономиката и ще повишим производителността и конкурентоспособността. Така ще постигнем нашата цел за устойчив растеж и постоянното повишаване на благосъстоянието ще бъде споделено от всички сегменти на обществото. Пътят към успеха изисква постоянство, решителност и търпение“, завърши той.