Проф. Георги Чанков: Поведението на васали ни прави губещи в ерата на новия световен ред

  26 Април, 08:22     0  

..........

- Украйна не е в състояние да издържи дълго време, дори с помощта от САЩ

-  Популистите ще наберат повече гласове в Европарламента, но това няма да промени рязко посоката на ЕС

- За първи път от 500 г. Западът няма да има решаваща дума в този нов световен ред----------

 

- Проф. Чанков, как отпуснатата от САЩ помощ за Украйна в размер на почти 61 млрд. ще промени ситуацията на бойното поле? Ще наклони ли везните в полза на Киев? 

- Не очаквам съществени промени. Да уточним, че от цялата сума Украйна трябва да получи 8 млрд. долара кредит, който може да бъде опростен наполовина, ако Джо Байдън бъде преизбран за президент. С 14 млрд. от помощта трябва да се закупят оръжия - най-вече муниции за установките за залпов огън, планиращи бомби и вероятно самолети Ф-16. Това са наличности в складовете на САЩ в момента. Друго въоръжение трудно се намира. Най-голямата мъка за украинците са зенитните ракети - комплексите "Пейтриът" първо са много скъпи - над 1 млрд. долара, и никой не си ги дава. Дори Германия се колебае.

А и руснаците се научиха да взривяват тези установки. С това, което ще пристигне в Украйна, тя трябва да се опита да не загуби катастрофално през лятото. За да може след това, например през есента, с последните остатъци от мобилизационния резерв украинската армия да опита още веднъж да осъществи контранастъпление. Да превземе някое село, така че Западът да сметне това за някаква победа, а след това да опита преговори с подобрени преговорни позиции. Това е задача максимум, която също не ми изглежда постижима. Предоставената помощ може да удължи бойните действия, да ги усложни, да бъдат дадени допълнителни жертви, но не ми се струва вероятно да доведе до радикално решение в украинска полза.    

- Какъв е най-вероятният сценарий за развитието на войната?

- Наближават благоприятни за настъпление летни месеци и руската армия вероятно ще се опита да извоюва някои тактически победи и да ги развие като оперативни. В хода на войната вече се очертаха позиции, които са непоколебими и трудни за сближаване. От руска гледна точка войната трябва да свърши най-малкото с включване на четирите области, които вече са в руската конституция. Част от тях руската армия все още не контролира. Изглежда, че Харков няма как да бъде отписан, макар че не е част от тези области. По въпроса с Одеса руснаците вече не изглеждат готови на никакви компромиси. 

Остава да видим какво може да се случи с остатъчна Украйна. Няма сериозни признаци, че Русия се стреми да постави под контрол цялата територия, става въпрос само за области, населени с етнически руснаци, които могат да бъдат приобщени към Русия. 

От гледна точка на Запада Украйна трябва да остане тлеещ конфликт, който да обезкървява Русия - поне средносрочно, ако може и дългосрочно. 

Тъй като двете гледни точки са несъвместими, едната трябва да отпадне в хода на бойните действия. Така, както се развиват те, поне от година насам, не виждам как ще отпадне руската гледна точка. За Запада в един момент ще е малко по-лесно да прежали Украйна, която и бездруго е нещо като консуматив, само гълта средства. 

Но засега войната в Украйна прилича малко на канадска борба - противниците са се вкопчили един в друг, няма видими движения, докато изведнъж единият противник рухва. Така че разпад на украинския фронт през летните месеци съвсем не е невъзможен.

Струва ми се, че Украйна не е в състояние да издържи дълго време, дори с помощта от САЩ, предвид и трудностите при мобилизацията на допълнителни сили. 

- Какво ще се случи с другата война - тази в Близкия изток между Израел и "Хамас"?

- Не можем да очакваме нищо хубаво в близките месеци. На Израел беше необходима бърза и чиста победа, но това не се случи. При това на медийния и дипломатическия фронт Израел претърпя поражение.

САЩ натискат за замразяване на конфликта поне до ноември, но това означава политическа смърт за премиера Бенямин Нетаняху. От друга страна, разширяването на войната, жертвите в Газа, войната със съседните страни, като Ливан например, заплашва с политическа смърт Джо Байдън, и то преди изборите. 

При този конфликт имаме безизходица. Много несигурното равновесие може да бъде нарушено лесно от тази провокация, в това число от външни сили.  Например усилено се разпространява версията, която няма как да бъде проверена, че атаката на "Хамас" била подготвена от бивша империя със специфични интереси в района, която не е нито Русия, нито Турция, нито Иран. 

