Проф. Найден Шиваров: Ще правим проверки на терен как се ползват училищните STEM центрове

С около 500 млн. лв. по Плана за възстановяване и устойчивост всички 2228 общински и държавни училища у нас получиха право на финансиране за изграждане на STEAM центрове и високотехнологични класни стаи. Процедурите стартираха през април 2023 г. На практика пари имаше за всички, стига да предложат адекватен проект. Известни ограничения постави само големината на учебното заведение - до 50 000 лв. за по-малките и до 600 000 лв. за училища с над 1000 ученици. Отделно за високотехнологични класни стаи имаха право да поискат съответно до 10 000 и до 80 000 лв.

Поради различните специфики е пъстра палитрата на профила на центровете и избраното от училищата оборудване - от химически лаборатории и компютърни кабинети в учебни заведения на село до оборудване за изрезкова и 3D анимация в Националната гимназия за сценични и екранни изкуства и хуманоиден робот Пепър в ОУ „Кочо Честеменски“. Всички трябва да са готови до май 2026 г.

Големият въпрос сега е дали огромната инвестиция ще се използва целесъобразно и владеят ли учителите методите да вплетат адекватно възможностите на придобивките в интерактивно и практическо обучение, което гради умения.

Директорът на Националния STEM център проф. Найден Шиваров коментира за „Марица“ по време на участието си във форум „Професионалното образование и обучение и бизнесът – партньори за успех“.

- Проф. Шиваров, как ще се осъществи контролът инвестицията да не се окаже пари на вятъра и оборудването да остане някъде заключено?

- Към момента всички над 2200 държавни и общински училища са подписали договор с Изпълнителната агенция към МОН, която отговаря за финансирането на изграждането на училищните STEM центрове. Tя има ангажимент да осъществи контрол по финансовите параметри на проектите -каквото е заложено, това да бъде купено.

От наша страна ние като национален STEM център, когато се изградят всички центрове догодина, ще имаме задължение да направим мониторинг за начина на употреба. Ще ходим по училищата и ще проверяваме как точно се използват.

От месец май по друг проект на МОН ще започнем да обучаваме над 14 000 учители по STEM. Това е гаранция, че те ще овладеят и необходимите методи.

- При подбора на проектите правена ли е преценка на целесъобразността - да не се кандидатства за супермодерна технология, а учителите да не прилагат дори елементарни методи като работа по групи?

- Когато се кандидатстваше, бяха фиксирани минимални нива на оборудване. Училищата можеха да пишат концепция по един или по няколко от 5 направления: математика и информатика, роботика и киберфизични системи, природни науки, зелени технологии и 3D технологии. В зависимост от профила на училището и интересите на учители, ученици и родители всяко училище изготви своята концепция. В нея заложи какво да си купи. Ние зададохме минималните нива на оборудване, т. е., ако те изберат 3D технологии, задължително трябва да си купят 3D принтер, скенер и т.н. Това е минималното. А всяко училище имаше възможност да си купи и допълнително специализирано оборудване според своите специфики. Даде се максимална гъвкавост да заложат такава апаратура, каквато е подходяща.

Процесът беше контролиран и се заложиха много смислени неща. 

Малко бяха неразумните искания и ние ги поставихме в рамка още на ранен етап.

- Това е целесъобразността по отношение на техниката. А как обвързвате тази голяма инвестиция с уменията на учителите, които всъщност са ключови, за да бъде STEM кабинетът среда, в която реално да се изграждат умения и интерес към техника, математика, природни науки и технологии?

- Когато кандидатства, всяко училище декларира кои учители ще работят. Беше огледан профилът на всеки - да не правят STEM център по природни науки, а в екипа да е преподавателят по физическо възпитание.

Мисля, че процесът върви добре, защото са подписани договорите. Сега е важно STEM центровете да се изградят - да се ремонтират помещенията, да се оборудват, да започнат да се използват.

Изпълнителната агенция първо ще провери дали това е изпълнено според параметрите в договорите. Чак след това представители на Националния STEM център ще започнат проверки на място как се използва по същество придобитото. Имаме отдел за мониторинг, който ще изготви доклад до МОН на базата на проверките.

- Ако откриете място, където базата не се използва или не по подходящия начин?

- Точно затова са обученията. 14 000 учители е минимумът, който ще обучим по друг европейски проект на МОН. Идеята е да се затвори цикълът - докато се правят ремонтите и се закупува оборудването, успоредно да започнат обученията. За да може, когато е готова базата, учителите вече да са подготвени и да влязат да преподават.