Проф. Иван Иванов: Прекаляване с екранното време води до виртуален аутизъм при децата

От Татяна Белева

 Един от най-наболелите проблеми в нашето съвремие - екранното време за децата, ще бъде във фокуса на Седмата мултифасетна конференция за детското развитие с международно участие. Тя се провежда на 4 и 5 април в Медицински университет ​- Пловдив, а темата й тази година е „Съвременни предизвикателства пред детското развитие”. Основен организатор е Научният институт на Медицински университет - Пловдив (НИМУ) с неговото направление „Детско развитие“. ​За последиците от екранното време и възможностите за справяне с тях разговаряме с педиатъра и детски невролог проф. д-р Иван Иванов​.

- Проф. Иванов, какво провокира един от основните панели на Седмата мултифасетна конференция за детското развитие да е посветен на екранното време?

- През последните две десетилетия се наблюдава многократно увеличение на екранното време при малките деца. Причините са най-различни: обучение, забавление, достъпност, престиж, родителска ангажираност, умора, депресия.

Екранното време влияе върху когнитивните процеси на децата и може да създаде зависимост. Ако децата не бъдат ограничавани, особено в най-ранна възраст, ще забавят придобиването на толкова нужните социални умения. Умствените умения, необходими за адекватно участие в обществото - т.нар. социална когниция, 

са най-висшето ниво на умствена способност. 

Те включват правилно възприемане на междуличностните отношения в реалния свят и правилно реагиране на тях, и се отличават коренно от бездушния свят зад екрана. За социалната когниция са необходими повече умствени способности дори от решаването на математически задачи, защото изисква множество дейности, които се извършват в раздалечени участъци на мозъка. Те трябва да бъдат синхронизирани, да работят заедно, неусетно, с много голяма скорост и с високо качество.

//

 Подобно на всяко друго умение, и това трябва да се тренира ​- как да се изправиш сред хората, как да говориш, как да отговаряш, как да постъпваш, какво да мислиш за мнението на другите, как да взимаш решения. Всичко изброено е безценен опит, който се трупа неусетно с годините. В момента, в който лишиш детето от този опит и то прекарва половината от времето си в будно състояние пред мобилно устройство, компютър или телевизор, неговите социални умения намаляват.

- Всички деца ли могат да изостанат в развитието си? 

- Не всички, разбира се, защото генетично заложените способности на децата са различни. Много малчугани може да не бъдат засегнати от това явление и да се справят добре и пред екрана, и в обществото. Но има и деца, по-чувствителни на т.нар. социална изолация, при които увеличеното екранно време пречи да се впишат успешно в социума. И това

носи след себе си пристъпи на ярост, агресия - 

в  случаите на екстровертно реагиране. Интровертната реакция предполага пък изпадане в депресия. И двата варианта се предизвикват и стимулират от факта, че децата не могат да се реализират в обществото според желания от тях начин. На всички пациенти с подобни симптоми, особено тези с аутизъм, препоръчваме да се прекрати екранното време. Прави чест на Съвета за електронни медии, че въведе препоръки и обясни ясно какво представлява екранното време: сумарното време, което децата прекарват пред екрани на различни електронни устройства (телевизор, монитор, таблет, смарт телефон и други). В напреднали социално държави като Канада, Япония и други има подобни информационни кампании от над 5-6 години. 

- Кое е вредното екранно време?

- Това, което замества социалната комуникация. Екранното време в рамките на учебния процес е общоприет метод на преподаване. Когато се обменя информация, свързана със задачи от учебната програма или нормалното човешко общуване - например чрез имейли и през онлайн платформи, е полезно.

Но скролването, което буквално „изяжда“ времето, докато мозъкът се разтоварва, е пристрастяващо. Стремежът на социалните медии и платформите за споделяне е да задържат посетителите колкото се може повече на екрана. Наскоро гледах филма на Netflix „Юношество“, който показва начина, по който децата комуникират и реагират.

Ситуацията във филма е екстремна, но и алармираща. Възможно е две деца да стоят едно до друго и да чатят помежду си, вместо да си говорят, като се гледат в лицата. Явно е по-лесно да кажеш нещо неприятно през устройство, вместо да се изправиш очи в очи с човека, на когото говориш, и да видиш ответната му реакция. Това е дълбока тема и тя е не чисто медицинска, нито е свързана само с детското развитие.

Тъй като проблемът с екранното време e част от конференция, която определяме като мултифасетна, искам да уточня, че ние разглеждаме проблема от всички страни и от позициите на всички експерти - педиатри, психиатри, специалисти по информатика и други социални работници. 

Издирихме няколко от най-известните влогъри, 

които от личния си опит да дадат съвети и насоки как децата да се предпазят от екранна зависимост, но нито един от тях не се ангажира да бъде лектор или да участва с презентация. Поканихме един световен специалист по библиотекознание и информационни науки - д-р Пламен Милтенов от Икономическия университет във Варна. Той ще представи начините на въздействие на социалните медии, водещи до пристрастяване към екрана, а също и промяната в изискванията към когнитивните способности на децата с навлизането на изкуствения интелект. Както той, така и психиатърът д-р Десислава Маслинкова ще коментират какво се крие зад термина „екранен аутизъм”, наричан още „виртуален аутизъм“.

- Какви са най-честите проблеми от стоенето пред екраните?

- От гледна точка на неврологията, синята светлина от екраните има депресивен ефект - мигащи картинки, които могат да бъдат фотостимулиращи. Принудителното положение, което заема тялото, докато се взираме в устройствата, може да доведе до спазъм на перикраниалната мускулатура и до т.нар. тензионно главоболие, предизвикано от напрежение - както мускулно, така и психическо, заради стресовата ситуация или умствена преумора.

