Проф. Евгений Сачев с изненадваща версия: Българите на Алцек са прародители на Борджиите

Арабски хронисти наричат прабългарите от двете страни на река Дунав "борджани", оттам е останало и името на Добруджа

През 1492 г. когато светът бавно излиза от ​тъмните векове на Средновековието, за да открие Новия свят, една испанска фамилия оставя кървави следи в европейската история. Те са предизвикателни и безскрупулни, но и толкова скандални, че превръщат Ватикана в сцена на битки за власт, интриги и подли убийства. Обвиняват ги във всички смъртни грехове на света - от предателства до разточителен разкош, пошлост и разврат. Историците ги сатанизират, но Макиавели ги възхвалява в своя труд „Владетелят“. 

Кои са Борджиите? Един старинен род от Валенсия, който държи в подчинение християнския свят цели три десетилетия. Или най-властната и богата испанска фамилия в Европа. Една смела хипотеза е напът да преобърне представите за страховития род.

И тя гласи: Борджиите са българи!  

„Арабски хронисти от XIX в. и от XX в. наричат прабългарите от двете страни на река Дунав борджани”, а в географските си карти от IX в. и от XII в. надписват страната им като „Борджан”. Става дума за България от времето и след кан Крум, обхващала и съвременните Молдова, Румъния, Унгария“ - четем в книгата на проф. Евгений Сачев „Българите са в основата на човешката цивилизация“ на пловдивското издателство „Нитон“. „Оказва се, че днес следа от името Борджан е макротопонимът Добруджа! Също такава следа са, според нас, съвременните български фамилни имена Борджиев, Бурджев и може би Буруджиев!“, допълва авторът на книгата.  

Най-сериозният застъпник на тезата обаче е арх. Слави Дончев, роден през 1922 г. в София. "Мадарският конник" и "Прабългарският календар и материалната култура на старобългарите" са само част от книгите на архитекта. Една от последните разработки на арх. Слави Дончев обаче посочва, че известната фамилия на Борджиите произхожда от етнонима „борджани”, както арабските хронисти са наричали българите при Кавказ. Те са базирани на изследванията на италиански историци от времето на Мусолини, които търсят обособяването на етнонима „булгари“ на база родовите хроники на Борджиите, които били потомци на дошлите през VII век прабългари начело с Алцек в земите северно от Рим“ - става ясно от статията на арх. Слави Дончев „Папи българи на престола на Свети Петър“.

Киното обича Борджия - кадри от испанско-италианския биографичен филм от 2006 г., режисиран от Антонио Ернандес.

Историята за Борджиите започва през 1492 г., когато Родриго Борджия се качва на трона във Ватикана като папа Александър VI. Произходът на фамилията идва от Южен Арагон, но най-известните представители са от Валенсия и Хатива. В началото на XV век, благодарение на двамата Борджия - папа Каликст III (1455 ​- 1458) и папа Александър VI (1492 ​-1503), фамилията успява да концентрира огромно количество власт и богатство. Известността на Чезаре Борджия, като войник и държавник, е описана във фундаменталния труд на Макиавели „Владетелят“. Чезаре е прочут като един от великите принцове на своето време. Името на сестра му Лукреция също се превръща в нарицателно, но за женско коварство. Останалите, по-малко известни персонажи са не по-малко скандални и любопитни: това са любимият син на Родриго Борджия - Джовани, убит през 1497 г., и Джофре - най-малкият в семейството.

Един от най-известните портрети на  Чезаре Борджия 1475-1507 г., рисуван от Алтобело Мелони

„Наистина родът Борджия води произхода си от Арагон, Испания, но има данни за проникването на булгари в Западна Европа, включително в Германия и Франция, още през първите десетилетия на І в.“, твърди проф. Евгений Сачев и обяснява защо следите на българите в териториите на Западна Европа имат още по-ранни корени. 

Картина на Тициан показва папа Александър VI, който представя Якопо Пезаро в Сен Пиер, представен в изложбата „Борджиите и тяхното време“ в музея Майол, Париж

„Италианският проф. Винченцо д’Амико твърди, че са му известни исторически свидетелства за неколкократни мирни заселвания на булгари в Италия от 568 г.“, разказва пред „Марица“ проф. Сачев. Според някои изследователи заселванията им са започнали много по-рано - още през IX в. пр. Хр. Например бъдещият кардинал Пиетро Булгаро е бил роден през 560 г., а родителите му са жители на родния му град Салусола очевидно и преди това събитие. Вероятно е, според други, булгари да са останали в Италия и по време на похода на Атила до Рим през 452 г. В днешна Италия се пазят любопитни сведения за наличие на българи в генетичния субстрат на италианците.