Имам усещането, че развръзката на войната в Близкия изток ще е по-далече във времето, отколкото в Украйна. 

- Да насочим поглед към най-чаканото световно събитие - остава ли непредвидим победителят в президентските избори в САЩ?

- Ако говорим за действителното състояние на нещата и настроенията в САЩ, не трябва да се предоверяваме на тиражираните данни от проучвания, сочещи в момента преднина за Байдън. Да не забравяме, че срещу Доналд Тръмп глобалистите от Демократическата партия водят свещена война за оцеляване, в която са позволени всички средства.

Ще научим истинските резултати след 5 ноември, а може и да не ги научим. Сигурен съм, че в момента в изборния щаб на демократите усилено разработват нови методи за фалшифициране на вота. Главната интрига е какви нови оръжия ще бъдат използвани в предизборната битка.

 Ако се преценят обективно управленските постижения на Байдън, както и изгледите той да е в добро физическо и психическо състояние в следващите години, той не би трябвало да има шансове пред конкурента си. Но целесъобразността може да измести обективността. Няма да видим избори, в които загубилата страна да повярва, че са честни и да приеме резултата. Това поне е сигурно!   

- Кой все пак е с по-големи шансове - 81-годишният Байдън или 77-годишният атакуван от Темида Тръмп? 

- Делата срещу Тръмп изглеждат много смешни. Ако човек се зарови детайлно в основанията, начина да се фабрикуват обвинения, подбора на съдии, прокурори и съдебни заседатели, ще излезе, че съдебната система в САЩ е дори по-прогнила от българската, което звучи нелепо.

От гледна точка на интересите на държавата САЩ, ако трябва да се избира от двамата, Тръмп е безспорният кандидат, който поне има ясна представа как да върне икономическото, политическото, ако щете, и душевното здраве на нацията. Дори хора в най-либералния щат - Калифорния, са силно разколебани в подкрепата си за Байдън. За доброто на САЩ, а и за доброто на останалия свят изглежда, че Тръмп трябва да спечели. Но не съм убеден, че това ще стане предвид войната за оцеляване на Байдън. 

- Изключено ли е на националния конгрес през август демократите да сменят Байдън с авторитетна фигура като Мишел Обама например? 

- Всичко е възможно, но не и вероятно. А и конят не се сменя на финала на състезанието. Изборната борба вече набира инерция и рязка смяна 2-3 месеца преди изборите ще е признак на слабост и намалява сериозно шансовете за победа.

Ако демократите искаха да спечелят по убедителен за всички начин, трябваше много отдавна да помислят за по-млад, енергичен кандидат. Това не стана и трябва да проследим състезанието с тези два коня с надеждата някой от тях да не счупи крак на пистата или да не бъде спънат. 

- Какви основни грешки допусна и какво постигна екипът на председателката на ЕК Урсула фон дер Лайен?

- Не можем да кажем нищо положително. Г-жа Фон дер Лайен очевидно не ставаше нито за военен министър на Германия, нито за ръководител на Европейската комисия.

Големият грях е на Ангела Меркел, която я наложи като кандидат за председател на ЕК. 

В пасива на г-жа Фон дер Лайен има стратегически грешки. Вманиачването по зелената сделка, натиска за отказ от сътрудничество с Русия - това притисна ЕС към дъното в глобалната конкуренция. Като енергийно най-беден, със застаряващо население, загуба на технологично превъзходство, ЕС под „вещото“ ръководство на Фон дер Лайен се дозакопа.

До 2008 г. много авторитетни западни автори виждаха света като мъдро управляван от равнопоставен военнополитически и икономически тандем на САЩ и ЕС за всеобщо добро по законите на либералната демокрация.  Посрещането на Фон дер Лайен на важни визити в Китай и Турция (беше <210> отредено място на дивана, докато Ердоган и Шарл Мишел седяха на столове - бел.ред.) показва как гледа днес светът на ЕС или поне на неговата комисия. 

Да не говорим за критиките за справянето с ковид епидемията и сериозните подозрения за корупция в сделката за ваксините. Учудвам се как на фона на всичко това Урсула фон дер Лайен има смелостта да се кандидатира за втори мандат начело на ЕК. 

Явно либералните елити, стоящи зад Урсула и заинтересовани от такова развитие, са решени да бранят позиции до последно. 

- До какви промени ще доведат предстоящите избори в Европа? Ще триумфират ли популистите? 

