Проф. Динко Динков, анализатор: Открива се пътят за война между Русия и НАТО

- Проф. Динков, какви знаци даде НАТО на срещата в София?

- На форума в София представители на националните парламенти на страните членки декларираха, че техните държави ще пренебрегнат досегашните изисквания към Украйна техни средства за водене на война да не се използват за операции на територията на Русия.

Всъщност ставаме свидетели на все по-ясно утвърждаващото се пренебрежение към уж действащи международни правни норми. 

Много наивно считаме, че Русия няма да забележи кой съдейства за ескалация на войната

И от българска страна беше поет ангажимент да не се поставят условия на Украйна как да използва средствата, които й се предоставят за водене на война с Русия. С тази декларация вече открито се разширява обхватът на войната, която досега смятахме, че се води от Русия на територията на Украйна. Всъщност тази война отдавна прескочи границите на Украйна и стана много по-мащабна. Това вече не е просто война между Русия и Украйна, а между Русия и голяма част от света, преди всичко страните - членки на НАТО, които изцяло застават на страната на Киев, водени от разбирането, че тази война може да свърши само с категорична военна победа над Русия.

- Не крие ли тази ситуация сериозни рискове, включително Русия да прибегне към ядрено оръжие?

- Рисковете са естествени. Ние си подхранваме илюзии, че Путин ще се вслуша в аргументите на НАТО. Забравяме, че Русия е ядрена държава, която смята, че сигурността й е  заплашена. Не бива да се самозалъгваме, че Москва ще се придържа към норми, на които даваме наша интерпретация, и че Русия ще се прави, че не забелязва откъде идват средствата, използвани за нанасяне на удари върху нейна територия.

Определено е в ход ескалация на войната, в това число с разширяване на географския обхват на военните действия. Отваря се кутията на Пандора и вървим към мащабен военен конфликт, който включва и ядрени държави. Положението става все по-сериозно. И са напълно безсмислени декларации, че в рамките на форума не е обсъждано изпращане на жива сила на страни -  членки на НАТО, във вече открито военен конфликт.  Вашингтонският договор на Алианса съдържа особена клауза - чл. 5, който предвижда при проблем със страна от НАТО всички останали да й се притекат на помощ. И се създава ситуация, при която не е изключено страна - членка на НАТО, да се окаже в конфликт с Русия. Т.е. открива се пътят към война между Русия и НАТО и никой не може да каже какви средства ще се използват в този конфликт.

А ние много наивно считаме, че Путин и Русия няма да забелязват кой съдейства за ескалация на войната, което е много тревожно.

- България поиска засилено присъствие на НАТО в Черно море. На 60-ина километра от границата ни в Румъния се строи най-голямата натовска база в Европа. Крие ли това рискове, или сигурността ни е гарантирана?

- Самото водене на военни действия в непосредствена близост до България крие огромни рискове страната ни наистина да бъде въвлечена по-непосредствено в този конфликт. Свидетели сме на дълбоко преструктуриране на международните отношения, включително изграждането на нова инфраструктура и архитектура на сигурност. Фактът, че се изгражда такава база на територията на Румъния близо до нас, вещае много сериозни промени в инфраструктурата на Европейския континент, и специално в Източна и Югоизточна Европа. Това определено предписва черноморските ни пристанища да станат военноморски преди всичко. Става все по-необходимо България да заяви отношението си към Конвенцията от Монтрьо от 1936 г., която регулира реда за преминаване на военни кораби през проливите и пребиваването на военни плавателни съдове на нечерноморски държави във водите на Черно море. Ново внимание ще бъде обърнато на Дунав като важен плавателен път от военностратегическа гледна точка. Можем да очакваме скоро да се заговори за подобряване на нейните плавателни способности и България трябва да се готви за подобни идеи, защото неизбежно това ще засегне сериозни наши интереси.