„На проф. Винченцо д’Амико например са били известни исторически свидетелства за неколкократните „мирни" заселвания на булгари в Италия от 568 г. Научният труд на проф. Д’Амико е бил публикуван през 1941 г. Към този момент той изчислява, че „в Италия живеят повече от 3 милиона булгари”, посочва в трудовете си арх. Слави Дончев. В процеса на проучванията на проф. Винченцио д’Амико му прави впечатление изключителната продуктивност на етнонима "булгар" в италианската топонимика и ономастика, която съществува и до днес.

Кадри от испанско-италианския биографичен филм от 2006 г., режисиран от Антонио Ернандес

По-късно, по времето на Мусолини, въпреки стремежа за расово обособяване, историци от Рим защитават тезата за учудващо продуктивния ген на част от населението на Апенините. Тяхното обособяване се търси на база родовите хроники на Борджиите.

Те били потомци на дошлите през VII век прабългари начело с Алцеко в земите северно от Рим. Прииждането на българи към Апенините не секва с отрядите на Алцек през VII век. След падането под византийско робство, а после и с нахлуването на османците в края на XIV век колони от знатни български семейства напускат България и поемат към Венеция, Флоренция, Рим, Верона“, открива в архиви от историята арх. Дончев. 

Арх. Мария Каразлатева: Идваме с Атила в Европа

„Връзката на името „Борджия“ с българите правят езиковедите. Ала другият, още по-сериозен аргумент е да проследим евразийския процес, чието начало поставя походът на Атила, който тръгва от Памир и стига до земите на Северна Франция", твърди арх. Мария Каразлатева от Националния институт за недвижимото културно наследство. 

Първите преселения на българите, предвождани от кановете от рода Дуло, към който родословно принадлежи преди тях и вождът на хунската империя Атила, са активен фактор в евразийския процес във формирането на Европа. "Тук говорим за една древна цивилизация - евразийската, която протича в древното геопространство, където значение имат два цивилизационно разпределителни центъра - Адрианополският на Източноевропейското триречие - река Тунджа, река Еврос (Хеброс-Марица), дала топонима на континента Европа, и река Арда, която се явява родопското геопространство на ​орфизма", обясни дамата. 

Родовата принадлежност на Атила към владетелската династия Дуло е убедително доказана в трудовете на Геза Фехер, Петер Юхас и Де Гроот. По време на управлението му ​- от 434 до 453 г. - Атила допринася за разширяването на българо-хунската империя, наричана още Сарматия, от Китай до Франция и на север от Дунав до Балтийско море. В своя военнополитически съюз той обединява гетите, ирански, тюркски и германски племена, като вандали и алани. Прабългарските племена на Баламир ​- владетел на хуните - също взели активно участие в организирането на това държавно и военно обединение. „В тази панорамна геопространствена картина на „българското присъствие“ в Стария свят не е изненадващо, че се получават многопластови свързаности през времето - например въпросът за българския произход на Борджиите! Дори и тази необичайна теза се базира на историческата арабско-мавританска свързаност на двуполюсната центрова система на геопространствената евразийска урбанистична система. Единият е югозападният с Кралство Испания, а другият ​-югоизточният с ​историческото Царство България. А това са от древните ​царства на траките ​- ІV в. пр. Хр. до ​Първото, ​Второто ​- VІІІ-ХІІІ в. сл. Хр., и Третото българско ​царство (ХІХ-ХХ век)“, допълва арх. Каразлатева.  

Според нея  темата за „българското присъствие“ в хода на глобалните процеси от древността са многопластово кодирани основно в топонимите, хидронимите, езиковите форми и особености. 

В изложба на "Майол"

Великата фамилия - от покровители на  изкуството до военни стратези

През 2014 година музеят "Майол" в Париж прави опит да реабилитира фамилията със спорна репутация. Пет века по-късно Борджиите ни очароват и това се дължи на тяхното покровителство над ренесансовите художници!

