Проф. Милчо Василев на 75 не спира да твори

На 2 март проф. Милчо Василев посреща юбилейния си 75-и рожден ден и ще го отпразнува с най-близките си хора. Това е чудесен повод да го поздравим и да проследим интересния му житейски и творчески път, посветен изцяло на музиката. 

Той започва от Средното музикално училище в Пловдив, което завършва със специалност „Виолончело“, преди повече от пет десетилетия. Неговото призвание се оказва фолклорът - наследство от семейната среда. Баща му Васил Милев е кавалджия в ансамбъла на Асен Диамандиев и инструменталист в народния оркестър на Радио Пловдив. Майка му Еленка е народна певица в окръжния ансамбъл, създаден също от Асен Диамандиев, така че младият Милчо израства по сцените.

След солидното музикално образование, което получава в Пловдив, завършва и Консерваторията в София (сега НМА "Проф. П. Владигеров") със специалност "Народна музика" - композиция и дирижиране. Веднага след това е разпределен като млад учител в Широка лъка. Тук създава първите си стойностни произведения за фолклорни състави - народен оркестър, хор и ансамбъл. Най-крупното му произведение е "Сюита за народен оркестър и каба гайди", с което се утвърди като един от добрите композитори за народен оркестър.

От 1974 г. е на работа в АМТИИ „Проф. А. Диамандиев" - Пловдив като преподавател "Дирижиране на народен оркестър" към катедра "Музикален фолклор". В годините постепенно е повишаван в гл. асистент, доцент, професор по същата дисциплина и получава званието "Академик към БАНИ" (Българска академия на науките и изкуствата). Във всички тези години е бил гл. диригент на академичния оркестър, а през 2007 г. създава  Академичен фолклорен ансамбъл, чийто главен художествен ръководител е до днес. Тук  проф. Василев създава най-силните си произведения за различни състави и ансамблови песни за хор и оркестър. Писал е музика и за различни музикално-танцови постановки за ансамбъл "Българе", както и музика за филми.

На един от прегледите на „Нова българска музика“ в зала "България" през 1992 г. относно произведението му "Концертина за пиано и народен оркестър" проф. Димитрина Кауфман пише във в. „Народна култура“: „С това произведение М. Василев извърши революция във фолклорното инструментално изкуство", признание, което е сред най-големите му награди.

Юбилярят е носител на много престижни награди, между тях два пъти Награда „Пловдив“ за музика, Почетен знак на Община Пловдив, "Кристална лира"и "Златна лира" на Съюза на музикалните и танцовите дейци в България и ред други отличия.  Два мандата е ректор на Музикалната академия в Пловдив (2010-2019 г.), като по негово време АМТИИ получи наименованието "Проф. А. Диамандиев", с което проф. Василев се гордее много.

Дори и сега, след пенсионирането си, продължава да работи като преподавател „Дирижиране на народен оркестър“ и като главен художествен ръководител на Академичния фолклорен ансамбъл. Най-голямата му гордост е синът му Васил Василев за това, че го наследи в музиката и вече е доц. д-р по кавал, а снаха му - Деница Василева, е гл. асистент по народно пеене в Пловдивската музикална академия.