Досегашните стъпки на НАТО по повод на Украйна стоварват много по-големи тежести на източноевропейските страни 

Всичко, което наблюдаваме в Черно море, е процес, в който България е съпричастна. Засега ще осигуряваме сили за разминиране или ликвидиране на мини във водите на Черно море с другите пряко засегнати страни - Румъния и Турция. Не съм сигурен обаче, че нещата ще спрат дотук. И става дума не само за черноморските пристанища, а и за други елементи на инфраструктурата, на сигурността в района.

Сега изневиделица започваме реконструкция на летището в Бургас и недоумяваме откъде идват тези императиви да се затворят подстъпите към най-големите ни черноморски туристически комплекси в разгара на туристическия сезон.  

Ние сме страна - членка на НАТО, и когато ЕС прие стратегията на САЩ в отношенията с Русия, трябва да отчитаме и европейските опити и мерки за гарантиране на сигурността на Съюза. Да вземем идеята за изграждане на т.нар. „защитен купол“ на ЕС, т.е. противовъздушната отбрана на Съюза да разчита на непроницаема система за настъпателни средства на други държави, предимно Русия. Европа обаче много наивно подхожда към този въпрос, като напълно се пренебрегва велика идея, родена през 1960-те години за отказа на САЩ и СССР да изграждат противоракетни щитове. Тази идея не беше разбрана. И сега Европа се връща на нея, но никой не може да гарантира, че това ще е напълно непроницаем, перфектен щит срещу настъпателни средства.

Военната история доказва, че когато се появи нов щит, винаги се намира и копието, което да пробие този щит. И ако това продължи, се върви към ескалация на рисковете за съществуването на живота на нашата планета.

Струва ми се, че досегашните стъпки на НАТО по повод на войната в Украйна  вещаят стоварването на много по-големи тежести на източноевропейските страни - бивши съюзници на СССР и някои от постсъветското пространство.

- Как ще се развие войната в Украйна? Мисия възможна ли е мирът?

-  Предстои световна среща в Швейцария, на която Русия няма да присъства. Това е демонстрация на увереност, че с голяма част от държавите, особено тези от НАТО и ЕС, Украйна ще постигне военна победа. Не вярвам в тези предсказания, но всичко е непредсказуемо. Ако обаче се търси решение само по военен път, като се пренебрегва ролята на дипломацията, ще изпаднем в задънена улица. И на форума в Швейцария Русия ще бъде заклеймена за пореден път.  В условията на взаимно осигурено унищожение не може да се залага само на военните средства за постигане на победа. Това вещае страшни неща за човечеството. Изненадващо е, че  Европа  пренебрегва историческите си предимства на носител на мъдрост за постигане на край на този военен конфликт. Трудно ЕС, в който има една ядрена държава - Франция, може да се надява да постигне военна победа над ядрена сила като Русия.  Не е ясно каква ще е реакцията на Великобритания - ядрена сила извън ЕС, каква ще е реакцията на Китай.

- Как всички конфликти и растяща тревожност ще рефлектират върху предстоящите европейски избори? Как се променя Европа?

- Промените са неизбежни, светът се промени. Ако ЕС иска да оцелее, трябва да се обърне към заветите на бащите основатели, свързани с това как Европа да е самостоятелен фактор в света. В последно време ЕС изгуби тези характеристики и изцяло прие стратегията на САЩ, което безспорно е голям успех за Вашингтон. ЕС винаги е бил дразнител за САЩ, той е новият субект на международната сцена, който не приемаше едноличното лидерство на Америка. В последните години обаче ЕС изгуби ориентацията да се утвърждава като един от първостепенните фактори в международната система, мина изцяло в подчинение на американската стратегия.

Това обяснява защо ЕС прие стратегия на ускорено разширение, пренебрегвайки критерии за членство. След като дълго се пазеше от балкански проблеми, изведнъж ЕС започна да настоява за приемане на страни от Западните Балкани. Това означава много дълбока промяна в същността на ЕС. Тревожно е, че Европа губи възможности да бъде наистина реален фактор в търсенето на мирни изходи от всякакви конфликти. Това не дава шанс на натрупаната мъдрост.