Пиета, приписвана на Микеланджело, представена в изложбата „Борджиите и тяхното време“

Борджиите подкрепят най-великите художници и скулптори, създали Ренесанса - от Леонардо да Винчи, Микеланджело, Пинтурикио, Тициан и Белини. В подкрепа на тази теза изложбата в Париж показва около седемдесет произведения, като "Преображението Христово" от Белини, рисунка на Леонардо да Винчи, непубликуван подготвителен учебен модел за La Pietà на Микеланджело, портрет на кардинал Фарнезе от Рафаело, картина на папа Александър VI от Тициан, изложена заедно с предмети на изкуството, научни инструменти, доспехи и скъпоценности. Една от секциите в "Майол" показва как колоритната фамилия е повлияла на модерната попкултура - чрез някои от костюми от телевизионния сериал на Том Фонтана, оригинални рисунки от комикса на Майло Манара, плакати от филми и театрални представления на Виктор Юго.

Л. Свети Архангел Михаил и Успение Богородично от Досо Доси (1533 г.) и Рождество Христово от Антониацо Романо, представени в изложбата 

Борджиите са на европейската сцена в зората на тази голяма „промяна на света“, белязана от 1492 г. По онова време бързо променящата се европейска геополитика преминава от феодалната логика към динамиката на централизираните държави. В този контекст протича и феноменалният възход на фамилията. Чезаре Борджия е Принцът на Макиавели, но и принц на войната - в служба на амбициите на баща си. А колкото до Александър VI, той е повече държавен глава, отколкото духовен лидер.

Реплика на оръдие с няколко отвора пред репродукция на рисунка на Леонардо да Винчи, представена в изложбата „Борджиите и тяхното време” в музея Майол

До тях неизменно е Леонардо да Винчи, техният военен инженер, който не се колебае да продаде таланта си, предоставяйки всичките си технически познания в служба на войната. Чезаре вижда в художника военен инженер, за Александър VI той е инструмент, обслужващ личните му вкусове. 

Изложбата завършва със зала, посветена на съвременния поглед към мита за Борджия. От Виктор Юго до Александър Дюма, от комиксите на Ходоровски до мангите на Фуюми Сорио, от филма Лукреция Борджия на Кристиан-Жак до телевизионния сериал на Том Фонтана.

Техническата точност на схемите на военни оръжия на Леонардо да Винчи напомня за съвършенството на линията на Витрувианския човек, ала тук тя е използвана за тъмните цели на прочутата фамилия. 

И Ламборгини производно на "булгар"

Тяншан е мощна планинска система в Средна и Централна Азия

Името ​булгар/булгари е затруднявало китайските хронисти. И днес в Република Бурятия в състава на Руската федерация има булгати. А в Монголия са известни област, град, планина и река с имена Булган, което езиково е равно на Булгар. Съществено е, все в тази насока, че в някои области на Монголия днес са известни и етнографски групи борджигин, твърди проф. Евгений Сачев. И припомня, че Булгар се нарича и връх в планинската верига Тяншан.

„Ламборджини”

Фактите показват, че още през ранното Средновековие булгари и борджани присъстват заедно в Европа. За Балканския полуостров това свидетелстват арабските хронисти. В Италия, наред с лични и фамилни имена, производни от етнонима "булгар", откриваме и лични такива, водещи произхода си от етнонима ​"Борджан": Борджио, Борджини, Борджиано, Борджиати, Борджоли, Барджоли, Ламборгини и др.

В Испания тамбурата се нарича „булгарина”

Изследователи в различни области на науката са правили опити да издирят, локализират и изследват ранните поселища на т.нар. „прабългари”, т.е. булгарите, в Централна Азия от периода на мобилен бит и култура до Великото преселение, твърди арх. Слави  Дончев. „Дали нещо е свързвало булгари и борджани? Дали между двата етноса е имало генетична връзка? Дали борджаните са били коляно от булгарите? 

Оказва се, че черните българи, за българите на Кавказ и за нашите преки прадеди около Дунава, са наричани от тогавашните хронисти "борджани". А пък волжките българи са на четвъртото разклонение от пътя на коприната. Той е наречен „коженият" именно в тяхна чест“, пише нашият изследовател.

В подкрепа на тази теза има и други, макар и косвени данни, допълва проф. Евгений Сачев. „Така от Алтай до Испания и дори до насрещния ѝ  бряг в Африка ​- в тогавашното Вандалско кралство - музикалният струнен инструмент „тамбура” е известен навред с имена, производни от етнонима „булгар”: „булгарь” „булгари”, „булгария”, „булгаре”, "бугария”, „тамбур”... И днес в Испания тамбурата се нарича „булгарина”! Интересно, защо ли българските музиковеди и диригенти на фолклорни състави не я наричат с това име“ - пита известният ни културолог.