- При всички случаи популистите ще наберат повече гласове в Европарламента, от който обаче не зависи чак толкова управленската схема на Съюза. Не съм убеден, че ще стигнат мнозинство от 51 процента от гласовете, може около 40. Но не вярвам, че това ще повлияе толкова много, че да промени рязко посоката на развитие на целия ЕС.

А и Европарламентът, макар да е съставен от 720 цигулки, т.е. депутати, е някъде в дъното на оркестъра, когато става въпрос за управление. Все пак най-важните решения се вземат от Европейския съвет, от държавните и правителствените ръководители на страните от Съюза. Друг е въпросът, че напоследък в самия Европейски съвет важните решения се вземат от Вашингтон. 

По-важни са изборите на национално равнище, защото те ще излъчат в рамките на година-две новия Европейски съвет с подчинения му Съвет на министрите.

По-скоро, ако тръгне вълна на обновление, на политическо отрезвяване в Европа, тя трябва да дойде на национално равнище. 

Системните партии ще продължат да свиват присъствието си в ЕП и все по-трудно ще излъчват убедителни политически послания.

  - Има ли Европа шанс в обозримо бъдеще да си върне ролята на основен световен играч? 

- За да има ЕС надежда за възход, трябва да бъдат изкоренени днешните либерални политически елити. Пътят към възхода е независимост от САЩ, което не означава враждебност, реиндустриализация с руска енергийна и суровинна помощ, колкото и неясно да е как ще стане, както и удържане  поне на сегашното равнище на търговията с Китай.

Ако могат да се изпълнят тези три условия, ЕС има бъдеще, макар и без претенции повече да е центърът на света. Ако не се получи, ЕС ще продължи да се плъзга надолу и прогнозите на немския философ Освалд Шпенглер за залеза на Европа отпреди век започват да звучат плашещо реалистично. Колкото повече се разширява ЕС, толкова по-децентрализиран ще е.

А централизирано управление на един толкова разнообразен съюз може да доведе до вътрешен разпад, напомнящ този на СССР.  

- Добра стратегия ли е насочването на ЕС от зелената сделка към въоръжаване? 

- Този ход по-скоро е невъзможен. ЕС в момента няма ресурс нито за едното, нито за другото, докато САЩ, Русия и Китай имат такъв потенциал. И ЕС избира възможно най-грешния път - да се конкурира с тези три свръхсили. 

- За 2023 г. светът е похарчил рекордните 2.4 трилиона за въоръжаване. В нова Студена война ли влизаме? 

- Студената война в момента между Запада и Русия е във втората си фаза. Притеснителното е друго - започва Студена война между Запада и Китай.

В тая кризисна  ситуация разумните страни прибягват към старо правило -  инвестират в земя, злато и оръжие. Притеснително за България е това, че нямаме нито злато, нито оръжие, с които да пазим земята си. 

- В колко сериозен риск ни поставя близостта до военните конфликти?

- Съвсем близо до нас са трусовете на общо геополитическо свлачище, което доста хора наричат Трета световна война. Лошото е, че бидейки близо до конфликта в Украйна, сме приели васално поведение без уговорки. Това ни поставя в губеща позиция в новия световен ред.

За първи път от 500 г. Западът няма да има решаваща дума в този нов световен ред. Вижда се краят на много голям исторически цикъл. Приключиха тези 500 г., в които Западът имаше голямо превъзходство над останалите части на света.

- И кой е новият фаворит? 

- Имаме нови центрове на сила, не се движим към нов еднополюсен модел. САЩ ще запазят силната си позиция, Китай също има огромен потенциал.

От тая война Русия ще излезе по-силна. Индия се очертава като сериозна промишлена сила. Многополюсният свят вече практически е създаден, но за съжаление, в него ЕС няма да тежи особено силно.

 

Визитка 

 

Проф. Георги Чанков е преподавател по международни отношения в УНСС, Факултет „Международна икономика и политика”. Директор на Научноизследователски център "Европа-Китай". Изследовател в сферите геополитика, европейска интеграция, управление на транснационални корпорации. Автор на книги на български и на немски.

Източник: marica.bg

Свят  


от седмицата

видео

Гласуване в Швейцария с ДА за Закона за климата


Photo Smart Vratsa
последни

вицове

Приятели си говорят: -Пешо вече е на свобода. -Кога е бил в затвора? -Кой ти говори за затвор бе, разведе се!  

още вицове

©2015-2024 Vratsa Guide.