Предстоящите избори за Европарламент ще са много показателни. За съжаление, ние сме в плен на вътрешните си проблеми. А кандидатите ни за място в ЕП демонстрират пълно безхаберие за дълбоката криза с много измерения в Евросъюза. Много от кандидатите не са наясно дори с ролята и функциите на ЕП, с механизма за приемане на решения в ЕС, в който се съчетава националното и наднационалното начало, не са наясно, че депутатите в единствената европейска институция, формирана чрез преки избори, нямат право на законодателна инициатива, а само вземат отношение към проектите за норми в ЕС, които са монопол на Европейската комисия. В предизборната обстановка търпеливо слушаме несъстоятелни обещания на наши симпатяги, че като станели членове на ЕП, щели да предприемат какви ли не законодателни инициативи. Прости им, Боже!

- Има ли шанс мирът в Близкия изток?

- Европа започна да узрява, да формира ново отношение към близкоизточния проблем. Свидетели сме на много сериозно прочистване от араби на земите от река Йордан до Средиземно море. Страни - членки на ЕС, приеха идеята за две държави и някои признаха Палестина. Но силите, които са на гребена на вълната сред палестинците, няма как да приемат признаване на Държавата Израел. Конфликтът е много сериозен и дефицитът на професионализъм е в дъното на усложнението му.   

- Доналд Тръмп или Джо Байдън е по-добрият вариант за Европа?

- Пренебрегваме много сериозните разделителни линии в американското общество, особено разделението на Републиканската партия. Там върли последователи на Хенри Кисинджър, които считат, че САЩ са заинтересовани Русия да остане фактор, тъй като може да им е полезна при евентуален сблъсък с големия дразнител - Китай.   

Но който и да е следващият американски президент, той ще определи до голяма степен бъдещото развитие и на процесите в Европа. До изборите през ноември няма да се направи съществена крачка за преодоляване на конфликта в Украйна. Засега топката се бави в очакване на резултатите от изборите в САЩ.

- Имаме ли шанс за сухопътен Шенген до края на годината?

- България прие румънската позиция за частично решение - премахване на проверките по въздух и вода, но най-същественото остана. И тук има дълбоко неразбиране къде е проблемът с Австрия, която ни спъва. Позицията на Виена е силен натиск върху България да се откаже от съображенията, които блокираха започването на преговори за членство в ЕС на РСМ, заедно с Албания. Спечелихме си много неприятности с късогледа политика по тези въпроси. Не разбираме откъде ни идват проблемите. Сега се успокояваме, че вече имаме достъп до информационната система на Шенген и че можем да издаваме шенгенски визи. Аз продължавам да питам колко шенгенски визи са издали българските власти след края на месец март 2024 г.?

Тревожно е, че Европа губи възможности да бъде фактор в търсенето на мирни изходи 

Други обстоятелства, особено конфликтите в Европа, ще съдействат България да стане пълноправен член на това пространство. Но то самото се промени. Шенгенските договорености от средата на 1980-те години вече имат други функции и отделни страни - членки на това пространство, предприемат действия за ограничаване на свободното движение през вътрешните граници на ЕС. Трябва да сме наясно, че Шенген се променя и заради терористични заплахи, бежански вълни, конфликти в близост до ЕС, договореностите се преосмислят, отделни държави се отклоняват заради собствената си сигурност. Европа се промени до голяма степен и заради Шенген. Бежанските вълни, които заляха континента, доведоха до много сериозно преструктуриране на обществата в страните - членки на ЕС. Дори беше несериозно България да изведе пълноправното членство в Шенген като един от първите приоритети на външната ни политика.

Визитка 

Проф. д-р  Динко  Динков е анализатор в областта на международните отношения. Преподавател е в Катедра "Международни отношения" и директор на Центъра за балкански изследвания към УНСС. Специализира в Лондонския институт за икономика и политически науки, в САЩ и в Германия. Лектор по външна политика на България, европейско сътрудничество и интеграция.