Неблагоприятни последици от зависимостта от дигиталните устройства са затлъстяването, поведенческите проблеми, проблемите на емоционалната регулация. Наблюдава се нарушена социална интеракция с родители и връстници, изоставане в речевото и когнитивното развитие, както и в развитието на екзекутивните функции, отговорни за взимане на решения. Децата 

имат проблеми с успеха си в училище, 

като рисковете са по-големи в семействата с по-ниски доходи и по-ниско образование.

„Виртуалният аутизъм“ също е нерядко срещан проблем при деца, които са с продължително екранно време от ранна детска възраст ​- обикновено от първите си две години. Те развиват много от типичните прояви на разстройство от аутистичния спектър (РАС), но бързо се нормализират след прекратяване на екранното време. Диференцирането на виртуалния аутизъм от истинския аутизъм е лесно - достатъчно е екранното време да се спре за 3 месеца и да се засилят интеракциите с родителите. Наблюдава се бързо нормализиране на социалната комуникация и поведението. При истинския аутизъм няма такъв добър ефект за толкова кратък период.

- Какво предизвиква увеличаването на екранното време?

- Изискванията към децата вече се променят. Те живеят в друга обстановка и за тях светът е подобен на този от филма „Матрицата“. Половината от света е тази, която виждат и в която се движат, играят, пишат на учебната дъска. Другата половина от света е в мобилното устройство, което е втора вселена, много по-широкообхватна като средство за достигане до други хора, за получаване на информация, т.е. напълно недостижима в сравнение с реалния живот.

Ясно е, че децата ще бъдат там, въпросът е как да ги предпазим. Затова в рамките на Седмата мултифасетна конференция за детското развитие искаме да отворим темата за дискусия.

Има много различни системи по света. В Австралия например не позволяват на деца до 16-годишна възраст да имат профил в социалните медии. В Ирландия в първите четири класа всички учебници са на хартия и не се допускат мобилни устройства в училище. В 5​. и 6​. клас - само до някаква степен, едва в по-големите класове учебните материали са изцяло електронни. Все пак и в България идеята за предпазване на децата вече е на дневен ред със съответните препоръки и разпоредби.

ПРЕПОРЪКИ ЗА ЕКРАННО ВРЕМЕ НА СЕМ

1. Бебета (0 - 2 години) - не се препоръчва използването на устройства с екрани

2. Малки деца (2 - 5 години) - препоръчително е в тази възраст достъпът до екран да се осъществява постепенно, като достигне до 1 час на ден, но не наведнъж, а разпределен на по-кратки интервали. Същевременно е важно да се насърчава физическата активност на децата в тази възраст и да се избягва екран по време на хранене и преди сън. Ако се предоставя съдържание, то следва да е подходящо за възрастта и родителите да насърчават съвместното гледане и обсъждането на видяното.

3. По-големи деца (6 - 12 години) - препоръчват се до 2 часа екранно време на ден извън учебната дейност и други образователни занимания, в които детето е въвлечено.

Необходимо е поставяне на здравословни последователни граници за време, прекарано пред екрана, и видовете медийно и друго съдържание. Необходим е баланс между времето за медии и други дейности, като спорт, разходки сред природата, физическа активност, сън, социални контакти, четене на книги и др. В тази възраст детето вече може да бъде запознато с подходящо информационно съдържание, свързано с новини за деца например.

4. Тийнейджъри (13 - 18 години) ​- препоръчва се насърчаване на отговорно и балансирано използване на екранните устройства. В България след 14-годишна възраст децата имат право да създават свои профили в социалните мрежи и следва да могат да ги управляват разумно, безопасно и отговорно. Това включва изграждане на умения за медийна грамотност, включително докладване за нередно съдържание и/или поведение на различните платформи.

СЪВЕТИ ЗА СТИМУЛИРАНЕ НА КОМУНИКАЦИЯТА И ТВОРЧЕСТВОТО

1. Говорете и четете с детето си всеки ден колкото е възможно повече.

2. Осигурете материали, играчки и игри, които изискват манипулация, като конструктори, боички и др.

3. Излизайте навън поне веднъж на ден и се уверете, че детето има време да играе само и с други деца.

4. Не използвайте екрани, когато сте с деца.

5. Не давайте телефон на вашето бебе или малко дете (и дръжте екрана заключен за всеки случай).

6. Дръжте телевизора изключен около деца под четири години, дори ако изглежда, че детето не обръща внимание на това, което е на екрана.

7. Обяснете на членовете на семейството и лицата, които се грижат за тях, защо тези мерки са от съществено значение за здравословното развитие, издръжливостта и благосъстоянието на детето

„ВИЗИТКА

Проф. д-р Иван Иванов, дм, е утвърден педиатър и детски невролог, дългогодишен ръководител на катедрата по педиатрия в Медицински университет ​- Пловдив и Клиниката по педиатрия в УМБАЛ „Свети Георги“. В момента е отговорник за учебната дейност и специализиращите лекари в Катедрата по педиатрия. Завършва специалност „Медицина” в МУ-Пловдив, през 1987 г. Има клинични специалности „Детски болести” (1993 г.) и „Детска неврология“ (2005 г.) и ОНС „Доктор” (1999 г.). През 2006 г. придобива научно звание „доцент”, а през 2011 г. ​- академична длъжност „професор”.

Член е на Българската педиатрична асоциация, Българското дружество по детска неврология, психиатрия и психология на развитието, Българското дружество по сомнология, Българското дружество по невромускулни заболявания, Международната лига срещу епилепсията и Европейското дружество по детска неврология. От 2006 г. е републикански консултант по педиатрия.